Когато интуицията всъщност е предразсъдък

 ВСЕКИ ЗАСЛУЖАВА ВТОРИ ШАНС, А НЯКОИ – ОСОБЕНО МНОГО!

darth-vaderИнтуицията със сигурност е нещо полезно. Стига да не сме се „припознали“ – т.е. да се взели собствените си страхове или предразсъдъци за интуиция. (Между другото, някой си Рупърт Хюз твърди, че „Женската интуиция е резултат от милиони години немислене.“… но ще оставя тази тема за друг път. Може би за Осми март) 😀

Днес искам да си поговорим за фалшивата интуиция. Или по-скоро за това как прибързаните преценки за хората и нещата могат да ни лишат от много ценни познанства и преживявания.

Обикновено на мен – а и на повечето хора – са ми нужни около 2-3 секунди, за да имам вече мнение дали даден човек, с който току-що съм се запознал ми допада или не.

В повечето случаи, тази светкавична преценка се прави подсъзнателно. На рационалния ни мозък му трябва повече време за окончателната „присъда“, още повече, че много хора постоянно водят вътрешни „дебати“ сами със себе си и тогава решенията идват още по-трудно.

И точно тази експресна оценка за човек или събитие ние наричаме интуиция. Някаква вградена в нас, вътрешна система за преценяване на куп фактори, факти и дребни детайли… за които „обикновеното“ ни съзнание е полусляпо…

Обаче интуицията ни не винаги е права.

(Което съвсем не означава, че не трябва да се разчита на нея, защото обикновено интуицията ни – особено когато сме я развивали – е права в над 99% от случаите… което я прави доста надежден инструмент за взимане на правилни решения).

Едва ли съм единствения човек на планетата, на който му се е случвало да сгреши в преценката си за друг човек при първата им среща. Наистина, подобни „грешки“ не са чак толкова много – но са показателни.

Имам поне двама най-добри приятели, които навремето съм преценил като „отрицателни“ личности. (За единият даже бях твърдо убеден, че е уникален темерут – просто такава му беше физиономията… или по-скоро аз бях решил, че е така – а той се оказа изключително приятен събеседник с неповторимо чувство за хумор).

За един много известен български блогър си бях извадил прибързаното заключение, че е някакъв злобар, който само търси с кой и с какво да се заяде. Обаче – като се зачетох по-сериозно в блога му – открих, че момчето е доста свястно, има повече от добра обща култура (меко казано), пише наистина добре и доста от възгледите му съвпадат с моите… (Точно по тази причина, дълбоко не уважавам хората, които мислят на принципа „Тази книга не съм я чел – но не струва!“).

Примерите в това отношение са доста. Но може би най-фрапантният е с едно момиче от гимназията, с което се запознах преди цели 26 години. Тогава бях решил, че не е нещо особено и обръщах повече внимание на почти всички останали момичета от класа. Защото дори и не подозирах, че след 15 години, същото това момиче ще стане Жената на живота ми. И майка на първородния ми син…

(Тази история ми е давала неведнъж повод да твърдя, че съм бавноразвиващ се… но поне се развивам!) 😉

Сигурен съм, че всеки от вас има не един и два такива примери от собствения си живот. За хора, които първоначално сме преценили погрешно. (Още ли се чудите защо реших да илюстрирам днешната си публикация точно с Дарт Вейдър?!)

Разбира се, има го и обратния вариант – някой да ни впечатли много първоначално, а впоследствие да се окаже вълк в овча кожа. Но това също влиза в уроците на живота. (А и точно тази седмица съм обещал да не мисля за отрицателни явления и човеци).

Това, което се опитвам да кажа от самото начало е, че някои хора наистина заслужават втори шанс.

И ако не им го дадем – ще се лишим сами от невероятни неща!

А не трябва…

P.S. Ще се радвам да чуя и вашите разсъждения – или откровения – по темата?

P.P.S. Чудех се с каква ли песен може да се илюстрира днешната ми шътокуа. И реших да опитам с тази:

httpv://www.youtube.com/watch?v=yK543f0_UKc

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

23 коментара за “Когато интуицията всъщност е предразсъдък”

  1. Междувпрочем, това е една от най-мелодичните кънтри-балади, които съм чувал…но текста…текстът е направо шедьовър! Ето тук песента със субтитри (на английски):

    http://www.youtube.com/watch?v=T4o7l92_PUk

  2. Майк Рам каза:

    Може би заради това, че аз самият често съм бил в позицията на „лузър“, никога не гледам на храта с негативни предразсъдъци. Това, обаче, често ми изиграва лоша шега и нещата често се случват наобратно: като се срещна с нов човек винаги ми изглежда готин и интересен, а в последствие се оказва, че е несериозен и страхлив и ме издънва. Опитвам се да подхождам позитивно към всеки нов човек, с когото се запознавам, но нерядко се случва интуицията ми да ме подведе.
    За щастие, не съм злопаметен или отмъстителен и обиновено просто преставам да общувам с този човек.

    • Мартина Иванова каза:

      Това сякаш аз съм го писала 🙂 От „лузърския“ статут някога, та до разочарованията след откритостта и прекомерната вяра в човека отсреща. Грешките в личните контакти сравнително лесно се коригират, но когато преценката ми за даден човек, когото наемам на работа ме излъже, ми иде да се ритна отзад… и раздялата, когато се наложи не е приятна.
      Като се замисля, доста рядко ми се е случвало първоначалната ми преценка за човек да е негативна, а после да се окаже, че съм сгрешила..

      • Не сте за завиждане – и двамата.

        Да – доверието е риск!

        Да – „сляпото“ доверие е голям риск!

        Но без такива рискове, рискуваме още повече – да живеем в постоянно очакване, че ще бъдем измамени, излъгани, предадени, разочаровани…

        (А и с такава нагласа, Вселената пак ще ни отговори: „Your wish is my command!“) 😉

      • Мартина Иванова каза:

        Пламка, ама не си прав. Не знам за Майк, но аз все така подхождам с голяма доза доверие и вяра в положителното в хората. А не със скрито подозрение и страх, че ще се окаже издънка 🙂 Но понякога просто преценката ни лъже, нали? 🙂

      • А бе, те синоптиците ни лъжат от време на време – та преценката ли?! 😉

  3. Ивалина Ташева каза:

    Интуицията не е разговаряне със себе си, а чувстване на себе си. Притежаваме я всички, но малцина я „чуват“. Тя говори чрез тялото. Тялото реагира на всеки човек, на всяка ситуация, на всяка мисъл. Усещаме емоция, усещаме потръпване, контракция, мравучкане, пърхане и всякакви такива на различни места по тялото. Интуитивните хора, тези, които умеят да разчитат посланията знаят кой сигнал какво означава и отчитат мястото в тялото, от което идва, защото не е без значение дали ти се свива стомахът или те сковава челюстта, дали ти се подкосяват краката, за да те спрат или те подготвят за полет.

  4. Има много лесен начин за разграничаване на интуицията от предрасъдаците 🙂
    Предрасъдаците идват от ума, а чистата интуиция е чувство. Чувство, което те предупреждава в дадена ситуация или те озарява с някакво прозрение.
    При запознаването ни с нови хора и първото впечатление, което си изграждаме за тях има много други фактори, които ни влияят и често интуицията няма нищо общо.

    Правил съм доста погрешни изводи за различни хора (предимно наивни 🙂 ), но с времет и работата се научих на някои неща.
    Първото впечатление, което си създават хората за нас, може да се контрулира. Има хора, които много добре са се научили да оставят добро впечатление (няма значение дали са се научили осъзнато или неосъзнато). Това, на което се уча аз, е да геледам за детайлите, защото там се крие истината. Дали думите, които говори, са подкрепени с действията му (малките действия, които принципно никой не забелязва), дали са подкрепени с неговата външност, и къде има несъответствия.
    Другите са и огледала, в които се оглеждаме постоянно. Ако някой ни е издразнил с нещо, това обикновенно е черта, която подтискаме в нас самите по някакъв начин (в повечето случаи несъзнато). Ако някой ни вдъхновява с нещо или ни е направил силно впечатление – това може да бъде качество, което искаме да изработим в себе си.
    Когато се запознавам с нови хора, проверявам тези неща – изключвам говора и наблюдавам какво ми казва неговото тяло и поведение, проверявам дали има съответствия и разминавания, проверявам и каква част от мнението ми идва от моето собствено отражение в него самия.

  5. Таня каза:

    Интересна тема 🙂
    Да пографоманствам и аз по нея.

    Според мен е правилно да се подхожда към хората с доверие, което обаче не бива да се бърка с големи очаквания. Както според мен описват Майк Рам и Мартина Иванова. Понеже съм преживяла подобни момнети и аз и съм мислила доста върху тях, установих за пореден път, че проблемът си е в мен, а не в другите, към които подхождам с „доверие“ /разбира се/.

    Когато имаш очаквания към хората, ти търсиш нещо от тях и затова си чувствителен на темата. Търсиш приятел, гадже, събеседник и т.н., затова в началото открито и безрезервно ги приемаш, а тази цел обаче е вероятно да не съвпада с очакванията на другия човек спрямо теб. И тук идва разочарованието. И смяташ, че този човек не става. Да, вероятно не става да запълни очакванията, които имаш към него – например за гадже, но иначе да е човек, който не е за изпускане – като приятел или съветник или събеседник.

    Когато елиминираш в себе си каквито и да било очаквания спрямо другия човек, тогава може да се чуе гласа на истинската интуиция. Тогава нещата ги знаеш вътре в себе си, без да се налага да ги мислиш.

    • Диана Александрова каза:

      Браво, младо момиче! Казвам го с уважение, за дълбокото и простичко разсъждение! Споделям напълно това мнение! Всичко е вътре в нас. Всичко добро, Таня!!! 🙂

      • Таня каза:

        Диана, благодаря за хубавите отзиви и пожелания, както и за комплимента 🙂

        Жалкото е, че досега човечеството върви по пътя на опознаване на света и материята и е пропуснало да се вгледа в себе си и да опознае чудесата, които се крият вътре в самите нас.

        Винаги и за всичко сме търсели обяснение извън нас и сме страдали, докато в същото време е било възможно ние самите да не губим време, а просто да правим нещата така, както ги искаме.

        За това, разбира се, се искат и вътрешна сила и знания, които не са ценност в днешно време – друга тема…

  6. Gloria каза:

    аз пък смятам, че винаги нещата (и хората) имат две страни (поне) и затова досега не съм се доверявала на еднозначно първо впечатление… не че не съм била прекалено наивна, просто няма само черни или бели лебеди…

  7. Понякога пренебрегвам първото впечатление, ако е негативно, защото трябва да работя с определен човек и да се отнасям с уважение, а не с предрасъдъци. Но винаги, това първо впечатление, си стои в главата ми и ми напомня да „бдя“ за неприятни изненади…може и да е погрешно, но това се случва на подсъзнателно ниво и благодарение на тази статия се замислих над този въпрос, за което благодаря!

  8. Зелен Бетон каза:

    Интуицията е инструмент. Средство. Точно това и само това.

    Един от възможните инструменти за прогнозиране и оценка.

    И, както всеки инструмент, не бива да се мистифицира и обожествява. Щото ако си въобразиш, че е някаква загадъчна и универсално валидна сила (The Force?), и ти самият по неведоми причини си един от Избраните, които я владеят – така ще се издъниш някой път, че ще се чудиш откъде ти е дошло. Реалният живот не е Star Wars. И далеч не всеки от нас е Йода.

    Да не говорим за това, че интуицията – ако и да е подсъзнателен процес – се базира върху съзнанието. Интуитивната преценка винаги стъпва върху знанията и опита, било осъзнати или не. И понеже те са специфични за всеки индивид, интуицията също е специфична; тя не е някаква абсолютна величина, а още по-малко – ключ към области, които са ти съвсем чужди.

    Както при всеки инструмент, има определени сфери, в които интуицията може да върши чудесна работа – и други, в които за нищо не става. Няма да давам примери, всеки може да се сети сам.

    Също така зависи кой как (и за какво) я владее. Някой може да е свикнал да използва виртуозно ножа в кухнята, друг – да дялка дървени фигурки, трети – да убива. Но ножът си е все нож – и в него няма нищо, което да преопределя по какъв начин ще бъде употребен. Такава е съдбата на инструмента.

    При всички положения е добре човек да има по-богат инструментариум. Досега поне не съм чувал за някой, който да съществува успешно единствено благодарение на интуицията си. И не вярвам да чуя.

    И най-сериозното възражение, което лично аз имам по отношение на интуицията: нямаме си представа КАК РАБОТИ. Което значи, че ако в някоя ситуация е сработила перфектно, това в никакъв случай не означава, че в следваща такава ситуация няма да те подведе.

    Поради всичките тия причини интуицията – колкото и да е чаровна в често полезната си загадъчност – следва да се възприема като РЕЗЕРВНО средство. НЕ като основно. Иначе казано, към нея трябва да се прибягва единствено и само тогава, когато няма необходимото ВРЕМЕ и ИНФОРМАЦИЯ, за да сработи преценката на разума.

    А дори и тогава, и дори ако нейните бързи заключения са се оказали правилни, те задължително трябва да се подлагат на преоценката на разума. Макар и пост фактум.

    В обобщение: интуицията НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ЗАМЕСТИТЕЛ НА РАЗУМА. Въпреки упоритите легенди и заблуди.

    И сама по себе си не може да бъде предразсъдък. Такова може обаче да е нашето отношение към нея. Било то със знак плюс или със знак минус.

    Както и често е.

    • Таня каза:

      Зелен Бетон: за мен интуицията не е заместител на разума, а е всъщност онзи истинският непогрешим разум вътре в нас, който няма нужда от много чудене, за да вземе решение за каквото и да било, когато всъщност се оказва, че от чуденки и маенки всъщност вземаме грешното решение.

      Интуицията също е набор от опит и знания, които сме придобили в живота и колкото повече такива, толкова по-богата интуиция ще имаме.

      Всъщност бих нарекла интуицията – разум, свободен от предразсъдъци.

      • Зелен Бетон каза:

        @ Таня:

        Очевидно имаме разминаване в терминологията.

        Според мен:

        ОПИТ е информацията за това КАК се случват нещата, натрупана „от първа ръка“, т.е. в резултат на лични възприятия на индивида.

        ЗНАНИЕ е информацията за това ЗАЩО нещо се случва точно така, както се случва. Знанието е познаване И РАЗБИРАНЕ на същността на даден процес или обект, и на причинно-следствените връзки както вътре в него, така и между него и всичко останало.
        ___________________________

        Скоба: понятията „опит“ и „знание“ имат смисъл само тогава, когато помагат (или поне биха могли реално да помогнат) да предвиждаме ПО-НАДЕЖДНО нещата, които се случват около нас. В противен случай това е просто информация, която си седи в паметта ни. Тя може да има друга значимост, но не е нито опит, нито знание.

        Пример: знание е да си наясно с устройството на автомобила и принципите на работа на механизмите му; опит е да си ремонтирал автомобил и да си си изградил умения за това; а да помниш колко конски сили бил Мерцедес 600 Пулман от 70-те години е просто информация.

        И за да не ме обвиниш в прекалено техничарство: знание е да познаваш особеностите на тялото на противоположния пол; опит е да си правил(а) секс с различни партньор(к)и; а да помниш уханието на косите някои от тях е просто информация 😉
        ___________________________

        Та да продължа:

        РАЗУМ е способността да се обработва, ПРЕработва, организира, генерира и използва информация. Основата на разума е формалната логика. Пътят за постигане на резултатите е ясен и разбираем, те самите се характеризират с висока въпроизводимост, повторяемост и проверяемост, поради което са с висока надеждност и достоверност.

        ИНТУИЦИЯ е способността за БЪРЗО ПОДСЪЗНАТЕЛНО обработване на информация. За разлика от разума, нейното действие е спонтанно/нецеленасочено, неподлежащо на контрол, податливо на разнообразни смущения, неясно като процес и без никакви гаранции за надежден и достоверен резултат. Колкото и да се тренира.

        Така че интуицията не може да бъде „разум“ в никакъв смисъл. Освен ако, разбира се, не използваш понятието „разум“ по-скоро афористично. Тогава разсъждаваме в съвсем различни плоскости – и едва ли бихме могли да стигнем до консенсус.

        А това, което наричаш „чудене и маене“ е технологичното време, необходимо на разума да обработи и организира постъпващата информация. Необходимостта от такова време е недостатък на разумния подход; за сметка на което той притежава предимството на надеждността, която въобще не е гарантирана при интуитивния подход.

        Всъщност, мен ако питаш, най-голямата част от „чуденето и маенето“ (и НАЙ-ВЕЧЕ грешните решения) идват от това, че човек вечно се куми дали да слуша интуицията или разума. У тези, които са наясно кое би следвало да има приоритет, „чуденето и маенето“ е значително по-кратко. И грешните решения също.

        Това последното го казвам от опит 😛

      • Таня каза:

        @Зелен Бетон: благодаря за изчерпателното и обстойно (даже с примери) обяснение 🙂

        Защо сравнявам интуицията с разум ли? Защото разумът е нещо, което се крепи на факти и логика. Когато вземам решение с разума, обмислям преди решението.

        Когато вземам интуитивно решение, действам импулсивно, без много да мисля и обикновено след това разбирам, че дадената ситуация също си има съответната логика и разумно обяснение, което обаче ми е станало ясно след като вече съм взела решение.

        Давам си сметка, че за да взема правилно решение без много мислене са от значение и опитът, и знанията натрупани до момента, които наистина обработвам бързо на подсъзнателно ниво. Но ако тях ги нямаше, няма да има какво да обработвам на което и да е ниво, нали?

        Не приравнявам интуицията с разума, а по-скоро исках да кажа, че за мен тя е по-близка до разума, отколкото до чувствата, както някои хора я определят – интуицията повече подвластна на усещанията. А емоциите нямат логика, поне някои.

  9. Valeria каза:

    Мисля, че трябва да разграничим две неща: съзнание и подсъзнание, и инуция и разум. Тогава вече можем да разсъждаваме, така мисля.

  10. Любка Лазарава каза:

    Интуицията е нещо,което ни помага и ръководи да вемем правилното решение.Тя винаги прави всичко в наша полза,само трябва правилно да разберем това,което ни подсказва.Не знаем от къде идва,но знаем,че я има.Трябва да се научим да се вслушваме във себе си,така по-малко ще грешим.

  11. Ин каза:

    Ще ти дам шанс, това лято да пием по-бира, обещавам 😉

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes