Заб(л)огатяване

BLOGATSTVO.COM НАВЪРШИ ПЪРВАТА СИ ГОДИНА

Точно преди 365 дни написах първата страница в своя “Капитански дневник”. Всъщност, това беше и първата ми публикация като блогър. И в нея чистосърдечно си признах, че всяко начало е трудно.

Споделих също, че:

“Да разширяваш границите на познанията и уменията си (с ясното съзнание, че никога няма да знаеш всичко) е не само благородно начинание. Това може да бъде и смисълът на живота или поне да доведе до един по-смислен живот…”

(Почне ли човек да цитира себе си -- значи или се е взел прекалено насериозно, или наистина е много мъдър! При мене е второто, разбира се).

Четири дни по-късно ви обещах, че последните ще станат първи. Е, не стана точно така… но поне вече съм на 66-то място в класацията на българските блогъри. А не на тогавашното… хиляда четиристотин и петнадесето…

Не, че цифрите (или класациите) някога са били за мен най-важните, но все пак, ето и малко статистика за 365-дневната ми блогърска кариера:

317 авторски публикации (включително и настоящата);
2 860 коментара (за които ви благодаря от сърце);
10 специални интервюта с много специални и интересни хора (със сигурност ще има и още);
2 основни ремонта на външния вид на сайта (първият беше през септември 2009, а последния -- през януари т.г.);
1 BLOG CHALLENGE (обаче пък с 12 уникални издания… нищо, че не успях да спечеля нито веднъж);

За любителите на уеб-анализите -- ето и малко статистика от Google Analytics (кликни на картинката, за да я видиш в пълен размер):

А ето и най-интересните публикации в блога -- поне според оценката на читателите ми (в скобите е броят на прочитанията до този момент):

Толкова с измеримите стойности. А сега малко и за неизмеримите.

Преди 366 дни този блог беше само една идея. А желанието ми да бъда блогър приличаше повече на болна амбиция.

Днес вече мога да се нарека блогър без притеснения. (И без излишно самочувствие, разбира се -- имам още много да уча, но това може само да ме радва… и амбицира).

Единственото, което направих за тези 365 дни беше да не се отказвам. Почти всеки ден публикувах по нещо ново (понякога и по два пъти на ден). Исках да разкажа на всички вас за нещата и хората, които са ме докоснали и впечатлили. За да ви докоснат и впечатлят.

Това -- поне според скромното ми мнение и усещане -- е същността на блогирането. Нищо повече…

И накрая -- най-хубавото. Вие..

Без вас -- хората, които сте мои гости тук, за малко или за повече -- това място щеше да е празно, скучно и ненужно.

Често се оплаквам, че малко хора коментират или въобще ми дават някаква обратна връзка… но истината е, че такава връзка все пак има. И на нея се крепи желанието ми да продължа напред…

БЛАГОДАРЯ ВИ, ЧЕ ВИ ИМА!

И наминавайте още по-често!

Нека плаването да продължи -- сега!

Сподели с някой друг:

Ако нещо от моите мисли и разсъждения ви е харесало -- моля, гласувайте за тази публикация в Svejo.net и TopBloLog. А ако решите, че написаното от мен си струва да бъде прочетено и от друг -- споделете смело линк към публикацията в различните социални мрежи (натиснете сивия бутон "Сподели ме", за да видите опциите)! На всички, които отделиха тези цели 5 секунди време, за да го сторят -- БЛАГОДАРЯ ОТ СЪРЦЕ!

Бутон за споделяне

Още по темата:

Tags: BLOG CHALLENGE, блог, Блогатство, блогиране, блогър, юбилей

49 коментара за “Заб(л)огатяване”

Ивелина Атанасова newtrend.bg казва:

11.05.2010 в 8:14

Честит първи рожден ден, г-н Петров (:-)- пожелавам ти още поне 100 блогърски години, защото определено ти си човек, който умее да пише и има какво да сподели – винаги