“Не трябва вятърът да я докосва, защото болка той й причинява…”

Жената, която сънуваш всяка нощ. А всеки ден се надяваш да срещнеш извън сънищата си…

Жената, която те кара да си спомниш мириса на първата пролетна трева. И топенето на снеговете – във вените ти…

Жената, която може да свали от плещите ти товара на годините. Само с един закачлив поглед…

Жената, която би запалила в теб загасналия пламък на влюбването от първа целувка. И би го разгоряла със следващите милион целувки…

Жената, която прави живота безвкусен и безсмислен. Когато не е в обятията ти…

Жената, която превръща нощта ти в приказка. От хиляда и една нощ…

Жената, която те накара да разбереш, че си мъж. Все пак и все още…

Жената, която трябва да остане тайна. Дори за част от самия теб…

Жената, която кара сетивата ти да копнеят. И да вият като озверели вълци…

Жената, която никога няма да ти каже “Обичам те!”. Нито пък “Нека да сме само приятели!”…

Жената, която даже никога не е съществувала. Както и Любовта – преди Бог да създаде Ева…

PHOTO: 3oneseven.com

Няма други текстове по същата тема.

Tags: жена, илюзия, любов, пламък, приятели, старост, страст, сън