Научих тази история от една проповед по телевизията. Но в нея въобще не става дума за религия – въпреки, че формално се разказва за разликата между Ада и Рая.

Сама по себе си, тази притча е достатъчно силна и въздействаща – затова и този път просто ще я преразкажа и няма да добавям никакъв коментар:

Един човек се споминал и когато отишъл на Небето бил посрещнат пред Райските двери от самия Свети Петър. Пазителят понечил да отключи райските порти и да пусне новодошлия, но точно тогава човекът помолил светеца да му позволи да надзърне – поне за миг – какво всъщност представлява Ада. И чак тогава да го отведе в Рая…

Светецът се усмихнал загадъчно, но не отказал молбата му. Протегнал ръка към слепоочията на мъжа и той почувствал някакво разтърсване, видял ослепителна светлина и изведнъж пред очите му се разкрила гледката на Ада.

За негово огромно учудване, нямало никакви казани, огньове, лава и прочее атрибути, както било по филмите. Имало само една дълга маса, чийто край се губел някъде в далечината.

Огромната маса била отрупана със какви ли не вкусотии в най-различни подноси, купи и съдинки. Имало всичко, за което можело да ти дойде на ума. Както се казва – от пиле мляко.

А от двете страни на дългата маса седели всички грешници. И лицата им били тъжни, умислени, отчаяни дори, а на повечето физиономии направо било изписано, че тези нещастници ги мъчи зверски глад.

“Защо тези хора изглеждат толкова гладни, а не се хранят?!” – попитал с учудване човечецът.

Свети Петър отново се подсмихнал и му пошушнал: “Защото тук храненето може да става само с тези дървени пръчици пред всеки от хората на масата. Но те са прекалено дълги, по-дълги са от ръцете им – и когато вземат с тях храна, не могат да я поднесат към устите си”.

Човекът бил удивен от това и поискал вече да види и Рая. Светецът отново посегнал към слепоочията му, отново се появилата ярката светлина и след миг вече били в Рая.

Това, което видял пред себе си накарало мъжът да се ококори още повече.

Като декор Раят по нищо не се различавал от Ада – същата дълга маса отрупана с многобройни ястия. И отново от двете й страни били насядали най-различни хора, а пред себе си имали същите въздълги дървени пръчици за хранене.

Обаче тези хора не изглеждали гладни и нещастни. Напротив – всичките имали румени бузи и лицата им сияели от щастие, а самите те се смеели и очевидно се радвали на живота си.

“Нищо не разбирам!” – възкликнал новодошлият. – “Тук и храната е същата и пръчиците за хранене са прекалено дълги… а хората изглеждат доволни и сити?!”.

“Тук в Рая всеки храни другия човек срещу него. И така всички са щастливи!” – разкрил тайната светеца.

И отново се усмихнал.

Още по темата:

1. Просто една история за приятелството
2. За портите на Ада и Рая
3. Доброта и чаша мляко