Пасивната къща ли е идеалният дом?

 АРХИТЕКТ ГЕРГАНА БАРАБОНКОВА ЗА

Пасивните къщи са нещо, за което нямах никаква представа – но вече съм доста образован по темата, благодарение на една много активна жена: архитект Гергана Барабонкова от Бостън, САЩ.

С Гери се познаваме задочно от години – още от времето когато и двамата бяхме активни членове в екипа на инициативата „Спаси, дари на…“ – и въпреки, че се видяхме наживо едва миналото лято, смело мога да заявя, че Гергана е един от най-качествените хора, които познавам и имам честта да причисля към неголямото множество от истински приятели.

Независимо, че от години живее и работи в Америка, Гергана Барабонкова не е забравила родината си и днешния повод да ви срещна с нея е именно една нейна патриотична инициатива, свързана не само с пряката й работа като архитект, но и с нейната страст по отношение на екологията и екологичните методи за строителство, в частност.

Надявам се това интервю да ви направи не само по-знаещи по отношение на пасивните къщи, но и да ви накара да се замислите… и дори да предприемете конкретни стъпки – за едно „по-зелено“ настояще (и по-светло бъдеще за децата и внуците ни).

Лично аз се размечтах – да живея някой ден в такъв „пасивен“ дом. И вече знам кой ще ми го проектира…

Пламен Петров: Откога у теб се породи интерес към пасивните къщи и защо?

Гергана Барабонкова: Интересът ми към пасивните сгради се появи преди няколко години, когато узнах за дейността на създателката на Института за Пасивни Къщи в Америка – Катрин Клингенберг (Katrin Klingenberg), с която по-късно имах щастливата възможност да се запозная.

Катрин е немска архитектка, която е работила със създателя на стандарта за пасивни къщи д-р Волфганг Файст. Катрин в момента живее в Америка, проектирала и построила първата пасивна къща там и е консултант за много други пасивни къщи.

От 2008 година насам тя пътува и организира обучения за архитекти, инженери и строители по стандарта за пасивни къщи и тя е тази, която направи този стандарт толкова популярен сред американците. Голямо влияние също за моя интерес към пасивните сгради оказа обучението ми в Института за Пасивни Къщи (Pasivhaus Institut) в Германия миналата година, когато имах възможност да се срещна с архитекти от Европа, които от години проектират по този стандарт и с които и до сега поддържаме връзка и обменяме информация. Имах възможност да видя и колко много се прави за енергийната ефективност в Германия и колко малко се прави у нас в това отношение.

Българите все още нямаме това съзнание да съхраняваме и да  пестим енергия и  ресурси. Много пилеем, без да се замисляме какво ще оставим след нас на децата си. Много може да бъде направено, много може да се работи в тази насока и всеки от нас може да прецени с какво може да допринесе, за да променим това положение.

На български език „пасивен“ е по-скоро негатив – би ли обяснила по-подробно какво точно означава термина?

Стандартът за пасивните къщи е възникнал в Германия още през 1990 година. Пасивната сграда, за разлика от една “активна сграда” няма радиатори или друг вид “активни” системи  за отопление.  Тя е супер изолирана, почти херметична сграда и консумира толкова малко енергия, че слънчевото греене през прозорците, топлината излъчвана от хората, които живеят в нея и тази от електрическото оборудване е достатъчно, за да се осигури приятна температура в помещенията.

Избягването на топлинното прегряване чрез ориентацията на сградата и висококачествени прозорци с тройно остъкляване спомагат да се ограничи нуждата от допълнително охлаждане, което в много случаи не е необходимо.

Пасивната сграда има вентилационна система с рекуператор за оползотворяване и възстановяване на енергията, балансирано и постоянно подаване на свеж въздух. Резултатът е впечатляваща цялостна система, която не само спестява до 90% от разходите за отопление, но също така осигурява великолепно качество на въздуха.

За да бъде доказано още при проектирането, че една сграда е пасивна е необходимо да се използва специален софтуер, разработен от Института за Пасивни Къщи,  Дармщат Германия. При него се въвеждат всички компоненти на сградата, които влиаят на енергийния й модел и така може да се определи нейното цялостното енергийно потребление. Съгласно стандарта за пасивните къщи това потребление не трябва да надхвърля 15 киловатчаса/кв.м. годишно за отопление и вентилация и 120 киловатчаса/кв. м. годишно за всички нужди на сградата.

При една сграда, построена по конвенционален начин годишната нужда само за отопление е около 150 киловатчаса/кв.м.  Държа да подчертая, че това ниско потребление на пасивните сгради се постига, още преди в в тях да се използват обновяеми енергийни източници като фотоволтаични панели, вятърна и геотермална енергия.

Как ти хрумна да организираш курс и то точно в България?

От доста време следя как се развива съвременното българско строителство, следя и с голям интерес какво се прави относно нискоенергийните сгради. Прави ми впечатление, че пасивните сгради са все още голяма рядкост в България, докато в останалите европейски страни, те все повече навлизат в строителството.

В една страна като Австрия например, всяка трета новопостроена сграда е пасивна. Масовият потребител у нас все още не е добре запознат  с качествата и преимуществата на пасивните сгради, с високата им степен на комфорт и с това какви спестявания могат да донесат те на своите обитатели. За да имаме повече пасивни сгради е необходимо адекватно обучение и по-голяма информираност на хората.

Това беше и причината да създадем Energy Plus International и чрез 8-дневното обучение, което ще проведем през септември в София, се надяваме да спомогнем те да станат по-популярни и в България.

Архитектите, инженерите и строителните специалисти, които ще подготвим не само ще придобият знания и умения как да проектират и строят съобразно стандарта за пасивните къщи, но ще бъдат и в позицията да убедят своите клиенти и инвеститори в предимствата им.

България има огромна нужда от такива специалисти, защото съгласно Директива 2010/31/ЕС  на европейския парламент, до  2020г. всички новопостроени сгради трябва да са с близко до нулевото потребление на енергия. Този нов начин на проектиране и строителство неминуемо ще навлезе у нас заради високите изисквания на ЕС и тези, които са добре подготвени и информирани ще бъдат и по-компетентни, по-търсени и ще бъдат далеч по-напред от своите конкуренти.

Вярваш ли, че в това има бъдеще – и то у нас?

Да, убедена съм, че пасивните къщи все повече ще навлизат и у нас. Както вече споменах, от една страна това ще бъде неизбежно заради изискването на Европейския съюз до 2020 година всички нови сгради, които се строят в страните членки на съюза е да имат почти нулево потребление на енергия.

От друга страна, хората все повече и повече ще започнат да се замислят как да ограничат ползването на енергия заради непрекъснатото покачващата й се цена. В тази връзка трябва да работим, за да могат те да имат по-голяма информираност и да знаят, че съществуват стандарти за проектиране и строителство, при които могат да се постигнат тези икономии.

Именно тези хора ще започнат да изискват от архитектите и инженерите да проектират и от строителите да строят по този нов начин. Всичките тези сгради около нас, построени по конвенционалния начин са едни огромни консуматори на енергия и са ненужно скъпи за своите обитатели. Нещо повече, те ще стават още по-скъпи, защото сметките, за ток и отопление ще продължат да растат нагоре.

Една пасивна сграда използва само 10% от енергията, която използва една сграда, построена по конвенционалните методи. Нейните обитатели са независими  от непрекъснато покачващата се цена на енергията за потребление, техните сметки си остават ниски и постоянни в сравнение със сметките за енергия на съседите им, които живеят в  сграда, построена по конвенционалния начин.

Точно тези спестявания правят пасивните сгради по-привлекателни, но да не забравяме и това, че при тях има постоянна вентилация и подаване на свеж въздух, който ги прави и по-екологични и здравословни за обитаване в сравнение с останалите сгради.

По какво ще разбереш, че идеята ти е успяла?

Ще разбера, че идеята ми е успяла ако видя реализирани повече пасивни къщи в България.

Желанието ми е да помогнем да се увеличи броя на  колегите у нас, които са готови да прилагат на практика идеята за пасивното и нискоенергийното строителство. Именно те ще разпространят тази идея и ще продължат това, което сме започнали.

Много бих желала да видя и повече български продукти, които да са достъпни и които да отговарят на стандарта за пасивните къщи. В момента няма голям избор на пазара и дори се налага те да бъдат внасяни от Германия и Австрия, където са много по-напред от нас в това отношение. Това е една добра възможност за българските производители, които искат да се развиват в тази насока.

В глобален мащаб ще се радвам да видя израстването на едно гражданско общество, което да не пилее, а да използва разумно ресурсите и, което да изисква от нас архитектите, инженерите и строителите продукт, който да отговаря на високите изисквания за енергийна ефективност и който да спестява енергия и средства.

Как изглежда идеалният дом за архитект Гергана Барабонкова?

Идеалният дом на първо място трябва да отговаря на броя на живеещите в него. Напоследък се строят все по-големи къщи, а семействата ни стават все по-малки. Да се живее в огромна къща за българите е символ на престиж, но хората които отдават значение на истинското качество на живот не се обграждат с огромни празни пространства около себе си.

Една къща трябва максимално да използва природните дадености и ориентацията, за да не се допускат топлинни загуби през зимата и да може се намали нуждата от принудително охлаждане през лятото.

Наред с всички качества и преимущества, които изброих по-горе за пасивната къща, тя трябва да излъчва за уют и комфорт. Това може да се постигне само като се използват материали като дърво, камък, естествени тъкани, които са екологични и придават усещане за връзка с природата.

Къщата трябва да носи духа и сърцето на хората, които живеят в нея и за това индивидуалността и неповторимостта са от съществено значение, когато проектираме и градим нашия идеален дом.

Снимките са притежание на Passivhaus Institut, Germany

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

2 коментара за “Пасивната къща ли е идеалният дом?”

  1. Явор каза:

    Мечта ми е ама…

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes