Лек за безсмъртие

 ЧЕРНИ МИСЛИ ЗА БЕЛИ ДНИ

Няма значение коя е била Сюзън Ерц. Важното е, че е била напълно права – когато е отбелязала (не без конска доза ирония), че: „Милиони мечтаят за безсмъртие, а не знаят какво да правят в един дъждовен неделен следобед.“

Точно това ни е проблемът. Всеки от нас знае, че не е безсмъртен, но почти всеки се прави, че не го забелязва…

И тайничко се надява, че точно той – или тя – ще е първото изключение от правилото.

Може да прозвучи абсурдно (поне докато не дочетете днешната ми шътокуа докрай), но точно тази смешна надеждица е основната причина да пропиляваме живота си. И да съжаляваме горчиво. Впоследствие…

„Смъртта е най-добрият съветник!“, съветва ни Карлос Кастанедовия магьосник Дон Хуан. И добавя:

„Всяко късче знание, което става сила, съдържа в ядрото си смъртта като основна сила. Докосването на смъртта е окончателно, затова всяко нещо, докоснато от смъртта, наистина се превръща в сила.

Само мисълта за смъртта прави воина достатъчно отстранен от всичко, за да може да се отдаде изцяло на което и да било нещо.

Той знае, че смъртта го дебне и няма да му остави време да се вкопчи задълго в нищо, затова той опитва възможно най-пълно всяко нещо, но без да се встрастява.“

Карлос Кастанеда, „Колелото на времето“

Един от „Седемте навика на високоефективните хора“ също е свързан със смъртта: „Започни с мисълта за края!“.

Обаче ние сме упорити. До последно живеем като за последно. Важното е днес да ни е добре. А утре – както дойде!

Ами ако не дойде?! Гаранция – Франция!

И въпреки това – живеем, все едно това последно утре никога няма да ни изненада.

Докато ни изненада…

Тогава се ококорваме. И разбираме къде сме сгрешили. Но няма време да поправим грешката си. Дори няма време и да съжаляваме….

Може моето утре да е точно днес. Може вашето да е след 50-100 години…

Няма значение. Има значение, обаче, дали – и кога – ще разберем, че не сме безсмъртни.

Има значение и дали цял живот ще бъдем само камъни. Или ще бъдем онзи къс скала, от който сами ще изваем изящна скулптура. Която ще ни надживее…

Защото след повечето от нас остават само тленни останки. Но има и такива, след които остават и нетленни…

И на всеки му се иска да е от вторите. Но не му стиска да погледне Смъртта право в очите. И да прочете в очите й, че не му остава много време…

Време за губене. Време за пропиляване. Време за дребни неща и дребни хорица…

Време да общуваме с кокошките. Нищо, че ни се иска да летим като орлите…

Време за спомени от миналото. Време за мъгляви мечти – с краен срок „някой прекрасен ден“

Прекрасни дни ще има винаги. Но нас няма да ни има. В един прекрасен – за другите – ден…

Този урок е много труден за научаване. Може би е най-трудният…

Но и е единственият, който си заслужава да се научи. И то навреме…

Ако ви е писнало да си кудкудякате с кокошките наоколо – време е да се научите да летите!

Като орлите…

(Освен ако все още си вярвате. Че сте безсмъртни…)

httpv://www.youtube.com/watch?v=304mywDzN_w

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

2 коментара за “Лек за безсмъртие”

  1. Георги Петров каза:

    Сякаш е писано от парапланерист 🙂 Интересното е как уж всички знаем тия простички истини и въпреки това се държим все едно сме безсмъртни. Сега прочитам и се амбицирам да променя собственото си поведение, след като се разпознах веднага като един от ония, дето отлагаме всички хубави планове за „някой хубав ден“. А дали ще ме държи повече от ден-два, мога само да се надявам.

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes