Грохотът на мълчанието (на шилетата)

 ЗАЩО НЕ НИ ПУКА, ЧЕ НЕ НИ ПУКА?!


Ако мълчанието наистина е злато – този блог е нещо като трезор на швейцарска банка. Щото хората си влизат, разглеждат, някой даже и четат… и толкова! Ни дума, ни вопъл, ни стон!

А на мен, разбира се, това ни най-малко не ми харесва и се опитвам да проумея защо, аджеба, се случва точно така.

(Ето, например,вчерашната ми публикация „SOS за една Жулиета“ до момента е прочетена 257 пъти. И колко хора, мислите, че са си направили труда да напишат поне по едно кратко коментарче, ей така, в подкрепа на идеята? Нито един…)

Естествено, първо винаги търся вината в себе си. Може би не пиша така, че хората да са заинтригувани?! А може би пък пиша прекалено позитивно и нескандално?! Щото най-коментираните блогове – поне по мое наблюдение – са тези дето пишат точно по обратния модел…

Но какъвто и процент от вината за това мълчание да се дължи на писателските ми несъвършенства, все пак тези, които просто ме четат и подминават също имат някакво участие в този феномен…

… всъщност е безучастие. И наистина не мога да разбера защо…

Ако вие имате някаква идея – кажете ми я! Може и наум…

Ако сте колега блогър, който е имал същите проблеми – моля, споделете решението!

Освен ако не сте от хората, които са закърмени с идеологията на шопа:

„По-добре и на мен да не ми е добре – но и на Вуте да му е зле!“.

(Ако сте от тях – поне моята горест ще ви зарадва искрено).

А за мнозинството – което пак само ще ме чете и ще си замълчи – е моят специален музикален поздрав:

httpv://www.youtube.com/watch?v=_UdXbMyo1rU

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

30 коментара за “Грохотът на мълчанието (на шилетата)”

  1. Gloxy-Floxy каза:

    🙂 Явно не ти е спохождало прозрението, че може да пишеш толкова добре, че човек просто да няма какво повече да каже.
    А мен понякога коментарите ме вкарват в затруднение, защото е неуважение към потребителя да не отговориш на коментара му, а на мен вече не ми се говори по тази тема или съм преуморена и не мога да си събера мислите … А пък това, което имат да кажат някои потребители …, бъди благодарен, че не си го прочел. 🙂
    Поздрави!

    • Да…има и такива коментари – от типа „Най-обичам да мразим!“. Ама на тях не им се връзвам много-много. Намерили са хората къд да се изхрачат – олекнало им е!

      Блоговете изпълняват много социални функции… 😉

      (Това – за задълженитето да уважиш всеки коментар – също ми се е случвало. Ама като съм се хванал на хорото…)

  2. Розалина Райчева каза:

    Ами, то и аз , от вчерашните – прочели и нищо не казали … 🙂 Липсата на коментар не винаги трябва да се тълкува като безучастие . Понякога , написаното е толкова силно и точно , че „вивисекция“ на мислите в него е просто ненужна … Пък и, ако прочетеното ни е подтикнало към последващи действия / като например, да изпратиш SMS за Гого, или да се включиш в подписката за Аревик/ – то, това май трябва да е важно за блогъра … Ръкопляскаме от добро възпитание ; но мълчим, когато са ни провокирали да се замислим …

  3. MadWizard каза:

    Защо са ти коментари? Още повече, какво има да се коментира, след като си си го казал ясно. Да изразим съгласие ли – пък и после трябва да ни отговориш. Или пък някой да каже не си прав, щото еди-кво-си и ти после трябва да обясниш, че не си казал това, а си имал предвид друго.
    Общо взето аз пиша за да се чете, а не да се дискутира и коментира.
    Ако искаш мнения, знам ли, пробвай да пишеш под формата на въпрос или да търсиш мнение на читатели. Ама според мен, не си заслужава да търсиш коментари. Пиши си каквото ти е на душа, а ние ще четем.

    А и има и нещо друго. Понякога някои теми писват. Ето например с тази Аревик, аз се стремя да прегледам колкото може повече Блогове и от три-четири дена я срещнах в около 50 статии. ОК, да има гласност, ама… първият път се запознавам с казуса, цъкам с език, виждам, че няма какво да направя лично. Казвам: „това не е държава“ и от тук нататък само регистрирам следващите 49 пъти, че става въпрос за едно и също.

    п.с. ето с моя пост ще предизвикам последващи коментари от типа, как не съм прав, че „не мога да направя нищо“ и понеже всеки така си казва сме на това дередже и т.н.
    Аз пък ще отговоря, че мен ме краде ЧЕЗ, VIVACOM, НЗОК, и т.н. и личните проблеми на Аревик няма как да поставя пред моите лични и така…
    🙂
    Поздрави!

    • Ако не са коментарите – ще се чувствам все едно си говоря сам.

      А дори и интелигентните разговори може да ти писнат, да се поизчерпят…така че – поне от време на време – е хубаво да си хортувам и с други хора. 😉

      За „писването“ от темите, дето се изчерпват – уважавам мнението ти. Въпреки, че не съвпада никак с моето…

      Има теми, за които нямаме право да ни писва. Щото иначе става страшно…

      (Точно по тая тема имаше един надпис от стена в концлагер – от който направо настръхваш целия…на мен поне така ми действа и до ден-днешен).

  4. Свилен Ангелов каза:

    По темите които са ме заинтригували (повечето от публикациите) сме на едно и също или много близко мнение. Пишеш красноречиво и обикновено нямам какво да добавя.
    Разбирам, че ти липсва обратната връзка, но може да се изчислят статистически броят редовни читатели, което е добър показател. Но пък е свързан с популярността и рекламата, затова не е и чак толкова показателен.
    Мисля, че тематиката и стила на блога не предполагат дискусия, а по скоро размисъл.

    • Свилен Ангелов каза:

      Не приемам квалификацията в заглавието…

      • Не е квалификация, а още по-малко обида…

        Просто се заиграх малко с „Мълчанието на агнетата“.

        А и се старя заглавията ми винаги да са нестандартни и провокативни.

      • Свилен Ангелов каза:

        Знам. А и такива трябва да са заглавията на една добра статия по правило.
        И все пак, транзитивно погледнато човек може да го приеме и така 😉

  5. frog каза:

    Всеки блогър си слага заглавия и кмалификации, каквито си реши, но специално за Аревик Мад е прав – от 5 дни мервам по няколко публикации на ден, вече и спрях да ги чета. Скапана, бездушна държава, съчувствам на момичето. Но нямам никакво намерение да се разписвам под всяка от тях. А и какво ли ново ще кажа? Нищо.
    Такива работи. 🙂

  6. honte каза:

    За мен „блог“ е просто новият формат на популярна, увлекателна, образователна, лична и т.н. информация – замисли се малко – какво точно си мислиш за непрокопсаниците, които се обаждат в радиоефира уж да коментират, да се скарат на някого зад микрофона, а всъщност с желанието да покажат колко са отворени и как този, на когото се дървят нищо не отбира. Същото се случва и с писателската поща в списанията, които следя. Е сега ми кажи каква е принципната разлика между офлайн потока от информация и „блог“-а. Има творци, разбирай – писачи, драскачи, свирачи и другата категория – консуматори – четящи, слушащи и т.н. Не вярвам да хукнеш да обсъждаш с Форинър качеството на музиката им и тематиката, която засягат в текстовете си. Защо ли, ми щото е тъпо… и надали ще се навият. Ако всеки ден ти се налага да четеш по, да речем, 257 коментара със средна продължителност 100 знака и да вземеш отношение по тях, ще трябва да минеш на половин работен ден.
    Иначе…
    1. Редовно се случва да започваме дискусия с приятели на база нещо прочетено в блог, който всички следим.
    2. Не мисля, че обратния пример – блога на Петър Стойков а.к.а. kaka-cuuka.com е много удачен – километри коментари, които ако пожелая да изчета трябва да си взема почивен.
    3. Всички блогове, които следя, следя през RSS (дори, ако RSS-а им не е читав ги отсвирвам) и оценката, която ги отличава са звездичките, а не да хукна на всеки да пиша – браво, готин, гоу он!
    4. Към днешна дата следя 118 блога, започнах да чета блогове преди 2,5 години, средно по 45мин. на ден… и това ми е вторият коментар!
    5. Ако те притеснява, че те четат без да те коментират има лесен вариант, спират да те четат и няма на кого да се сърдиш, щото цялата тази статия ми напомня на тъпия виц с лиглата, на която й няма крокодилчето.
    6. Вей да бай, в предаванията които следя се обаждат от години все едни и същи нефелници, което ме навежда и на скрит мотив да се изживяват освен като г-н/г-жа Живата съвест на обществото и като своеобразни творци, дееба.
    7. За „голямото писане“ си има форуми, нищо че масовата сган ги има за „ретро“.
    8. Почва да ми писва с тия точки, щото заприличвам на отрицателния пример.
    Надявам се, че схвана част от идеята… Ако ли не, обещавам да си изяждам редовно закуската и да изпращам спорадично по някое „Въз-click!“, „Брей!“ и „Още, още…“
    Толкоз!

    • Fair enough. Не се бях замислил за това с RSS-а – аз блоговете ги предпочитам за директна консумация (както и жените), а не чрез посредници….но може пък така наистина да е по-малко трудоемко (както и с жените)…

      Специални адмирации (много обичам да се изказвам като фолк-певица в жури) за т.4 – но съм любопитен кой ти беше първия и по какъв повод?

      А също и за оная с крокодилчето? (Рядко се случва да не го знам вица…) 😉

      • MadWizard каза:

        о и аз чета с rss reader
        Затова и много рядко коментирам. Никога не пренебрегвай rss reader-ите

      • honte каза:

        Третият ми коментар:)
        Първият ти въпрос относно първия блог… стана ми любопитно що е то RSS, и тъй като следях доста усърдно „творчески“ портали – индустриален дизайн, интериор, фотография, идеи за тениски и все неща максимално отдалечени от заниманието ми в бъдещите 35-40 години (дай си Боже тази година да завърша най-накрая ЮФ)… та за да отсееш плявата – ползваш RSS, покрай т’ва-онова забелязах, че има и читави български блогове – двата „първи блога“ са съответно designboom.com и eenk.com. В последствие се дообогатих с десетина специализирани за колоездене, лични „дневници“, новинарски бюлетини, професионално развитие, юридически дивотии… На Blogatstvo.com попаднах чрез препратка от Нова визия; чета (и не коментирам) от статията, която завършваше с линк към Уудстокското изпълнение на Joe Cocker – A Little Help From My Friends. По-късно ме заинтригува достатъчно, че от време на време да ровя из архива и за по-стари публикации.
        А относно вица за крокодилчето, така и не мога да си спомня идеята и цялото съдържание, по причина че беше кошмарно ТЪП, но в кратце включваше мамина щерка, която по цял ден мрънка как никоя не я обича, как никой не й помага, никой не оценява дрън-дрън та пляс… и как крокодилчето й го няма, което е всичко това, че и пътят, истината и живота. Се таа!
        Както виждаш, мога да добавя и т. 9 – Не пиша коментари поради липса на собствен блог и кофти правопис, т.е. пиша дълго, неграмотно, неразбрано и не ми пука дали някой ще оцени или прочете това, което пиша… все още.
        Поздрави!

  7. Майк Рам каза:

    Че всеки блогър си заслужава коментарите, си напълно прав, но не мисля, че липсата им под тази конкретна статия, означава безразличие.
    Има много причини да няма коментари. Някои от тях вече бяха казани – един чете по RSS, друг през Facebook или Twitter и отбелязва своята съпричастност по различен начин. Друг просто игнорира темата, тъй като това наистина 48-та публикация по темата и колкото и да е драматична, еднообразното блогърско повтаряне на едно и също, я прави досадна. А трети действа безмълвно, защото не обича да приказва. Вече има и подписка в подкрепа на Аревик и него може да е по-смислено да се подпише там, отколкото да коментира в блога.

    Изводът е: не си съди читателите. Понякога дори се случва да не забележат дадена публикация и да реагират по-късно. Неведоми са пътищата читателски 🙂

    • Не ги съдя…ама имам все пак право да попитам, нали? 😉

      А и питането не беше само за вчерашната статия – по принцип.

      Може би щото аз съм устроен другояче (като нещо ме докосне – коментирам, споделям, линквам…) и затова ме притеснява мълчанието на…читателите ми.

      (И досегашната дискусия наистина и беше полезна).

  8. Георги Нейчев каза:

    Добре дее…..!!! Оти се косиш като че ти мине..?!! Прави това което трябва
    пък да става каквото ще!?!?!?!

  9. Соня Георгиева каза:

    Ако целта ти беше да осветлиш поне част от читателите на твоят блог, успя! Влизам, разглеждам и чета всеки ден това, което си писал или ако не – препрочитам някоя по-стара вдъхновяваща ме статийка! Не коментирам, досега, защото това са моите мисли в 99,9999999% от случаите, списани от друг човек, какво да им коментирам, не че не водя разгорещени вътрешни монолози, но това е друга тема. Не коментирам, защото не мога ( по-скоро не съм се научила, да се изразявам добре в писмена форма, за разлика от теб : )) , а и не пишеш статиите си в провокативна форма, това просто е твоят стил, което много ми допада. Но ето и на мен, като типичен представител на зодия овен, ми се запали фитила с вчерашната ти статия и срам не срам реших да драсна два реда (те взеха че станаха двадесет някак неусетно), та да ти просветне Пламене!!! И за финал ще ти кажа – продължавай напред по пътя си в същият дух, бъди себе си, както досега, вдъхновявай ни ежедневно с твоето остроумие и не очаквай от никого нищо, за да си напълно щастлив!
    Поздрави – приятел в сянка Соня!

  10. Пламски , имаш правото да питаш ,разбира се!
    Лично аз чета и не всякога коментирам . Специално тук написаното от теб често толкова силно ,че мисля ,че каквото и да коментирам ще е клиширано …. сега си давам си сметка ,че не е така . Причината в никакъв случай не е в теб , по-скоро част от хората нямат културата и навика да коментират. (Да ти кажа, забелязвам кофти закономерност във фейсбук по този повод- колкото повече „приятели “ имам , толкова по-малко ми се коментира ) Лек и успешен ден! 🙂

  11. Валентина каза:

    Не ми харесва заглавието на темата, макар че приемам обяснението ти за избора му. Но на въпроса защо не всеки читател реагира с коментар.
    Моят отговор: Темите ти са толкова добре подготвени и добре написани, че в повечето случаи няма какво повече и по-добре да се каже. Това според мен е основната причина за липсата на достатъчно (според теб) коментари. А да пиша само „браво, чудесно казано!“ ми се струва доста елементарно. Ще направя публично признание – няма тема в твоя блог, която да не ме е докоснала и развълнувала! Но аз, за разлика от пишещите братя, предпочитам да я осмисля в усамотение. И да направя нещо след това, ако мога. И не само с мен е така.
    Затова не се притеснявай от липсата на обратна връзка. Критерият „брой читатели“ тежи повече от „брой коментари“.
    Пишеш чудесно и продължавай да го правиш. Четем те с удоволствие! (не говоря за себе си в можествено число поради изживяване като кралска особа, а защото съм изразител на доста голям брой „мълчаливи агнета, шилета“ или както там ни наричаш. Успех!

  12. valeriya ilieva каза:

    Пламен Петров blogatstvo.com казва:
    21.04.2010 в 9:32

    „Ако не са коментарите – ще се чувствам все едно си говоря сам.

    Mоля? Аз пък си чакам отговорите на коментарите..все едно си говоря сама!
    Заглавието на темата е отврат:(

  13. Ако Пламен ми позволи, бих искала да се обърна към читателите, на които (вече!) им е писнало от темата за Аревик в медиите:

    Ами не се дразнете, бе хора, защо реагирате така гузно! На такива неща трябва да се дава гласност, но вие сте тези, които решавате дали да реагирате или не, и ако да – как да го направите. Ако поради някаква, каквато и да е, причина решите, че не можете да вземете участие в кампанията, просто при поредния сблъсък с новината си казвайте „Ей, каква сила сме това ние блогърите!“ и подминавайте… Не се дразнете!

    Всеки един от нас си има един определен заряд от енергия, който има право да си го разпределя както реши. Нас би ни зарадвало, ако подобна тема (защото не става въпрос само за личните проблеми на едно бременно момиче) е сред приоритетите ви, но ако сте решили да не е така, никой няма да ви съди. Поне аз не 🙂 Само че не мисля, че само защото вас ви дразни, ние трябва да спрем да се борим за гласност..

    А дори и една мисъл за нея („Ей какво стана с това момиче? Дано нещата се оправят бързо“) също е в помощ, ако не можете да направите друго. Или една молитва – ако сте вярващи…
    Та такива работи…

    Иначе, Пламене, и аз коментирам рядко и още по-рядко, когато съм съгласна с автора. Може да е тъпо, ама ей на. Един прави едни тъпизми (дразни се от апели за помощ), друг – други (не коментира готини блогове). Такива сме си ние.. хората 🙂 Но докато те четат, всичко е наред. 🙂

    • Днес е световния ден на книгата. И по този повод си припомних една „крилата“ мисъл (май че беше на Марк Твен): „Ако можете да четете – и не четете – не сте с нищо по-различни от тези, които не могат да четат“.

      Та и на мен не ми стига САМО да ме четат.

      То и няма смисъл…

  14. Галина каза:

    Абсолютно същото като Gloxy-Floxy. Някои неща просто не се нуждаят от коментар. Не може нищо да прибавиш, нито да игнорираш, нито да изразиш по-добре. Просто кликам че подкрепям. Освен това имам приятели, които са едници и са далеч от мен, но си разговарям с тях „наум“, може би от мързел… не знам. Но това не ги прави по-малко истински и най-добри приятели. И все пак това е блог и трябва да се коментира. Но коментарите не са силната ми страна. Блога ти е великолепен. Дерзай.:)

  15. […] се, че това е малко неестествен критерии, тъй като повечето хора са само воайори), а само броят на гласуванията в SVEJO.net за съответната […]

  16. […] Още по темата:Грохотът на мълчанието (на шилетата) […]

  17. Любка Лазарава каза:

    Не се притеснявайте.Скоро не съм срещала и чела толкова итнересни неща ,които вълнуват всички / може би/ Пожелавам да продължавате смело.

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes