Докторът (той може и да е ветеринар, но си разбира от работата) ми е забранил изрично да се взимам на сериозно. Но не и да съм фешън…
А още по-малко – да давам интервюта. (Ами стига само съм вземал, че ще си помислят хората, че не съм и дашен…)
Затова когато една Бърборана ме покани за интервю – не можах да й откажа. (По обясними причини ще си затрая дали ме е канила някъде другаде, но ако блога ми осиротее за няколко дни – не вярвайте на половинката ми, че съм се подхлъзнал по стълбите!) 
С две думи – разбърборих се!
Не съм си казал чак всичко, а само това, за което ме питаха.
Ако не вярвате – вижте сами: “Фешън ли е да си блогър?”
Още по темата:
- По пътя от блогатство към богатство…
- Чукане с думи
- Блогиране 101 – училище за блогъри
- Курви ли са блогърите?
- 10 начина да направим блога си по-секси
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Ааа, хубаво си се разприказвал
Аз по природа съм класичеки темерут.
Но умело го прикривам…
Интересно е да се разприказваш. Аз по принцип крия голяма част от мислите и чувствата, но понякога ти се иска да ги кажеш всичките… И то става една “мешана скара”
Пламен Петров blogatstvo.com казва:
15.12.2009 в 12:02
Аз по природа съм класичеки темерут.
Но умело го прикривам…
—————————–
Е това не може да е вярно, но пък ми беше интересно да го прочета. Извинявай, но имаш интересни неща и се мотам все още тук. Пък съм решила няколко дни от отпуската да се “отдам” на интернет пространството. През останалото време нямам време.
И двете ми страни са верни – единство на противоречията!
Една противоречива личност крие в себе си мироглед, чийто хоризонт е необятен. А човек, който е в единство със своите собствени противоречия е търсещ, можеш и непредсказуем. За всеки случай, хора от подобен род могат да въздействат не само с речта си, но и с амплоато си на обединение на различията. Нюансите са неизчерпаем източник на можене.