Осъдените думи

 ОБРЕЧЕНА ПЛЕДОАРИЯ ЗА НЕСПРАВЕДЛИВО ИЗПОЛЗВАНИТЕ СЛОВА

Като бивш парашутист, много се дразня когато някой използва тази дума – „парашутист“ – в преносното й значение. Тоест като нещо недостойно и обидно, човек на някой си, спуснат отгоре без лични заслуги и качества за дадения пост…

Защото парашутистите – като цяло – са смели и достойни хора. И не заслужават такава подигравка точно с тази думичка…

Но „парашутист“ не е единствената несправедливо осъдена дума. Много са – невинните жертви на хорската склонност към цветисти метафори, които така се налагат в ежедневната ни реч, че често забравяме първоначалното, истинското им значение… а те не го заслужават.

Примерите за такива „осъдени“ (без право на обжалване) думи и изрази са наистина доста много. Тук ще изброя само тези, за които успях да се сетя за не повече от 5-6 минути. Но ще се радвам ако разширите този списък – в коментарите под текста. За да има нещо като реабилитация…

Парашутист. За нея вече казах. Само искам – следващият път когато чуя някой да изрича тази дума с презрение – първо да го кача в самолет. На поне 800 метра от земята. И да отворя вратата на самолета…

Подлога. Още една дума, която смело ползваме като тежка обида. Но ако сте били приковани за дълго към болничното легло – ще знаете, че без подлога щяхте да осерете и опикаете чаршафите. (Съжалявам за натурализма – но това е истината!). Така че, незнайният (поне за мен) изобретател на това просто устройство, всъщност заслужава паметник…

Пачавра. Истинското значение на тази дума е „парцал“ – парче плат, което използваме, за да почистим някаква мръсотия. Ако вникнем малко по-надълбоко в смисъла на този процес, ще осъзнаем, че без пачаврата ще има само повече нечистотии. И не парцалът е мръсен – а това, което почистваме с негова помощ. (По същата логика, много често жените, които биват наричани „пачаври“ не са истинските мръсници… но това е тема за друга шътокуа).

Философ. Размислите ми по предната думичка лесно ме подсетиха и за тази. „Голям философ си ти, бе!“ не е израз на признаване на нечии умствени способности – това си го знаем. Но е странно да изберем точно това поприще като обидна дума за хора, чиито интелект, меко казано, не ценим достатъчно. Не бих искал да обидя никоя професия (щото обидни професии няма), но аз лично, по-скоро бих използвал за целта израза „таксиметров шофьор“. Имам доста причини…

Кифла. Напоследък много често го чувам по адрес на някоя сравнително млада дама – със сравнително неоснователни претенции към живота като цяло. Такива момичета несъмнено са се навъдили доста… но кифлата е (когато е направена от майстор) вкусна тестена закуска, която не заслужава такова отношение. (Аз лично си падам по кифли с мармалад. Шипков, ако може…).

Бастун. Сега май не е много популярно, но „по мое време“ думата се използваше за универсална обида към представителите на мъжкия пол. Най-вече за консервативни хора без въображение… но не само. А бастуните са просто средство, което улеснява живота на хората с двигателни проблеми. И също заслужават реабилитация…

Както казах в началото – сигурно има още стотици, даже хиляди такива думи. Да ги открием – и да ги оправдаем, поне пред себе си – може да ви се стори глупаво занимание. Но може да бъде и предизвикателство. Или просто игра за вашия интелект…

Във всеки случай, аз лично няма да ви се обидя – ако ме наречете „голям философ“!

httpv://www.youtube.com/watch?v=2dlU2KMo52E

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

3 коментара за “Осъдените думи”

  1. Думи като думи.С истинската им полезност и значение в реалният живот.
    Вероятно всички сме изричали някои от тях волно или неволно.Но колко от нас са обърнали внимание на „особеният привкус“ който остава след изричането им и какво е в душата ни.
    Парашутист – призвание достойно.Дали като професия или хоби.Няма никакво значение.
    В ежедневието – всеки иска да му се „отвори парашута“ ама малцина се сещат, че първо трябва да му дръпнат сиджимката (връвчица, въженце – диалект).
    На г-н Петров – вдъхновение.

  2. Ивалина Ташева каза:

    Aз съм адвокат на ТЪРТЕЙ.
    Това хвъркато се ражда такова каквото е, за да служи за осеменяване на пчеличките-майки. То не е виновно, че не произвежда мед, природата му е такава. И да иска не може, а за да изпълни житейската си мисия му е потребно да яде много. Търтея опложда пчеличката-майката в красив танц и после умира. Ненужните търтеи ги изгонват от кошера и също намират смъртта си – като храна на по-висши видове, от студ или от глад.
    Така, че без „мързеливеца“ търтей – няма пчелички, няма майки, няма мед.
    Апелирам – да отдадем заслужено признание на търтея!

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes