Коментари на: Под EGO-то: Колко е трудно да кажем “Съжалявам!”

От: clumsy

clumsy — Thu, 24 Feb 2011 07:59:39 +0000

Защото си мисля, че sorry-то в песента е за нещо, което не се е случило. И тогава няма виновни, макар че има наранени. Няма и его. А тези, които са “винаги прави”-те не могат да обичат, те са от другата страна.

От: Пламен Петров

Пламен Петров — Mon, 21 Feb 2011 09:51:10 +0000

А защо не?!

От: clumsy

clumsy — Sat, 19 Feb 2011 07:28:51 +0000

Разбирам чувството ти за хумор, но защо тази песен след такава тема.

От: Галя

Галя — Sun, 13 Feb 2011 11:42:55 +0000

Що се отнася до детската аудитория, точно тя едва ли е толкова заблудена. Но при прочитането ми на толкова много писаници в интернет, едва ли ще си позволя нещо или някой да ми се бърка за това дали трябва да се извиня или не на някой. Употребата на тази дума едва ли е толкова задължителна, но е наложителна. Все пак сме хора, не някакви си допотопни амеби, които не могат изобщо да разсъждават спрямо грешките които правят. Колкото и травиално да звучи си е точно така. Силата на един характер едва ли е само в правенето на мили усмивки и лъжливи слова, а и в казването на истината, колкото и трудна за доказване да е тя.

От: Галя

Галя — Sun, 13 Feb 2011 11:30:13 +0000

Извинението е признак на достойнство. След извинение се чувствам по-добре и спа по-спокойно. Ето нещо, което отдавна ми е спътник в живота:

Двете трудни думи

Веднъж преди години един проповедник замръкнал в планината и останал да пренощува при един човек, който живеел в самотна колиба , и за когото човек не би казал, че е кой знае колко умен. Когато се пригласяли за лягане, домакинът попитал:

- Господине, можете ли да ми кажете кои две думи са най-трудни за произнасяне?
- Не знам дали бих могъл да кажа – отговорил служителят.
- Добре, тогава ви давам време до сутринта, за да помислите.

Проповедникът решил, че въпросът е някаква странна приумица на бедния човек и повече не мислил за това. Но на сутринта старият човек пак му задал въпроса и когато не получил отговор, казал:
- Е, щом не можете, аз ще ви кажа. Двете думи, които най-трудно се произнасят, са:

„Аз сгреших”.
…………………..
не е толкова трудно, но егото наистина понякога не ни позволява да застанем очи в очи със собствените си грешки.

От: Любка Лазарава

Любка Лазарава — Thu, 27 Jan 2011 17:16:03 +0000

Много интересна тема.Марияна Башева със стиховете си загатва точно за това:,,Горделивите ние – не питаме никога.В резултат -емболия от сподавени викове.Няма за нас лекарства!Няма противоядия.Мълчаливо,но царствено умираме…Горделивите ние живеем от болката…” Не е трудно да се извиняваме ,може би наистина това е нещо,което се учи от най-ранна възраст или може би със годините това става нещо обикновено.Самия живот ни поставя в такива ситуации в които трябва да кажем думата -извинявай.

От: Валентина

Валентина — Mon, 03 Jan 2011 13:53:41 +0000

“А вие как се извинявате? И трудно ли ви е да го правите?” – Тези въпроси остават без отговора на автора. Останалото е теория.

От: Мая

Мая — Thu, 29 Oct 2009 18:32:19 +0000

Винаги може и още, важното е да сме изобретателни в подходящия момент

От: Пламен Петров

Пламен Петров — Thu, 29 Oct 2009 16:32:14 +0000

Аз ако почна да фантазирам по темата за възможните начини да дам или да получа извинение…ще загубя изцяло детската аудитория… )))))

(но този вид извинения също вършат страхотна работа, де…)

От: Мая

Мая — Thu, 29 Oct 2009 16:20:07 +0000

За да си признаеш, че си сгрешил, да се извиниш и да поискаш прошка наистина иска смелост, но сториш ли го, се чувстваш по-човек, изпитваш облекчение и можеш да вървиш напред, без да носиш товар на гърба си.
Пламене, благодаря ти за поста и за въпроса накрая. Накара ме да се замисля и да пофантазирам по темата и ето моите предложения за извинения.

За близък човек или половинка
Думите “Съжалявам, сбърках” придружена с:
1. Една искрена прегръдка
2. Целувка за събуждане
3. Билет за концерт на любима група
4. Вкусна домашно приготвена вечеря
5. Палачинки за закуска

Особено възпитателно е да се извиня и призная, че съм сгрешила пред децата. Но да си призная винаги ми е трудно. Когато съм го правила обаче, след това виждам как печеля приятеля в тяхно лице. Чувството е вълшебно, пожелавам ви го

За колега:
Самият факт, че признавам, че съм сгрешила повишава доверието в мен и респективно авторитетът ми. Как го правя – обикновено с думи прости и кратки изречения, задължително придружени с предложения за поправяне на грешката и без излишно задълбаване в чувства за вина.

От: Тихомир Ипотпал?иев

Тихомир Ипотпал?иев — Sun, 25 Oct 2009 13:36:58 +0000

Идейно наистина. Това особено ме впечатли: “Учудващо е колко много хора предпочитат да измислят какви ли не (понякога наистина граничещи с ненаучната фантастика) обяснения и оправдания — само и само да не излезе, че те са виновни за случилото се.” – виждам образа на жена ми:-)) Държи се точно по същият начин.

От: Кремена Джорджева

Кремена Джорджева — Fri, 23 Oct 2009 13:41:48 +0000

Има дребни грешки, продукт на прости действия, напр. да настъпиш някого в автобуса. Тогава спонтанното “извинете” е достатъчно.
Има обаче комплексни грешки, най-често инертно събирани известно време. В такива случаи, да се спреш и спонтанно да кажеш “извинявай”, е значително по-трудно. Но осъзнаеш ли се, превъртиш ли езика си в подходящата дума, може да се отприщят големи емоции и словесни излияния. Особено ако срещу тебе е човек, на когото му пука и също се стреми да бъде честен.
По-рисковано е да видиш, че другият греши, но ти да му се извиниш… Това е голям шанс за него.