Повръщане от истини

 KEEP CALM AND KEEP GOING!

Отново sorry за нелицеприятното заглавийце – но не открих по-подходящо сравнение за състоянието, което ме е налазило в момента. А – както знаете (ако въобще ви интересува) – блогът е нещо като пълна кръвна картина на неговия автор. Днес са ти високи левкоцитите, утре ти е ниска кръвната захар. И те така…

Защо ми се е доповръщало – и защо пък точно от истини?!

Обичам много тирамису. Мога да изям две парчета – с огромен кеф. И три даже мога – ама с угризение. Сигурен съм, че ще се справя и с четири… ако се хвана на бас, ще се напъна и за пет… може би и за повече…

… но накрая, със сигурност, ще ми дойде в повече. Ще ми се доповръща и за дълго време дори само мисълта за тирамису ще ми носи не чак толкова положителни емоции. (Едно време, така се натъпках с цели 16 реванета… без малко да пукна… и от тогава не съм и поглеждал този, иначе любим допреди въпросната случка, десерт).

Същото е и с истините. Днес отвсякъде някой ти тика някоя Истина в мутрата и ти съска добронамерено: „Лапай, това е Истината!“.

Истината за прехода. Истината за правителството. Истината за политиците. Истината за жените. Истината за секса. Истината за Левски. Истината за турското робство. Истината за Втората световна война. Истината за Хирошима. Истината за Фукушима. Истината за Майкъл Джексън. Истината за Гунди. Истината за футбола. Истината за червените милиони. Истината за сините „черни каси“. Истината за цените. Истината за парите. Истината за бедността. Истината за богатството. Истината за маркетинга. Истината за онлайн маркетинга. Истината за здравословния живот. Истината за живота въобще…

Истината за това. Истината за онова.

Истината за Оня, дето казал: „Истина, истина ви казвам!“.

Всеки претендира, че само неговата истина е Истината – а всички останали само лъжат.

Ами, да лъжат! Може пък Истината да е точно в Лъжата?!

Като се замисля, от памтивека човеците много ни бива в измислянето на собствени истини и откровени лъжи. Но освен предизборни обещания, това древно занимание на хомо сапиенса има и друго наименование: Изкуство.

Повечето творци се кълнат, че със своите красиви лъжи, всъщност пак говорят за истините. Но истината е, че никога не е имало толкова симпатично-кривогледи жени като в картините на Пикасо… нито пък животът е бил толкова красив, колкото в едноимения филм на Бенини… примерно.

Реално погледнато, единствената причина да разтворим някоя книга или да влезем в тъмния киносалон е точно тази – да изживеем, макар и не съвсем от първо лице, някоя красива Лъжа. Щото Истината за собствения ни живот не ни кефи достатъчно… (По същия начин бих обяснил и страстта към компютърните игри и пристрастяването към наркотици).

Като юноша обичах да чета книгите за Авакум Захов. В една от тях имаше рисунка на бягаща сърна и стрела, която я преследваше в полет. Андрей Гуляшки обясняваше, че сърната представлява Истината, а стрелата – вечния човешки стремеж да я догони.

Тогава сравнението ми се струваше много поетично и възвисено. Тогава много неща ми се струваха такива, но после излязоха на бял свят други истини и представите ми претърпяха пълна промяна, даже без намесата на прословутия доктор Енчев…

Днес гледам на тази метафора – със сърничката и стрелата – по по-различен начин. Защото знам какво ще се случи със животинчето ако не бяха достатъчно бързо…

Всяко достигане на човешкия дух до истината винаги носи предимно беди и убийства – като се почне от истината за огъня и се стигне до истината за ядрото на атома.

Затова – по-добре е сърничката да си пасе на някоя горска полянка. А от стрелата да издялкаме няколкостотин клечки за зъби…

Всъщност, това е само моята Истина…

За вас съм сигурен, че си имате свои. Да си ги ползвате със здраве!

P.S. Докато пишех всички тези пишман-истини, открих един пропаганден плакат на британското Министерство на Информацията, издаден през военната 1939-та година. Не знам дали написаното на този плакат е истина или не съвсем, но на мен лично, този съвет ми допада:

„Запазете спокойствие! И продължавайте…“

httpv://www.youtube.com/watch?v=OAdwirnAtFc

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

8 коментара за “Повръщане от истини”

  1. Емил каза:

    Така беше картинката на книжката за Авакум Захов. И аз го следях. Хубава ти е публикацията, Пламене, ама сме обречени да ги слушаме тез глупости за „истините“… аз спрях да споря..

  2. Божо каза:

    Всяко достигане на човешкия дух до истината винаги носи предимно беди и убийства

    е

    Всъщност до беди и убийства води недостигът от истина. Примерно да знаеш, че „враговете“ не са чудовища с рога, които ядат деца, а същите хора като „нашите“, със същите проблеми.

    • spell i'm under каза:

      ?откога „враговете“ стават такива?…крайно откачен подход предприех (телешко упорство от асцендента) срещу чуждите-мои истини и реших (като Хю Лен и неговият хоонопоно метод) да повтарям ‘обичам те, благодаря ти, прости ми, съжалявам..“, когато усетя, че приемам нещо за враг, това носи по голямо успокоение и някак ме насочва в посока на единството (защото разделението на нещата Отвън може би произтича от вътрешно подобно..) все пак никоя чужда карта не е актуална за всички..

  3. Вероника каза:

    и мойта кръвна картина е подобна днес, пак ме уцели в десетката…

  4. Една от добрите ти статии! Пламене, да си жив и здрав! И от истина да се не отървеш : )

  5. pouvoir каза:

    Мда – кофти се получава, кагато обичаш тирамису, а ти пробутват малеби с етикет „тирамису“

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes