С Боян Бенев за нещата от живота

 РАЗГОВОР С АВТОРА НА МАЛКА КНИГА ЗА РЕАЛНОСТТА

Боян БеневСамо преди два месеца писах за Боян С. Бенев и неговата „Малка книга за бизнеса“. А довечера ще присъствам на премиерата на втората му книга: „Малка книга за реалността“. Това ми даде повод да си поискам едно „малко интервю“ с този млад и талантлив българин – защото той наистина ме впечатли и защото продължавам традицията да ви срещам с необикновени и интересни личности, от които може да се научи много.

Сигурно не сте свикнали тези личности да са толкова „неприлично“ млади. Но знам, че ако сте от хората с предразсъдъци – едва ли сте от читателите на моя блог.

Истински умните хора знаят, че за уроците – а и за истинските учители – няма възрастови или каквито и да е други ограничения. От досегашното си общуване с Боян оставам с усещането, че за него също почти не съществуват ограничения.

Завиждам му – благородно и от сърце – не толкова за младостта му, колкото за привидната лекота, с която прави нещата да се случват. И като принадлежащ към едно по-друго поколение, не мога да не усетя, че Боян е представител на една наистина нова генерация. На българите, които успяват – защото вярват много повече в себе си и собствените си възможности, отколкото в „плашилата“, на които, за съжаление, повярваха толкова поколения преди тях.

Вярвам също, че бъдещето – и на България и на Човечеството въобще – принадлежи на хората, които си вярват. Хората, които търсят начини, а не извинения. Хора като Боян Бенев…

11 ВЪПРОСА КЪМ БОЯН С. БЕНЕВ:

Пламен Петров: За теб вече може да се намери много информация в Интернет и в пресата, но какво още не знаем за Боян Бенев?

Боян Бенев: Невероятното ми чувство за хумор…

Както за всеки за който пише нещо някъде… много не се знае. Няма време да се знае повече от повърхностното.

Какво да кажем все пак да има нещо по-конкретно – дразни ме когато някой ми говори на ‘вие’!

Довечера е премиерата на най-новата ти книга – „Малка книга за реалността“. Как и кога се роди идеята ти за нея?

Боян БеневСъвсем случайно. Миналата година имах много време да обмислям нещата. Много възможности за ‘introspective’ гледка в себе си. Всъщност беше доста важно за мен като за начало. 8-ми януари 2009 пътувам към Несебър да прекарам малко време в Несебър. По едно време си отворих компютъра и почнах да пиша. Девет месеца преди това бях писал малка книга за бизнеса и формата ми харесваше. Чудих се дали би работило с малко по абстрактни теми.

Бях споделял идеята с един-двама приятели и всички смятаха, че е тъпа идея защото нямам никаква квалификация да говоря за такива неща. Лично мисля че това само по себе си е доста тъпо мнение!- кой има или няма квалификация за тези теми… всеки има право на мнението си.

С това на ум все пак реших да почна да пиша и да видя как ще изглежда. Като стигнах в Несебър имах около 20 от 25-те глави готови в груб вариант.

Това е поредната ти „малка“ книга – кога да очакваме и една голяма?

Всичко с времето си… ей нетърпеливи хора!

Всъщност има една по-дълга, но е доста по-различна от тези и още не е поправена и оформена. Знаеш ли какво? Ще ти я изпратя сега да кажеш какво мислиш. Без особено да говориш нещо специфично, моля сподели едно-две мнения като footer на това интервю – забелязването на граматически грешки не се брои.

Прочетох много негативни коментари към интервютата с теб. Очевидно за много хора в България е трудно да повярват, че човек може да успее – дори и толкова млад и дори без протекции и връзки. Как убеждаваш неверниците в твоя успех?

Защо трябва да убеждавам някой?

Кой каквото иска да мисли.

Малко хора искат да гледат негативни неща написани от хора които не ги познават, нямат идея за какво говорят и най-често пишат по-зле и от мен, но това си е нормална реакция тук и не го приемам лично.

Мътното отражение създадено от късове информация няма как да не накарат хората да се опитат да изяснят изображението. Лошото е, че в България винаги се скача на негативното, а възможността за нещо позитивно се слага съвсем на заден фон.

Мисля, че едно ratio 10:90 позитивно:негативно всъщност може да се приеме като комплимент в България!!

И един традиционен въпрос: какво са за теб успеха и богатството?

И един традиционен отговор: радост, усмивка и здраве.

Като човек, който дълго време е живял „навън“ – как виждаш българската Реалност тук и сега?

Много по-тежка отколкото трябва да е.

Ще дам един пример.

Оня ден отивам към един купон, но валеше.

Скочих в първото такси.

Забелязах, че шофьора не си пусна machinate.

След като 3 пъти му казах да я пусне той ми каза ‘колкото ми дадеш’.

Казах му колко ще му дам (около 2 колкото трябваше за 2-та км).

Той ме изхвърли от таксито с думите „Махай се!“.

Вече ме беше закарал повече от половината път и нямаше от къде другаде да мине, освен през мястото за където се бях запътил.

Сега, умножи го това по 100 такива случки всеки ден и ще видиш какво искам да кажа.

Страната има невероятен потенциал и вече има хора които се усещат, но има много ефективна и грозна спирачка създадена от подобни индивиди които не виждат далеч след носа си (особено лошо за таксиметров шофьор…).

Навсякъде се говори за криза. Според теб съществува ли наистина такава глобална криза и каква е твоята рецепта за излизане от кризата?

Има да. Защото достатъчно хора достатъчно силно казаха, че има.

След време достатъчно хора достатъчно силно ще кажат, че е минала и ще мине.

След по-малко от 10 години пак ще се повтори и така. Кеф.

Знам, че си станал предприемач на една много крехка възраст. Какво те накара да го сториш и как гледаш сега на предприемачеството?

Боян БеневЕдин етап.

Всъщност не съм се набутвал особено целенасочено в началото – просто така се получи. Първото по-сериозно нещо което правих (маркетинга) произлезе от един проект в училище където водих една група от 20 души.

Не си спомням задача в 15 години от училище, университет и т.н. когато да не съм бил назначавал като водач. Няма избягване!

Гордееш ли си, че си българин и твоите лични планове за бъдещето свързани ли са с родината ти?

Много.

Всеки нов човек, който срещна в чужбина до второто или третото изречение разбира, че съм Българин! След това се повтаря на 5-тото, 9-тото и т.н.

Бих искал да. 2010 ще пробвам малко повече време да прекарам тук и да видим.

Хайде да не си разчертаваме графиката твърде напред!

Оптимист ли си за бъдещето въобще и защо?

Голям оптимист съм да. Бих искал да се опиша като ‘прагматичен оптимист’ ама не знам колко хора които ме познават добре до колко биха се съгласили.

Оптимист съм посредствено.

Ако не вярваш в нещо (идея/проект/бизнес/човек/страна…) какъв е смисъла да се захващаш или да си губиш времето?

Мотото в твоя Facebook профил е „Познай себе си!“. Доколко е важно себепознанието?

Искаш да кажеш gn?thi seauton?

Всъщност го избрах хем защото вярвам в това като важно, но също така заради произхода на тази фраза.

Ако завършиш това изречение с ‘важно себепознанието за теб?’ мога лесно да отговоря – много. Няма защо да обяснявам защо.

Ако е без ‘за теб’ не мога да отговоря. За мен е важно. За хората които ми допадат като цяло . важно, защото дава по-дълбок изглед за нещата извън тях.

Иначе не може да се каже, че е важно като цяло. Ако чувстваш, че не ти е важно, защо да се напрягаш!

Всички снимки са от личния архив на Боян С. Бенев

pokana

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

6 коментара за “С Боян Бенев за нещата от живота”

  1. Много добро интервю! Поздравления и за двете страни, понеже си личи че са това, за което говорят. 🙂

    Доволен съч, че познавам и двамата – единият повече, а другият по-малко, затова пък довечера в Онда-та ще се доопознаем. 🙂

  2. дон Айс каза:

    упс.много се изкефих на тоя пич.Аз не го познавам,но какво от тва/човек никога не знае/.Прекрасно интервю Пламене.Благодаря ти.

  3. Ивалина Ташева каза:

    Четох с усмивка, радвах се, нахраних си душата 🙂 БЛАГОДАРЯ ти Пламене, за тази задочна среща!

  4. Макс каза:

    Чудесно интервю с приятен млад мъж. Пожелавам на България повече такива хора, като вас.

  5. donedi каза:

    „за уроците – а и за истинските учители – няма възрастови или каквито и да е други ограничения“ – много ми хареса това. За мене това е част от философията на живота.
    Хубаво интервю! Поздравления!
    „Ако сте от хората с предразсъдъци – едва ли сте от читателите на моя блог.“ – това също ми хареса.
    Дерзайте!

  6. Галя каза:

    Като човек, който дълго време е живял “навън” – как виждаш българската Реалност тук и сега?

    Много по-тежка отколкото трябва да е.
    …………………
    Манталитета ни е толкова себичен, че когато съумеем да предприемем нов път в мисленето и точно този процес ни подскаже, че е необходима дисциплината да бъде приоритет, тогава и ще празнуваме самата победа над самите себе си. Един приоритет е достатъчно силен, когато има наистина идея, човек, начин на осмисляне на едно бъдеще. Когато главата е празна и само се шикалкави, ще бъдем едно нищо. Наистина се радвам че прочетох това интервю с Боян Бенев. Още повече ме обзема надеждата, че имаме умни младежи, които не знам защо са само в блоговете, а е необходима повече инициатива за тяхната известност. Не знам къде блеят /да, точно блеят/ медиите. Вместо постоянно в новините и пресата да ни заливат с какви ли не престъпления и кой къде ходи и по кое време даже и в тоалетната, нека се поеме нещо ново. Аман от политика и убийства. Ето това ми достави наистина удоволствие. Изобщо се радвам, че случайността ме доведе в блога на Пламен Петров. Все още не съм прочела много неща, но предполагам, че и тези които пишат тук също имат интересни мисли, освен коментарите в блога.

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes