Рецепта за заличаване

 OUTSIDE THE FUCKING WALL

Опитваш се да заличиш всичко помежду ни, но не се справяш достатъчно добре.

Затова ще ти помогна. Знаеш, че винаги си можела да разчиташ на помощта ми…

Ще ти дам няколко безценни съвета как да ме заличиш напълно от живота си.

Макар че – както винаги – ти едва ли ще се вслушаш в съветите ми.

И все пак:

  • Остани си същата! Няма нужда да се променяш. Промяната е осъзната необходимост за подобрение, за израстване, за полет… Но когато човек се смята за съвършен и безгрешен – той просто няма нужда от промяна. И вместо със собствените си несъвършенства – се бори с хората, които му казват, че нещо може да бъде направено и по-различно. По-добре…
  • Окови крилата ми с дебели и тежки вериги! Или извади голямата ножица и ги подрежи – докато спя и сънувам, че летя. Така ще си сигурна, че няма да отлетя някъде далеч и нависоко… някъде, където ти не можеш да ме настигнеш. Ще мога само да пълзя, а това на теб ти стига. (Но не и на мен…).
  • Изсмей се над мечтите ми! Не вярвай, че са възможни и че са нещо повече от строене на въздушни замъци! Не вярвай, че можеш да бъдеш кралицата на моя палат в облаците! Не вярвай в мен – в това, че утре мога да бъда нещо повече, от това, което съм бил вчера. И което все още съм днес…
  • Намрази приятелите ми! Ненавиждай ги заради това, че те могат да ми дадат неща, които ти не можеш. Разбиране, доверие, надежда, обич… Такива неща. (Заслужават си омразата!).
  • Приеми ме за даденост! Излъжи се, че вече съм прочетена книга! Повярвай си, че няма повече с какво да те изненадам! Не очаквай от мен чудеса! (И ще чуеш смеха ми – смехът на този, който се смее последен).
  • Предай доверието ми! Намирай си винаги оправдания – вместо начини! Превърни в ежедневен навик практиката си да ме разочароваш! Лесно е – а и ти идва много отръки! (Знаех си, че имаш, все пак, някакви таланти…).
  • Не ми обръщай внимание! Прави се, че не забелязваш нотките в гласа ми, които подсказват, че имам нужда от подкрепата ти! Отвръщай глава встрани – за да не видиш дребните жестове, които биха ти подсказали, че вътре в мен нещо отчаяно крещи и има нужда от прегръдка! И все някога нещото ще престане да вика, ще замлъкне навеки… И ще бъде тишина.

От Клуба на Кървящите Сърца дават 100%-ва гаранция, че горните правила действат безотказно.

Аз – както винаги – все пак се съмнявам.

Защото съмнението е единствения път към Истината…

httpv://www.youtube.com/watch?v=jIbERtDiC_M

снимка: Matthias Newme

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

3 коментара за “Рецепта за заличаване”

  1. Ин каза:

    Най-интересното е, че има таг тази статия Под Его-то. А е пълна с много Его. 🙂

  2. Mimi каза:

    Стана ми толкова тъжно, като прочетох всичко това!Толкова ли е трудно просто да бъдем ЧОВЕЦИ?

  3. radi каза:

    Ето ти приятелю и моята гледна точка. Не се надявам, че ще промени нещо, но очаквам все пак да те отрезви:
    1. Когато си твърдял, че ме обичаш дали наистина си го мислил и ако да, защо по дяволите искаш да се променям. Къде е приемането, което любовта предполага.
    2. Безкрайните ти мечти, които аз ще нарека непрекъснати смени на желанията и хаос мислиш е носят покоя от който имаме нужда? Приемах до момента в който разбрах че живея със Зорба Гърка в което няма нищо лошо стига той да не изисква от мен непрекъснатото одобрение и възхита от поредната неработеща изгъзица.. За крилете съм съгласна , разпери ги, няма да ги режа но ако ще летиш лети, а не прави само нещастни опити.
    3. Когато си полетял не забравяй, че до теб е имало някой, който ти е помогнал това да се случи. Когато си на върха не гледай към мен отгоре надолу, а подай ръка да се кача и аз там.
    4.Да, приятелите ще те ласкаят и ще ти казват че си прав, но знаят ли когато обиждаш, държиш се неприятно, аз как се чувствам? Имат ли пълната картина за да съдят? Или имат само тази част, която ти си нарисувал?
    5. не съм те приела за даденост и се опитвам всячески да ти угодя, но това не се отчита. Обаче когато на теб ти се говори аз трябва да слушам, пък не се било случвало… А когато моята душа крещи за помощ ти къде си?
    Накрая кой кого разочарова?

    Не е ли ясно?
    Ти себе си.
    ЗАЩОТО ТИ НЕ СЕ ПРИЕМАШ, КАК ДА ТЕ ПРИЕМА АЗ

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes