Когато им изнася, противниците на свободата наричат книгата “продукт”, а друг път – “произведение”.
Дълбоко се съмнявам, че на някой алчен издател му пука за приходите на авторите. Издателят може да говори за авторски права, но всички знаем, че става въпрос само за пари. И то за много пари. И то за джоба на мутрите-издатели, а не за творците.
То е същото като с музикалните продуценти – реват, че музикантите губели пари, а всъщност ги интересува само техния джоб, който и без това е издут от претъпкване.

Има само една дума, която да опише такова поведение – “лицемерие”!

П.С. Който прибягва само до услугите на “Читанка”-та, не със справочна цел, а за да прочете цялата книга, си измъчва зрението и мисълта. За да го прави, значи наистина няма пари да си купи книгата. А в този случай, той и без това няма да си я купи. Разликата е само, че ще може да я прочете. Което не бърка в джоба на никого.

Веднага след като прочета Ваши статии или произведения на сайта на Аделина Низамова или при Борислав в читанката, качени там без да сочат към източника и без Вие да знаете за това, че те са достъпни и там и след като прочета следващата Ваша пламенна апологетика на този вид разпространение на “информацията” (макар че не става дума за информация, а за авторски произведения… Нали правите разликата?), та веднага след като това се случи, ще повярвам, че имате позиция по въпроса. Сега не ми звучи като позиция. По-скоро упражнение по стил.

Тихомир е прав, действайки законно може да се постигне много а и няма да ни карат да пием кафе въпреки че обичаме само чай

Първо – държавата ползва приходите от моите данъци, за да защитава частни и корпоративни интереси, което прави такова управление напълно безполезно и излишно – защо да им плащам данъци тогава?

Второ – бизнесът си е бизнес, но без свободен достъп до култура държавата става недемократична, както и да го погледнеш.

Трето – какво ще спечели мъртвия Елин Пелин от свалянето на произведението му от една виртуална библиотека?

Все повече си мисля, че това управление дойде, само за да успокои гнева на хората след ония предните 4 години. С удоволствие бих ги тикнал в затвора и едните, и другите…

Отвъд Голямата Вода съществува много по-разумна практика. Ще се опитам да я префразирам в контекста на библиотеките:

Желаете да направите обюодостъпна библиотека. Депозирате в нарочен регистър (може да е държавен, обществен, частен — все едно, стига да се признава от всички, че е такъв) декларация, че извършвате библиотечна дейност. Че (примерно) ще спазвате кодекса на библиотекарите и т.н. Попълвате всичките си данни за контак и как точно ще осъществявате дейността си — за да могат потенциалните ви клиенти да ви открият. И.. това е.
Имате задължението периодично, веднъж на година примерно, да депозирате актуална информация. Ако ви има в списъка, ползвате се от всички облаги на Закона. Ако ви няма, при поискване трябва да се впишете. Ако не го правите — може да търпите санкции.

Всякакви други форми на “узаконяване” в нашата корумпирана държава са нестабилни.

Колкото до забраната да се “качват” произведения в Интернет. Аз бих ви предложил друга, работеща схема:

- когато издадат книгата на хартия, издателсвата я издават и в електронен вид;
- разпространяват електронния вариант както решат, безплатно или срещу заплащане;
- възможността да се сдобиете с “качествено” електронно копие на книгата в голяма степен ще обезсмисли къртовския труд на хората които сканират, редактират, форматират и “качват” тези текстове по сайтове.
- ще има правно основание за претенции, че електронната версия на произведението е “качена” някъде.

Конкуренцията има много по-голяма власт във всяка държава от полицията. В частност, ако електронните текстове са достъпни на разумна цена за читателите, сайтове като Моята Библиотека ще съществуват само като фен или литературни клубове или в “стриктно” библиотечен смисъл. Дори убеден съм, издателите на електронни книги сами ще настояват за тяхното създаване и развитие, като инструмент за повече продажби.

Но интелигентните решения се взимат от интелигентни хора…

- щото е престъпление по НК – “органите” са длъжни да реагират и без оплакване и иск за щета и т.н. По същият начин не чакат убитият или роднините да убитият да се оплачат и да заведат дело за кръвнина дето има един лаф.

Имаме западащ бизнес – издателски, книгоразпространителски. Както изглежда, поради криво направени бизнес сметки — защото същия този бизнес в други държави процъвтява. Дори инвестира отдавна в новите технологии, като електронни книги.

От друга страна, факт е, че информацията се разпространява свободно. Винаги е било така и винаги ще бъде. Примера със “затварянето” на Моята Библиотека е добра демонстрация.
Тези хора не са престъпници за това, че “не са се подчинили” — всъщност други хора разпространяват информацията, често дори заради самата идея.

В предвид тези неща, буди недоумение защо репресивния апарат на държавата, едно специализирано звено за борба с особено опасни “врагове” бива впрегнато да защити нечии частни, бизнес интереси. Още по-лошо, да “направи нещо”, та проваления бизнес модел да заработи.

Аз лично съм убеден, че вместо да се изхарчат парите и да се събере толкова много негативен политически дивидент за Правителството — тези същите пари щяха да са достатъчни да се покрият “загубите” на въпросните “ощетени”, при това да ги покрият в особено голям размер.

На всичкото отгоре, един внимателен и непредубеден прочит на ЗАПСП показва, че нито гражданите които “свалят” от Интернет едно произведение, нито сайтовете, които позволяват това да се случва нарушават неговите клаузи. Тези случаи са добре описани в закона.
Рзбира се, при условие, че не правят това с комерсиална/търговска цел.

А нима някой чете книга с комерсиална цел? Особено творения като тези на Дан Браун….

Ми да ги затварят тогава. Уж се в кръга на четящите, пък имат някаква позиция на пещерни хора, които ще изсекат цялата гора само за да се стоплят…