Когато им разкажат виц, 99% от българите казват знаменитото: „Аз тоя виц го знам – ама по друг начин!“. Когато се случи на родна земя да стъпи някое величие и да направи лекция, семинар или друго подобно събитие – пак при нас нещата не са като при другите народи. След събитието, ще подочуете поне половината от участниците да твърдят, че нищо ново не са научили, че не е трябвало да дават толкова пари – само, за да чуят нещо, което вече били прочели. В книгите на същото величие…

На мен пък вчерашният семинар на Едуард Де Боно ми хареса. Не само защото не ми се наложи да платя и стотинка за него. (Спечелих си участието, благодарение на конкурса на Деси Бошнакова и едно ято неспокойни пеперуди).

Хареса ми, защото нямах предварителна настройка, предубеждения и нагласа. Обичам първо да прочета една книга и чак след това да твърдя дали си струва или не. Много хора имат мнение още на втората страница – или дори без да разгръщат кориците на книгата.

Хареса ми и защото организаторите от PROJECTA се бяха постарали събитието да е на ниво. (Освен spelling-а на думата „блогър“ върху баджа ми – нямам никакви други забележки!) 😉

Хареса ми и заради добрата компания. Другия победител в същия конкурс –  Майк Рам – беше неотлъчно до мене (и се закле да не казваме на жените какво сме си коментирали относно идеята на Де Боно бракът да продължава само 5 години), а в кафе-паузите се видяхме и с Мартина Генкова, Деси Бошнакова, Жюстин Томс, Борис Луканов, Методи Дреновски и Любомир Русанов (супер-пичовете от SUPERHOSTING) и чаровната варненка Ивелина Атанасова (ако съм пропуснал някой – моля за извинение).

Обаче най-много ми хареса заради един 77-годишен малтиец (понастоящем и с британско поданство), който:

• не стана нито веднъж от стола, но идеите му са изправяли на крака – а и на нокти – стотици хиляди хора в над 54 различни държави по света;
• има „наглостта“ да твърди, че мисленето на Човечеството почти не се е променило от времето на Сократ, Платон и Аристотел насам (той ги нарича „Бандата на тримата“, нещо като „Тримата тенори“… ама не съвсем);
• нескромно потвърди, че се смята за „баща на креативното мислене“ (може би, защото зад бащинството му стоят „само“ 62 книги, преведени на 37 езици и… няколко хиляди лекции и семинари);
• научи ни какво е EBNE (за тези – с мръсното подсъзнание – ще уточня, че не е точно това… а е абревиатура на израза Excellent But Not Enough) и защо не трябва да се задоволяваме с постигнатото, а винаги да продължаваме да гледаме все по-нагоре и по-напред;
• разказа ни и за своите прочути 6 мислещи шапки (но останах с впечатлението, че част от аудиторията все пак ще продължи да си ходи гологлава – щото „Ние това вече сме го чели!“);
• сподели също така и интересната мисъл, че „Науката произлиза от вещерството“ – нещо, което лично аз отдавна подозирах;
• обясни ни защо „Кретивността е умение – а не Талант“ (а аз разбрах и защо за много мои сънародници въпросната креативност ще си остане само… мираж);
• сподели с нас и мечтата си за един Дворец на Мисленето (Palace of Thinking), който иска да построи един ден – защо не и в България (то тука толкова други големци вече си вдигнаха палати);
• и не на последно място – разказа няколко вица за блондинки… и демонстрира още на няколко пъти живо чувство за хумор (на неговите години повечето хора демонстрират само слаб мехур).

С две думи – може само да съжалявате, ако не сте били в Зала 1 на НДК вчера. Нищо, че ще чуете и други мнения… и че немалка част от тези, дето уж бяха – уж съжаляват.

Във Врачанско – люлката на българската философска мисъл… и не само – има един прелюбопитен израз, който гласи следното: „Да беше ххх – да ти го набия! Ама то акъл…“. На мястото на трите хикса се слага едно друго трибуквие, с което често се обозначава мъжки полов орган…

Както каза самият професор Де Боно – „Хуморът е по-важен и от Разума!“. (Може би точно затова врачанският ми хумор няма нищо общо със здравия разум или доброто възпитание – все отявлени врагове на креативното мислене). 😛

Де Боно каза и нещо друго. Което уж пак си знаем, ама не се замисляме защо все пак е така: в нито една библиотека или книжарница няма раздел „Мислене“ (а книги по темата вече има), а в нито един един университет няма да намерите такава специалност. Въпреки, че мисленето е най-основната човешка дейност (не при всички хора, за съжаление) и все пак е единственото, което ни отличава от животните…

И един „дребен“ детайл: 680 000 (шест стотин и осемдесет хиляди!) училища в Китай са възприели системата на професор Де Боно и са я включили в учебните си програми. Също и доста училища в Индия…

Пак по думите на самия Де Боно – това все пак е половината свят!

А ние май все ще бъдем в другата половина… 🙁

И накрая – дължа ви едно обяснение. За провокиращото заглавие…

Искам да кажа нещо – специално на тези участници във вчерашния семинар, които продължават да си мислят, че са се „минали“ и че не са научили нищо ново.

Ако сте били на поне един концерт – независимо дали рок, поп, симфоничен или чалга – сигурно ще се съгласите с мен, че изпълненията „на живо“ са доста далеч от качеството на професионалният запис в професионално студио. И въпреки това хората продължават да ходят на концерт – нищо, че там ще чуят същите песни, които вече са слушали стотици пъти…

Ходят не заради това да чуят нещо ново – а за да чуят нещо любимо. И да преживеят тръпката, която може да се усети само там – на живото събитие!

Ако не сте ме разбрали, значи някои неща просто не са за вас…

За всички останали – един музикален поздрав:

httpv://www.youtube.com/watch?v=VgFQZ3VEyVs

Tags: 6 шапки, Creative Thinking, De Bono, Projecta, Деси Бошнакова, Едуард Де Боно, концерт наживо, креативно мислене, Майк Рам, семинар