За раните от лошите думи

 ДРУГАРУВАНЕТО С МЕЧКИ Е СЛОЖНА РАБОТА

Не подценявам мъдростта на такива смутители на манекенската душа като Паулу Коелю, Хорхе Букай или Умберто Еко… примерно. Но смея да твърдя, че вселенските мъдрости, които евентуално бихме могли да открием в произведенията на гореизброените (а и много други) световни автори, могат да се намерят и много по-близо.

В нашите си народни поговорки, пословици и приказки, например…

Днес реших да ви припомня точно една такава приказка.

Имам си и лични причини, но тях ще запазя за себе си. Вярвам, че всеки от вас (евентуално) би разпознал в тази приказка и себе си.

Някой ще се разпознае в мечката, а други – в дърваря:

В една гора имало пещера и в нея малки мечета. Край пещерата дървар сечал дърва и видял, че едно меченце излязло из един храст и се закачило в шипките. Мъчило се горкото мече да се откачи от острите бодили на шипката, ала не могло. Дърварят го видял, домиляло му, оставил брадвата и отишъл, та помогнал на мечето и го откачил от шипката. После го прегърнал и отнесъл до пещерата, оставил го само да се оправя и се върнал, та грабнал брадвата и започнал работа. Близо някъде била мечката, майката на меченцето, тя видяла какво направил човекът и отишла да му се отблагодари:

— Човече, ти ми стори голямо добро — рекла тя. — Искаш ли да станем приятели?

Човекът се съгласил и двамата се сприятелили. Отначало човекът се боял от мечката, но полека лека свиквал с нея и станали големи приятели. Всякога, когато идвал в гората за дърва, мечката излизала и му помагала, докато натовари колата, а после дълго го изпращала и се уговаряли за нови срещи там, близо до пещерата, където той спасил меченцето й. И човекът, колкото пъти идвал в гората за дърва, все отсядал близо до пещерата, мечката му помагала и се разговаряли като добри другари.

Те станали толкова близки и обичани приятели, че веднъж, когато се разделяли, целунали се по устата, а човекът казал на мечката:

— Ех, добри приятелю, много си добър приятел, всичко ти е хубаво, ама едно ти не струва: мирише ти душата на лошо!

Човекът дори и не помислил добре какво е казал, та не се и досетил, че тази дума може да обиди мечката. А мечката клюмнала. Тежка, като камък, паднала човешката дума в сърцето й и силно я заболяло, ала нищо не му казала, само си протегнала врата и се примолила:

— Човече, я ме удари с брадвата по главата, колкото можеш силно, ако не, ще те изям!

Човекът се позабъркал и мъчил всякак да измоли мечката да не я ударя. Ала тя не отстъпвала от речената дума: удари ме силно и толкова! Не ме ли удариш, ще те изям! И най-сетне, тя като не отстъпила, той замахнал с брадвата и я ударил силно, та й направил голяма рана. Разделили се посърнали, но пак се уговорили да се търсят на същото място край пещерата.

Много пъти ходил след това дърварят в гората, обикалял около пещерата, ала никога не се срещнали с мечката. Той си мислел, че тя е умряла от тежката рана, и не можел да се начуди защо така й хрумнало да иска да я посече, когато били толкова добри приятели. Минали много години и човекът забравил за мечката. Но веднъж случайно връхлетял на нея в гората. Познали се, здрависали се, разговорили се като стари познайници. Когато човекът натоварил колата с дърва и се приготвил да подкара воловете, мечката му рекла:

— Я огледай добре главата ми, приятелю, дали ще видиш раната, гдето някога ме удари с брадвата.

Човекът разгърнал вълната на врата й — раната била зараснала и дори белег нямало, та рекъл на мечката:

— А бре, приятелю, то дори не се познава да е имало рана. А аз, спомням си много хубаво, като че вчера беше, ударих те доста силно тогава и дори мислех, че си умряла от дълбоката рана.

Мечката рекла:

— Видиш ли, добри ми приятелю, че раната зарасна, и аз забравих за нея, но оная дума, дето ми каза тогава, няма да забравя, докато съм жива. От мен да знаеш: дълбока рана заздравява, а лоша дума не се забравя.

Български народни приказки, „СЛОВОТО“

Ако вече сте се разпознали в един от двамата главни герои – не унивайте!

За черногледите приказката само доказва, че хората сме лоши по природа. Не само с мечките и природата – но и със себеподобните си.

След моята скорошна среща с един такъв „дървар“ (който иначе считам за много близък приятел) и аз не бях в най-доброто си настроение. Но като че ли вече ми мина…

И сега виждам в цялата тази история не само лошото – но и положителното.

А то е, че въпреки лошата дума – и лошата рана – мечката и човека все пак си останали приятели.

Всеки сам може да си избере под кой ъгъл да погледне на тази притча. Това си е ваше право… (и бреме… и карма…).

От мен – в началото на новия месец и новата седмица – едно пожелание: Не бъдете „дървари“!

(Особено с хората, които може да ви приличат на мечки… но иначе са с леснораними души).

Нищо, че е ваше право…

И бреме…

И карма…

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

3 коментара за “За раните от лошите думи”

  1. Антон Ранчев казва:

    Пламка, благодаря ти, че припомни притчата за приятелството (дано не само на мен).
    Благодаря за Пинк Флойд!
    Благодаря ти и за пожеланието!
    На теб също ти пожелавам и не спирай да ни ръчкаш…трябва да има такива като теб!

  2. Благодаря, Плам! Бях я забравила тази приказка! Но, пак мъдростта на народа ни е казала „дума, дупка не прави“. Изкопаваме я, ако искаме и пак ако искаме можем да я заровим или да я оставим доживотно зейнала. Избор си е, нали? 😉

  3. […] съмнявам в благородните му намерения. Но, малко като в оная приказка за мечката, думите му ми подействаха малко като капките катран […]

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes