Отиде си и Щирлиц…

 В ПАМЕТ НА ВЯЧЕСЛАВ ТИХОНОВ

Вячеслав Тихонов в най-известната му роляТъжната новина вече сигурно сте я чули: вчера, в Москва, на 82-годишна възраст е починал известният руски актьор Вячеслав Тихонов. Човекът, когото няколко поколения българи познаваха – и обичаха – предимно като Щирлиц от „17 мига от пролетта„…

Всъщност… може би няколко поколения българи вече няма да разберат за кого и за какво говоря. Нито ще разберат болката ми…

Вячеслав Тихонов беше великолепен актьор и имаше много прочути роли. Но превъплъщението му в ролята на Майор Исаев/Макс Ото фон Щирлиц със сигурност ще е най-незабравимото. И най-много ще ни липсва…

Ще ни липсва мъжът с черния шлифер, който пушеше настървено и се вглеждаше с надежда в прелитащите нависоко жерави. Може би неговата душа вече също се рее накъде там – нависоко…

Голямото изкуство е голямо защото всеки го разбира по свой собствен начин. И за всеки този филм, а и самият актьор, означава нещо различно.

Не мога да обясня точно, ясно и логично защо тази трагична новина не остави очите ми сухи. Може би осъзнавам, че заедно със Щирлиц си отиват и поне 17 мига от моята пролет… може би просто ме боли, че светът обедня с още един голям човек…

В този филм имаше няколко красиви мелодии, но най-запомнящата се, разбира се, е едноименната песен – „Семнадцать мгновений весны“. Музиката й наистина е прекрасна, но и великолепният текст на Робърт Рождественский също може да ни накара да се замисли. Точно днес…

Не думай о секундах свысока.
Hаступит время - сам поймешь, наверное:
Свистят они, как пули у виска, -
Мгновения, мгновения, мгновения.
У каждого мгновенья свой резон,
Свои колокола, своя отметина.
Мгновенья раздают - кому позор,
Кому - бесславье, а кому - бессмертие!
Из крохотных мгновений соткан дождь:
Течет с небес вода обыкновенная,
И ты порой почти полжизни ждешь,
Когда оно придет, твое мгновение.
Придет оно большое, как глоток,
Глоток воды во время зноя летнего.
А в общем, надо просто помнить долг
От первого мгновенья до последнего.
Мгновения спрессованы в года,
Мгновения спрессованы в столетия,
И я не понимаю иногда,
Где первое мгновенье, где последнее.
Hе думай о секундах свысока.
Hаступит время - сам поймешь, наверное:
Свистят они, как пули у виска, -
Мгновения, мгновения, мгновения.
...

Почивай в мир, Щирлиц!

(А ние ще се опитаме да не гледаме на секундите отвисоко…)

httpv://www.youtube.com/watch?v=K8hMZYnwsGU

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

3 коментара за “Отиде си и Щирлиц…”

  1. MadWizard каза:

    Този път Щирлиц наистина прекали!

    Лека му пръст!

  2. А. Ранчев каза:

    Почивай в мир.
    Светът те помни.

  3. Поклон, Щирлиц! каза:

    Щирлиц, Мюлер и Калтенбрунер варят раци. Колкото повече ги варят, те толкова повече почервеняват. „Наши“ – помисли си Щирлиц и тънка усмивка се прокрадна по устните на разузнавача.

    ……и още много за човека – http://kafence.com/?id=566

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes