Не, няма грешка в заглавието! Думата е точно тази – “потушава”.
Защото и Поезията е точно това – огън, пожар, възстание…
(Пак няма грешка – до 1945 година “въстание” се е пишело точно така – със “з” – и на мен така по ми харесва).
Поезията е огънят който пламва в душата ни от една-едничка искра, от първото четиристишие, което те е накарало да почувстваш, че вътре в теб има нещо повече от черва и карантии…
Нещо, което ти е трудно да опишеш с думи – но въпреки това то е там. И трепти, резонира, вибрира при всяко докосване на думите – същите думи, които си срещал милиони пъти в прозаичното си ежедневие, но които сега са подредени в някакъв божествен ред и хармония…
Поезията е и възстание. Бунт. Революция.
Опълчване срещу ежедневното, сивото, скучното…
Поезията винаги те кара да почувстваш или да направиш нещо – което “обикновените” хора никога не биха почувствали…или направили.
Затова и “обикновените” считат поезията за нещо глупаво и ненужно. А всеки тиранин съзнателно или несъзнателно се страхува от силата на Поезията, от думите, които могат да изкарат народа му на площадите…
Точно поради тази причина, и “обикновените” хора – и диктаторите – са възприели като свой “свещен дълг” да изгарят Поетите на клада. Куршум и бесилка също вършат работа…
А най-голямата им мечта е да затворят Поезията в някое мрачно подземие на студените си замъци. За да забравят хората огъня…
Но винаги отнякъде ще прехвърчи нова искра. Рано или късно…
И винаги пожарите лумват отново, а хората рушат бастилии пеейки. Защото Песента не е нищо повече от Поезия, облечена в царската премяна на Музиката…
Как се потушава поезия? Всъщност – няма начин.
Можеш да умъртвиш всеки, който носи Факела.
Но не можеш да угасиш Огъня навеки…
…
Днес се навършват 101 години от рождението на един Поет…
Още по темата:
Tags: бунт, възстание, въстание, искра, огън, поезия, поети, пожар, Революция, тиранин
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Мног силно! Браво!
Поезията не може да бъде затворена, нито закопана, нищо унищожена. Обичам поезия – и наша и чужда. Обичам Вапцаров – за мен номер 1, Ботев, Вазов, Омар Хаям, Пушкин, Есенин, Шекспир, Лорка….. Нека не изброявам. Ето нещо, което не е наша поезия, но пък ми харесва.
„Рубайят” от Омар Хаям
Секретите на Вечността гадаем аз и ти!
Загадката на Древността не знаем аз и ти!
Говорим зад завесата в кът таен аз и ти!
Знай: щом се вдигне, до смъртта
не ще мечтаем аз и ти!
ffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffff (Омар Хаям)
Ако един самун сега отнейде хвана
и печен овчи бут, и вино два-три мана,
и съм с любимата на хубава поляна,
ще бъда по-честит дори и от султана!
Чуй как се хвали някой непознат: „Това съм Аз!”
И друг, със злато и сребро богат: „Това съм Аз!”
Но тъкмо си е наредил добре в живота всичко,
Смъртта изскача изотзад: „А пък това съм аз!”
Дружи с по-малко хора днес, за да не си глупак!
На разстояние се дръж, дори да си добряк,
че само щом се някому за миг опреш, за жалост –
ако в душата му прозреш, – оказва се твой враг!
Бъди нащрек: коварна Участта е!
Помни: над теб си с остър меч играе!
Ако халва в устата ти постави,
недей я гълта, че отровна тя е!
“Древноизточният мъдрец Омар Хаям е енциклопедичен ум – философ, математик, астроном и медик. Той е гениален персийски поет и един от най-изтъкнатите представители на древноизточната култура през единадесетото и дванадесетото столетие, защото е роден 1048 г. и умира през 1137 г. Омар Хаям възпява виното, любовта, опиянението, бунта на духа и свободата.”