Веднъж един Скорпион стигнал до брега на една река и помолил препичащата се наблизо Жаба да го пренесе на гърба си до отсрещния бряг, защото не можел да плува.

Жабата била чувала за лошата слава на скорпиона и му отказала, тъй като се страхувала, че ще забие отровното си жило в гърба й.

Скорпионът я уверил, че няма да стори това, защото така и двамата щели да загинат и най-накрая жабата се съгласила. Качила го на гърба си и заплувала към брега.

Някъде по средата на пътя, скорпионът не се сдържал и все пак ужилил смъртоносно жабата. Докато и двамата потъвали жабата с последен дъх го попитала: “Защо направи това, глупако?!”.

“Просто не можах да се сдържа…”, отговорил скорпионът. И след това се удавил.

Споровете дали в основата на човешката природа стои Доброто или Злото са по-стари дори от тази източна притча.

И приличат доста на споровете дали чашата е наполовина пълна -- или празна наполовина.

Понякога и в най-злите хора има зрънце доброта -- и те го показват в най-неочаквани моменти.

А понякога е точно обратното. Хора, които познаваме от години и вярваме в тяхната духовна чистота  и извисеност, изведнъж забиват отровното си жило в нас. И то във гръб…

В такива моменти човек става малко философ. Дори и да не му се иска…

И започва да се пита дали той самият е способен на такива изненадващи постъпки -- и в едната, и в другата крайност.

Най-вероятно -- да. Защото в човешката природа е и това да изненадваме не само околните, но и себе си.

Не бъдете като скорпиона -- не изваждайте най-лошото от себе си, само защото не сте могли да контролирате поведението или емоциите си!

Не бъдете и като жабата -- доверието наистина може да убива, особено ако е по-скоро наивност!

Разбира се, не казвам и да не проявявате доверие или да не показвате доброта. Просто вземете повече предпазни мерки -- ако ще преплувате реката с отровни скорпиони на гърба си!

А най-добре е да бъдете като грозното пате. И въпреки, че никой не го очаква от вас -- превърнете се в красив бял лебед!

…..

По неясни и за самия мен причини, тази притча ми напомни за един от любимите ми филми -- “Играчка-плачка” (The Crying Game) на талантливия Нийл Джордан.

В този филм също се разказва за Злото и Доброто и за променливото лице на човешката природа.

Истината е, че дали сме добри или зли не решават другите -- това е въпрос на личен избор. И то не еднократен…

Отговорността за собствените ни прояви -- и лошите, и добрите -- е само и единствена наша.

И тя много зависи от способността ни да се сдържаме. Дори когато крием зад гърба си едно отровно жило…

Иначе става… играчка-плачка.

Ако нещо от моите мисли и разсъждения ви е харесало -- моля, гласувайте за тази публикация в Svejo.net и TopBloLog. А ако решите, че написаното от мен си струва да бъде прочетено и от друг -- споделете смело линк към публикацията в различните социални мрежи (натиснете сивия бутон "Сподели ме", за да видите опциите)! На всички, които отделиха тези цели 5 секунди време, за да го сторят -- БЛАГОДАРЯ ОТ СЪРЦЕ!

Бутон за споделяне

Няма други текстове по същата тема.

Tags: добро, зло, играчка-плачка, притча, уроци, филм, философ, човешката природа, шътокуа