Стояха зверчетата…

 BUT MY MINDS HOLDS THE KEY

Повтарям си го. Като някаква откачена скоропоговорка. Вече 20 и кусур години… Едни и същи думи, в чието истинско значение никога не съм сигурен:

Стояха зверчета

Около плета.

В тях стреляха

И те умираха.

(стихове на малко момченце)*

Повтарям си го когато нещо ми е чоглаво отвътре. Но и аз не знам причината да е така…

„Стояха зверчета…“

Повтарям си го в кататоничен унес и от това сякаш ми става малко по-леко. Но и не съвсем…

„В тях стреляха – и те умираха“

Повтарям си го и когато се чувствам като съучастник в нещо гадно и нечистоплътно…

„И те умираха…“

А като ми писне да си го повтарям – намирам си нова мантра:

„My body is a cage…“**

httpv://www.youtube.com/watch?v=Pyp34v6Lmcc

СНИМКА: Kalininskiy

*Аркадий и Борис Стругацки – „Бръмбар в мравуняка“

**Arcade Fire – „My Body Is A Cage“

.

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

2 коментара за “Стояха зверчетата…”

  1. Stefko Vasilev каза:

    „Неведоми са пътищата Господни“ – разбирай „мислите човешки“.
    „“… Той я пердашил — охо, и още как. Трябвало само малко да си вирне носа и той й свивал сармите. Пет пари не давал, че тя е момиче и че е с три години по-малка от него — тя му принадлежала и край. Тя била негова вещ. Веднага станала такава, кажи-речи, в същия ден, когато я видял. Тогава тя била на пет години, а той — на осем. Той тичал в кръг и крещял своето собствено стихче-игра*: „Стояха верчета около плета, в тях стреляха и те умираха.“Десет пъти, двайсет пъти подред. На нея й станало смешно и тогава той я плеснал за пръв път…
    [* В оригинала — считалка: стихове, които се пеят по време на детска
    игра. като децата са си разпределили ролите според текста. Така у нас децата играят например на: „Гори, гори кърпа, кучето я дърпа…“ или: „Отвори, Кальо,порти…“ — Б.пр. ]
    … Да бъде негова вещ било прекрасно, защото той я обичал. Никога
    никого след това не е обичал. Само нея. Всички останали му били безразлични.
    Те нищо не разбирали и не можели да разберат. А той излизал на сцената, пеел песни и рецитирал — за нея. Така й казвал: „Това беше за тебе. Хареса ли ти?“
    И се състезавал на висок скок — за нея. И се гмуркал на трийсет и два метра —за нея. И нощем пишел стихове — пак за нея. Много я ценял, своята собствена вещ, и през цялото време се стремял да бъде достоен за такава ценна вещ. И никой нищо не знаел за това. Той винаги можел да прави така, че никой нищо да не знае за това.““
    http://www.virtualnabiblioteka.com
    Поздравления за това което правите.Продължавайте смело по пътя който сте си избрали.

  2. daniela каза:

    благодаря, че ми припомни тази книга….. ще я прочета отново. Много харесвам Стругацки

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes