Съвсем скоро (идния четвъртък) американците ще празнуват своя Ден на благодарността. От близо два века насам те си имат традиция -- всеки четвърти четвъртък на ноември да отбелязват т.нар. Thanksgiving.

Доколкото ми е известно, Канада е единствената друга държава, в която Благодарността си има свой официален -- и национален -  празник. (Може би този факт има някаква връзка с това, че толкова народ се пъне да емигрира точно в САЩ и Канада, но не точно по тази тема искам да поразсъждаваме днес).

Така както имаме Ден на майката (8-ми март), но би трябвало да уважаваме майките (и жените) си не само в този единствен ден от годината, така и благодарността е нещо, за което трябва да се сещаме много по-често. (Още повече, че пък ние дори си нямаме такъв официален празник и пак трябва да копираме чужди традиции. А Хелоуин не е единственият “побългарен” празник, който дразни много пишман патриоти…).

Но за криворазбраният патриотизъм и за американизирането на света може да си побъбрим някой друг път. А днес ще си хортуваме именно за благодарността.

Същността на това понятие е изразено и в самата дума -- “дарявам благо”. Няма народ, религия или вяра, които да считат благодарността за нещо различно от висша благодетел, за върховна проява на нравственост и морал. И това е точно така, защото обратното понятие -- неблагодарността -- пък се счита за недостатък и дори тежък грях.

Мнозина твърдят, че именно благодарността е ключът към щастието. Ако не сме благодарни за това, което имаме, колкото още и каквото и друго да имаме -- все няма да ни е достатъчно. И ще сме нещастни…

Според някои учения, благодарността е единственото състояние на човека, при което духът ни е в пълна хармония с вибрациите на Вселената. Може би… Не съм чак толкова надълбоко в тези неща, но със сигурност благодарността е блаженство и благословия. И тези, които не могат да изпитат истинска благодарност -- са се самолишили от едно много светло и пречистващо чувство.

Може да си нямаме специален ден на благодарността, но всекидневно имаме десетки, даже стотици поводи да бъдем благодарни. И не бива да ги подминаваме просто така.  (Нали си спомняте Лий Брауър от филма “Тайната” и неговите камъчета на благодарността?).

Аз също често забравям за хората и нещата, за (на) които трябва да съм благодарен. Но не съм ги забравил съвсем (и отскоро си имам и свое камъче, което да ме подсеща).

И реших да не чакам чак до четвъртък, а да изразя и споделя своята благодарност още днес. Още сега…

БЛАГОДАРЕН СЪМ:

• на родителите си -- за това, че са ме създали, отгледали и възпитали и са го направили с много любов -- въпреки сътресенията на любовните чувства помежду им. Няма да е несправедливо ако кажа, че всъщност съм отгледан и възпитан предимно от майка си -- за което съм й наистина благодарен от сърце (защото чак сега -- когато самият аз съм родител, при това даже не самотен родител -- разбирам колко й е било трудно през онези години). На баща ми (който за съжаление вече не е между живите) също съм благодарен. Защото ме научи, че един мъж трябва да си държи на думата, каквото и да му струва това. Особено ако този мъж е и татко…
• на съпругата си -- за толкова много неща. На първо място, че ме търпи вече 11-12 години (повярвайте ми -- да се живее с Овен не е никак лесно, а пък аз на всичкото отгоре съм и от още по-специална порода овнета) и почти не се оплаква. Благодарен съм й също, че ме дари с прекрасен син -- в неговите очи и усмивка винаги виждам и нейните… Благодарен съм, че е до мен и че ми прощава сравнително бързо когато се държа като истинско говедо (което пък се случва сравнително честичко…).
• на детето си -- затова че го има. Всяко клише за обичта ни към децата е самата истина -- и тази любов наистина е безусловна, необятна и несравнима с нищо друго. Благодарен съм му също и затова, че и той бързо ми прощава моментите на слабост когато се опитвам да демонстрирам сила…
• на приятелите ми съм благодарен за това, че ги има. Така се случи, че най-верните са и най-далече… но за приятелството няма разстояния нито във времето, нито в географския смисъл.
• на враговете си също съм благодарен. Щом ги има(м) -- значи не съм нито средностатистически, нито еднакво сив и незабележим. Само такъв тип хора не пречат на никого и не настъпват никой по мазола…
• не мога да не спомена и всички жени, които са били част от живота ми (преди да срещна Жената с главно Ж). Повечето от тях така или иначе са били по-добри с мен, отколкото аз със тях. А това не се забравя лесно…
• и не на последно място -- благодарен съм на себе си. За това, което съм бил досега, за това което съм сега, но и за това, което мога да бъда утре…

На вас -- които отделяте от собственото си време за да четете собствените ми писания (които не винаги заслужават да бъдат четени и от друг) -- също съм благодарен.

И ще ви поздравя с една стара, но много хубава песен (с която пък искам да благодаря и на всички, чиито музика и песни са изпълвали сърцето ми с възхищение и благодарност):

Ако нещо от моите мисли и разсъждения ви е харесало -- моля, гласувайте за тази публикация в Svejo.net и TopBloLog. А ако решите, че написаното от мен си струва да бъде прочетено и от друг -- споделете смело линк към публикацията в различните социални мрежи (натиснете сивия бутон "Сподели ме", за да видите опциите)! На всички, които отделиха тези цели 5 секунди време, за да го сторят -- БЛАГОДАРЯ ОТ СЪРЦЕ!

Бутон за споделяне

Още по темата:

1. Криворазбраната (не)благодарност
2. Ще ти подаря усмивка!
3. Цветя за нея
4. Манифест на успеха

Tags: благодарност, добро, любов, празник, семейство, хармония, щастие