Ерозия

 MAKE MY DAY

ерозирал оптимист

Дебелите книги казват, че ерозията е „пълно или частично разрушение на повърхността на нещо под влияние на външна среда“. А в преносен смисъл пък означавало „разрушение на нравствени, духовни принципи, устои“

Както често (ми) се случва, разни дребни житейски случки (дали пък не трябваше да напиша „дребни“?) понякога ме карат да се замисля. И от тези (ми) размисли понякога излиза „заекът“. Или пък намусен котарак – като този на снимката…

Няма значение каква точно е била случката. Или коя е била конкретната личност, дето ми е дръпнала спусъка.  (Да, знам – „дръпнала спусъка“ трябваше да е, но реших вече да слагам по-малко кавички, за да ви карам да мислите повече. Полезно е…)

Но да си дойдем на думата – за ерозията. Под влиянието на външната среда… или пък на вътрешната…

Няма спор, че външната среда има много трески за дялане. Няма ден, в който да не чета статуси и други мрънкания колко сме зле – ние българите – и колко бездуховни и меркантилни са станали хората, въобще.

Понеже имам много развинтено ( и доста често – перверзно) въображение, си представям как с машина на времето пращам всичките тези мърморковци директно в 14 век, примерно. Да видят тогава какъв купон е било. И като се върнат – да подскачат от искрена благодарност при всеки дар на цивилизацията, в „шибаното“ време в което живеем. (Имам и още по-перверзни мечти, но за тях – някой друг път).

Приемам и че на много хора животът им е тежък. Или са минали през тежки и трудни неща в миналото си. (Не казвам и че моят живот винаги е бил теменужки и четирилистни детелинки…).

Наясно съм и откъде иде разликата във външния вид на два автомобила, единият от които 10-15 години е вил все в гаража, а другия е спал под открито небе. Ама и това не е оправдание…

…за ерозията.

За корозията на душите ни, от които времето, събитията и хората са отчупвали парче по парче.

Докато остане нещо назъбено, озъбено, безформено и ерозирало.

Нещо като скелет на душа.

За тази ерозия ми е думата.

Дали този процес е необратим? Де да знаех…

Всеки има своите тежки и/или мрачни моменти. Но някои хора се пречупват и онова, което ги прави човеци напуска душите им като въздуха от пробит балон.

А други слагаме кръпка след кръпка – върху дупките. За да не издишаме…

Не съм голям фен на т.нар. кравешки оптимизъм, но още по-неприятна ми е компанията на хора, които са готови да сложат своята лъжичка катран във всяко гърне с мед. Киселяците, които винаги ще намерят лоша дума за всеки и всичко. „Приятелите“, на които и похвалите им звучат повече като критика…

Жал ми е за тези хора, но предпочитам да съм на километри от тях. Това е.

Щото ерозията може да бъде и заразителна…

По тази причина предпочитам компанията на хора, които, както се казва, make my day

https://

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Най-четените днес:

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes