„Вдъхновява ме живота с неговата непредвидимост и правота“

 РАЗГОВОР С ЕМИЛИЯ ИЛИЕВА-КРАЙНОВА

Считам, че едно от основните предимства на съвременните средства за комуникация е възможността за задочни познанства и приятелства. Или още по-точно: потенциала да срещаш нови хора и нови идеи, за по-малка единица време.

Казвам това, защото днес ще ви срещна с една дама – и нейните идеи – с която се запознах точно по този начин. Онлайн.

Надявам се, че това, което ще ви разкаже Емилия ще ви бъде поне толкова интересно – колкото и на мен. (Особено ако – също като мен – вярвате, че няма случайни срещи. И случайни хора…)

Пламен Петров: Представи се с няколко думи пред читателите на „Блогатство“?

Емилия Илиева-Крайнова: Казвам се Емилия. Често казвам, че думите създават светове и имат свой собствен живот. Затова внимавам какво и как казвам и уча хората доколкото е по силите ми да сме съзнателни за начина, по който се изразяваме и свързваме с хората.

Понастоящем съм управител на една млада организация –  Communication Academy – която се стреми да придаде значимост на темите за емпатията, емоционалната интелигентност и ненасилствената комуникация в България.

Иначе съм пролетно момиче и нямам търпение да дойде пролетта и да цъфнат божурите и люляците.

Кога и защо реши да се занимаваш с „ненасилствена комуникация“ (ННК)?

Честно казано не си спомням точно как съм го решила. За първи път се срещах с метода есента на 2003 на едно международно обучение, заедно с други три българки.

Истината е, че макар да бях много впечатлена, не бих определила тази среща като „любов от пръв поглед”.

През 2004 започнахме да водим първите семинари в България за учители, от името на DVV International и за личностно развитие – от името на Фондация „Същност”. Бяхме убедени, че методът е ценен и значим и си струва да го предаваме нататък.

Осъзнах, че ННК е станала централно мое занимание, когато един приятел ме представи с думите: „Това е Еми и се занимава с Ненасилствена комуникация”.

Постепенно, от метод, ненасилствената комуникация се превърна за мен в начин на живот, но заедно с това имах нужда от развитие и разширяване на дейността ми. Така се запознах с други школи и започнах да се вълнувам от по-общите теми за комуникацията като цялостен процес на свързване между хората на интелектуално, емоционално и духовно ниво.

От перспективата на времето мога да го видя като някаква мисия, която съм избрала и която е избрала мен. Със сигурност считам, че умението да се свързваме един с друг е голямо богатство и съм благодарна, че имам честта да давам своя принос за това.

Какво точно представлява Форум „Пространство на общуването“ и защо избрахте да го наречете именно „форум“, а не нещо друго?

Форум „Пространство за общуване” ни се иска да носи посланието, че значимите теми и в обществото, и в живота ни имат нужда от внимание, пространство и време.

Ние избрахме като за начало две теми: за ролята на емпатията в бизнеса (24 март) и за ролята на емпатията в семействата и училищата (25март).

Убедени сме, че и в личния и в професионалния живот уменията да се свързваме с другите, да проявяваме разбиране и съпричастност на нивото на човешките емоции и потребности водят до изграждане на качествени взаимоотношения и съответно искаме да повишим обществената и личната чувствителност за това.

Нарекохме го форум, защото е комбинация от лекции, неформални срещи и практическо участие в поне два тематични уъркшопа.

„Емпатия“ е сравнително неясна дума за масовия българин. Ти как би обяснила това понятие на достъпен език?

Най-достъпното и широко обяснение, което мога да дам идва от английската поговорка „да изминеш една миля в обувките на някой друг.”

Една миля. Ни повече, ни по-малко. Тоест,  да усетим какво другия преживява, да го съпреживеем, без да го поемаме върху себе си. По този начин ние създаваме пространство (отново тази дума!) за другия да осъзнае по-дълбоките корени на това, което преживява.

Най-близкият познат масово синоними е съпричастността, но съпричастността е форма на емоционална подкрепа, която сама по себе си не предполага по-дълбокото осъзнаване на човека, което емпатията носи.

В контекста специално на ненасилствената комуникация емпатията е умението да се свързваме с емоциите и техните истински корени – потребностите. Това е валидно както по отношение това, което ние преживяваме вътрешно, така и по отношение на другите.

Например да мога да видя зад думите „До гуша ми дойде!” емоцията на умората и потребността от промяна или зад осъдителното „Как можах да се забъркам в такава каша!” – емоцията на притеснението и потребността от вяра, че всичко ще си дойде на мястото.

Кое ще е най-ценното от това събитие – и за кого?

Най-ценното си мисля, че ще са връзките между хората, които събирайки се на едно място, обединени от общ интерес ще създадат пространство не само за общуване, но и за изграждане на общност от съмишленици.

Богатството на форума ще дойде от колективното изграждане на общ център от знание, опит и мъдрост.

Колкото и да знаем и можем като индивиди, то е несравнимо по–малко от богатството, което създава една група от хора.

Каква ще е следващата ви проява в тази насока?

Следващото „Пространство за общуване” искаме да обърне внимание на децата и възможността за възпитаване на емоционално грамотни деца.

Планираме да го съчетаем с издаването и представянето на третата книга за ненасилствената комуникация на български език, този път посветена на връзката между родители и деца.

Кое те вдъхновява?

Вдъхновява ме живота с неговата непредвидимост и правота, с която не може да се спори. И възможността да се променяме като хора.

Твоята дефиниция за „богатство“ и „успех“?

Моето истинско богатство са връзките ми с близки, приятели, колеги и съмишленици, които сме създали и отгледали през годините. Затова и си мисля, че богатството на всеки от нас е във взаимоотношенията с хората.

За успеха наскоро прочетох една мисъл, че се мери с десетилетия, а не с години и по този повод много размишлявах, че най-вероятно усещаме най-силно успеха, когато можем да си кажем след определено време: „Струваше си!”.

Аз поне не съм срещнала някой който счита, че е успял в нещо и да се разминало без предизвикателства, изпитания на волята, упоритостта и постоянството.

Така че ежедневен успех според мен е да усещаме смисъл в това, което правим и да продължаваме да го правим с вярата, че по някое време ще си кажем „Струваше си!” за целия път, който това включва.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ:

Емпатия и емоционална грамотност в бизнес среда: Програма, Регистрация

Емпатия в семейна и училищна среда: Програма, Регистрация

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Най-четените днес:

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes