Тихо се сипе…

 НЯМА ДЖАРО, НЯМА МАРО – А ШАРО!

Тихо се сипе първия сняг…

Е, не съвсем тихо – доста народ опищяха форуми и орталъци по този повод. (Аз, комай, бях единственият, дето не написа Facebook статус по темата – но пък за сметка на това ще й посветя цяла блог-публикация).

Има много признаци, по които разбираш, че си безвъзвратно пораснал… т.е. остарял. Но първия сняг е една от най-повтарящите се…

Когато бяхме деца, първият сняг беше само повод за радост. И как няма да е, когато първия сняг означаваше толкова много приятни неща: празници, подаръци, ваканция, пързаляне с кънки и шейни, снежни човеци и бой със снежни топки…

Вече не сме деца. Щом първият сняг само може да ни смръщи: зимни гуми за колата, задръствания, закъснения на градския транспорт, непочистени улици, по-високи сметки за отопление, нови ботушки за половинката… (Не дай си Боже да поиска и ново зимно палто!).

А снегът си е все същия. И тогава – и сега.

И зимата винаги идва горе-долу по едно и също време. С нея – и снегът.

Само ние ставаме все по-начумерени…

(Освен, разбира се, ако не сме собственици на някой зимен курорт… или имаме дял в ТОПЛОФИКАЦИЯ…).

Напук на нашите мъдри разсъждения – вън продължава да вали.

И няма Джаро, няма Маро! А само един Шаро – който продължава да се чуди…

Честито одъртяване!

PHOTO: 40 Photos of Dogs Freaking Out In Snow

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

5 коментара за “Тихо се сипе…”

  1. Бо казва:

    От гледна точка на моята „феодална“ възраст от 20 и няколко години, все още му се радвам. И то тази година толкова, колкото като като бях дете. След има-няма 20 дни слагаме пауза на бачкане и лекции. Софрите с роднини, партита с бившите съученици и колегите от бакалавъра, обиколки за подаръци, слушане на коледни песни с чаша хубаво вино и т.н. – все приятни емоции.
    Така че моят съвет е да се спреш и да погледнеш какво имаш освен годинките на гърба – виж какво са ти донесли и хубаво го оцени! Не мисли как Алеко ще ти маха, изнизвайки се от портфейла ти, а как половинката ще се радва на новите ботушки. Не се нерви на алчността на топлофикация, а бъди благодарен, че можеш да им платиш – че си здрав и работиш. За останалите неща идеята е ясна и можеш да проявиш малко самодейност 😉
    Наближава края на годината, което е повод за равносметка. Но не само да гледаме как още една година си е отишла и какво не сме свършили (и) през нея. Да, трябва и за това да се мисли, за да не губим посоката, но нека хубаво да видим и какво сме получили и как сме се развили!
    П.С. Въпреки, че от тона на писане не си личи, трябваше да звучи не поучително, а насърчително 😉

    • Благодаря за насърчението (и поучението). 🙂

      То ме подсети за една сентенция – по-скоро весела, отколкото иронична:

      „Не съм достатъчно млад, за да знам всичко.“

      (мислех, че е е на Оскар Уайлд – но се оказа, че авторът й е Джордж Бърнард Шоу)

  2. е, чак пък одъртяване 🙂 Хайде сега, Помъдряване не може ли да мине? 🙂 Да те поканя на един бой със снежни топки, да видим колко си остарял?

    Между другото – добра идея – за зимното палто. Май имам нужда :-))

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Най-четените днес:

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes