Непоискана мъдрост

 МИШ-МАШ ОТ БАЩИНСКИ СЪВЕТИ И БАБИНИ ДЕВЕТИНИ

Има много признаци и критерии за това кога човек наистина започва да остарява, но според мен, най-сигурният белег е, че започваме щедро да раздаваме съвети и поучения  – без никой да ни е молил изрично за това.

С днешната шътокуа (пък и не само с нея) вероятно ще препотвърдя, че вече и аз спадам към тази категория. Но ми остава надеждата, че щом в досегашния си живот винаги съм вървял в обратната посока на повечето правила – по тази логика е възможно и да започна да се подмладявам. Напук на правилата…

Също като моите кумири, и на мен ми се ще да оставя нещо като завет към бъдните поколения (репликата умишлено напомня клишетата от едновремешните партийни конгреси). Стив Джобс има своята прочута реч пред дипломиращите се станфордски студенти. Има и още един подобен шедьовър, за който се сещам – и въпреки че авторството му само се приписва на друг мой любимец, въпросният текст спада към същата категория…

За разлика от сексуалния си живот, в писането съм направо цар на дългите въведения и увертюри, но и в правенето на любов, и в графоманията, в крайна сметка нещата се свеждат до едно изпразване, имащо за цел да те облекчи. Душевно или в съвсем пряк смисъл…

Ако още са останали неоттегчени читатели – време е да чуят най-после и нещо от прословутите мъдрости, за които говоря от самото начало. За задрямалите, припомням, че това е моето послание към всички все още млади и неопитни в играта „Живот 1.0“ човешки същества.

Да започваме:

  • Бъдете себе си! Прекалено много се опитваме да приличаме на някой друг и губим за това прекалено много време, прекалено много нерви и в крайна сметка трупаме прекалено много разочарования. Колкото и да се напъвате – няма как да бъдете друг, освен себе си. А от напъването никога не се получава нещо добро…
  • Не правете компромиси! Много често downgrade-ваме мечтите си и се примиряваме с работа, която не е точно това, за което сме мечтали. Или хора, които не са точно същите, с каквито ни се иска да прекараме остатъка от живота си. Успокоението, че „това е само временно“ е много коварно. А временните неща в повечето случаи продължават чак до края…
  • Правете компромиси! Не една и две човешки съдби са поели по нанадолнището само защото в определен (съдбоносен) момент някой не е успял да надмогне собствените си гордост, его или магарешки инат. Бракове, дългогодишни връзки и приятелства са отивали „на кино“ заради крещящо дребни поводи и битовизми. Просто не си заслужава… (За разлика от котките – нашият живот е само един).
  • Забавлявайте се! Хората – особено най-близките ни хора – имат влудяващото „качество“ да истерясват когато забележат, че искрено се забавляваме и да правят всичко възможно, за да ни развалят кефа и да ни накарат да се занимаваме с нещо по-сериозно (което задължително е и убийствено скучно). Не им се връзвайте и продължавайте да се забавлявате! Това, все пак, си е вашият живот…
  • Слушайте само себе си! Животът е като компютърна игра, но докато пътувате към всяко следващо ниво, по пътя си непрекъснато ще попадате на самозвани гурута, дървени философи и всякакви други разбирачи (да, точно като мен), които ще ви дават акъл как да си живеете живота, какво да правите и какво да не правите. Кимайте мъдро с глава (особено когато са ви роднини – или роднини на жена ви), но продължавайте да живеете собствения си живот по собствените си правила. Защото е тъпо, когато стигнете до финалния надпис GAME OVER, едно пискливо гласче вътре във вас да ви прошепне с леко гаднярски тон: „Аз казах ли ти!“

Е, аз поне ви казах! 😀

httpv://www.youtube.com/watch?v=vx2u5uUu3DE

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

6 коментара за “Непоискана мъдрост”

  1. Цветан каза:

    Миш-маша, който си забъркал е вкусен. Да си оближеш пръстите. Чакам втора пориця.
    🙂

  2. Maya Ivanova каза:

    Много си прав за акълите, ако наистина са признак за остаряване – направо си зашивам устата 🙂 Без друго е досадно да слушаш как „еди-кой си как успял, ама да знаеш, аз това не ти го казвам за лошо…“ и т.н. Да не говорим, че едва ли и половината са се възползвали от „ценните идеи“.
    Ех, ама наистина ми липсваше блогатство-то, как да не се усмихвам, направо да се смея с глас 🙂

  3. Марина Илиева каза:

    Мммммм……….Поне още 5 точки трябваше да има по темата.
    Усмивка!
    Някак примиренческо усещане ми остави прочетеното в стил „Яжте пийте и си носете новите дрехи“. Винаги съм смятала, че човек е това което прави. Ако си удовлетворен от себе си, ако получаваш по един или друг начин обществено признание, на всичко гореописано гледаш с усмивка. С компромиси или безкомпромисно, не е от особено значение, защото тези неща не могат да те засегнат вътрешно.
    Човек се издига над нещата.
    Забавленията и удоволствията са заслужена награда, а не безделие.

  4. Галя каза:

    Животът е кратък и само един миг – според мен. Пък кой как го разбира си е негова работа. Тертиплии и мрънкалници колкото искаш. Нека си живеем и някой да пада на колене пред нас. Това си е удоволствие. Апетитите нарастват след първия такъв наивник и продължават с пълна сила до пълна победа над дребномислещите мравки, макар, че точно мравките вършат много полезна работа. Това което писах беше егоистично, но така ще е. Цинизмът е доходоносна човешка черта. Понякога, не винаги. Покрай него има и други вторични прибавки.

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes