Защо сравнявам интуицията с разум ли? Защото разумът е нещо, което се крепи на факти и логика. Когато вземам решение с разума, обмислям преди решението.

Когато вземам интуитивно решение, действам импулсивно, без много да мисля и обикновено след това разбирам, че дадената ситуация също си има съответната логика и разумно обяснение, което обаче ми е станало ясно след като вече съм взела решение.

Давам си сметка, че за да взема правилно решение без много мислене са от значение и опитът, и знанията натрупани до момента, които наистина обработвам бързо на подсъзнателно ниво. Но ако тях ги нямаше, няма да има какво да обработвам на което и да е ниво, нали?

Не приравнявам интуицията с разума, а по-скоро исках да кажа, че за мен тя е по-близка до разума, отколкото до чувствата, както някои хора я определят – интуицията повече подвластна на усещанията. А емоциите нямат логика, поне някои.

Очевидно имаме разминаване в терминологията.

Според мен:

ОПИТ е информацията за това КАК се случват нещата, натрупана “от първа ръка”, т.е. в резултат на лични възприятия на индивида.

ЗНАНИЕ е информацията за това ЗАЩО нещо се случва точно така, както се случва. Знанието е познаване И РАЗБИРАНЕ на същността на даден процес или обект, и на причинно-следствените връзки както вътре в него, така и между него и всичко останало.
___________________________

Скоба: понятията “опит” и “знание” имат смисъл само тогава, когато помагат (или поне биха могли реално да помогнат) да предвиждаме ПО-НАДЕЖДНО нещата, които се случват около нас. В противен случай това е просто информация, която си седи в паметта ни. Тя може да има друга значимост, но не е нито опит, нито знание.

Пример: знание е да си наясно с устройството на автомобила и принципите на работа на механизмите му; опит е да си ремонтирал автомобил и да си си изградил умения за това; а да помниш колко конски сили бил Мерцедес 600 Пулман от 70-те години е просто информация.

И за да не ме обвиниш в прекалено техничарство: знание е да познаваш особеностите на тялото на противоположния пол; опит е да си правил(а) секс с различни партньор(к)и; а да помниш уханието на косите някои от тях е просто информация
___________________________

Та да продължа:

РАЗУМ е способността да се обработва, ПРЕработва, организира, генерира и използва информация. Основата на разума е формалната логика. Пътят за постигане на резултатите е ясен и разбираем, те самите се характеризират с висока въпроизводимост, повторяемост и проверяемост, поради което са с висока надеждност и достоверност.

ИНТУИЦИЯ е способността за БЪРЗО ПОДСЪЗНАТЕЛНО обработване на информация. За разлика от разума, нейното действие е спонтанно/нецеленасочено, неподлежащо на контрол, податливо на разнообразни смущения, неясно като процес и без никакви гаранции за надежден и достоверен резултат. Колкото и да се тренира.

Така че интуицията не може да бъде “разум” в никакъв смисъл. Освен ако, разбира се, не използваш понятието “разум” по-скоро афористично. Тогава разсъждаваме в съвсем различни плоскости – и едва ли бихме могли да стигнем до консенсус.

А това, което наричаш “чудене и маене” е технологичното време, необходимо на разума да обработи и организира постъпващата информация. Необходимостта от такова време е недостатък на разумния подход; за сметка на което той притежава предимството на надеждността, която въобще не е гарантирана при интуитивния подход.

Всъщност, мен ако питаш, най-голямата част от “чуденето и маенето” (и НАЙ-ВЕЧЕ грешните решения) идват от това, че човек вечно се куми дали да слуша интуицията или разума. У тези, които са наясно кое би следвало да има приоритет, “чуденето и маенето” е значително по-кратко. И грешните решения също.

Това последното го казвам от опит

Интуицията също е набор от опит и знания, които сме придобили в живота и колкото повече такива, толкова по-богата интуиция ще имаме.

Всъщност бих нарекла интуицията – разум, свободен от предразсъдъци.

Жалкото е, че досега човечеството върви по пътя на опознаване на света и материята и е пропуснало да се вгледа в себе си и да опознае чудесата, които се крият вътре в самите нас.

Винаги и за всичко сме търсели обяснение извън нас и сме страдали, докато в същото време е било възможно ние самите да не губим време, а просто да правим нещата така, както ги искаме.

За това, разбира се, се искат и вътрешна сила и знания, които не са ценност в днешно време – друга тема…

Един от възможните инструменти за прогнозиране и оценка.

И, както всеки инструмент, не бива да се мистифицира и обожествява. Щото ако си въобразиш, че е някаква загадъчна и универсално валидна сила (The Force?), и ти самият по неведоми причини си един от Избраните, които я владеят – така ще се издъниш някой път, че ще се чудиш откъде ти е дошло. Реалният живот не е Star Wars. И далеч не всеки от нас е Йода.

Да не говорим за това, че интуицията – ако и да е подсъзнателен процес – се базира върху съзнанието. Интуитивната преценка винаги стъпва върху знанията и опита, било осъзнати или не. И понеже те са специфични за всеки индивид, интуицията също е специфична; тя не е някаква абсолютна величина, а още по-малко – ключ към области, които са ти съвсем чужди.

Както при всеки инструмент, има определени сфери, в които интуицията може да върши чудесна работа – и други, в които за нищо не става. Няма да давам примери, всеки може да се сети сам.

Също така зависи кой как (и за какво) я владее. Някой може да е свикнал да използва виртуозно ножа в кухнята, друг – да дялка дървени фигурки, трети – да убива. Но ножът си е все нож – и в него няма нищо, което да преопределя по какъв начин ще бъде употребен. Такава е съдбата на инструмента.

При всички положения е добре човек да има по-богат инструментариум. Досега поне не съм чувал за някой, който да съществува успешно единствено благодарение на интуицията си. И не вярвам да чуя.

И най-сериозното възражение, което лично аз имам по отношение на интуицията: нямаме си представа КАК РАБОТИ. Което значи, че ако в някоя ситуация е сработила перфектно, това в никакъв случай не означава, че в следваща такава ситуация няма да те подведе.

Поради всичките тия причини интуицията – колкото и да е чаровна в често полезната си загадъчност – следва да се възприема като РЕЗЕРВНО средство. НЕ като основно. Иначе казано, към нея трябва да се прибягва единствено и само тогава, когато няма необходимото ВРЕМЕ и ИНФОРМАЦИЯ, за да сработи преценката на разума.

А дори и тогава, и дори ако нейните бързи заключения са се оказали правилни, те задължително трябва да се подлагат на преоценката на разума. Макар и пост фактум.

В обобщение: интуицията НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ЗАМЕСТИТЕЛ НА РАЗУМА. Въпреки упоритите легенди и заблуди.

И сама по себе си не може да бъде предразсъдък. Такова може обаче да е нашето отношение към нея. Било то със знак плюс или със знак минус.

Както и често е.