Камъни и грешници

 ИЛИ ГРЕДАТА В СОБСТВЕНИТЕ МИ ОЧИ

"Но като постоянствуваха да Го питат, Той се изправи и рече им: Който от вас е безгрешен - нека пръв хвърли камък на нея!""

Една стара мъдрост гласи, че когато ученикът е готов – ще се появи и учителят. А учителят не е задължително да е точно човек. Може и да е просто една случка или отделна ситуация…

Днес май съм бил готов – точно за този урок. Случката можеше да мине почти незабележимо… но не стана така.

Мой приятел сподели на „стената“ си във Facebook видеоклип, рекламиращ определена личност и определен бизнес. С недвусмислено подигравателен коментар. Последван от още над стотина недвусмислено подигравателни коментара…

Казано на по-жаргонен език: направо го разкостиха! Въпросният човек и въпросния му бизнес…

Така, както само те го могат…

Така, както и аз го мога. (О, да! Даже съм много добър в подигравателните коментари… понякога съм направо виртуоз).

И е повече от много вероятно, аз също да се бях включил в хора от подигравки. С кеф…

…ако не беше една „дребна“ подробност – познавам въпросния човек. По когото се мятаха камъните…

Това променя всичко.

И нямаше как да не се сетя за онази библейска притча – с блудницата, която разгневената (и високоморална тълпа) била тръгнала да убие с камъни. Както и за думите Му:

Но като постоянствуваха да Го питат, Той се изправи и рече им:

„Който от вас е безгрешен – нека пръв хвърли камък на нея!“

(Евангелие от Йоан, Глава 8)

Аз съм много неща – но не и безгрешен. И днешната случка наистина ми „отвори очите“. За десетките пъти когато и аз съм мятал камъни… Или не съм виждал гредата в собственото си око.

Затова, в крайна сметка, чувството, което ми остана след тази случка е всъщност благодарност. Благодарност за полученият урок.

Първата стъпка към оздравяването е да забележиш симптомите – на болестта.

А горделивостта е не само болест – но и грях.

За всеки грях Той има прошка. А аз не бива да се мисля, че съм повече от Него

(Не е съвсем по темата, но неотдавна чух още един много добър урок: „Бъдете търпеливи с мен, защото дори Господ още не е приключил с мен!“).

Смирението все още е нещо, което ми се отдава рядко – и трудно.

Но пък усещането си заслужава…

(Понякога е достатъчна и само една песен).

httpv://www.youtube.com/watch?v=SHjntqD_st4

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes