50 нюанса по-садистично

 

Треторазряден сценарий, второстепенни артисти, определено най-слабите роли на Marcia Gay Harden и Kim Basinger (за нея – малко по-късно) – в резултат се е получило нещо, което едвам успях да изгледам без да си тръгна. А на мен да си тръгна от филм за последните близо 47 години ми се е случвало точно…нито веднъж.
 
За „ласкавата“ оценка на филма допринесе особено и най-малоумната публика, сред която съм имал нещастието да бъда. 80% бяха млади двойки, в които дамата приличаше на момиче, което иска да впечатли футболисти – и се държаше точно по този начин.
 
Салонът миришеше (всъщност – направо си смърдеше) на тежки парфюми. Предполагам – без да съм експерт по темата – че и парфюмите, като собственичките им, бяха ментета…
 
Вляво и вдясно от нас седяха точно такива двойки. За наш ужас. Кифлата вляво през 2 минути си проверяваше Фейсбука и смартфонът й (единственото „смарт“ нещо в нея) огряваше половината зала с ярката си светлина.
Кифлата вдясно пък явно много искаше да впечатли кавалера си и не млъкна през цялото време. Също и нейният смартфон – получаваше съобщения на всеки 4-5 минути… и целият киносалон чуваше това.
 

Уверявам ви – тези, които ме познават по-интимно знаят, че не лъжа – че садо-мазо сцените с тези две кифли, които си представях, бяха много по-хард от показаното във филма. Всъщност, малко ми е обидно да назовавам тази боза „филм“…

Боза си е. Въпреки хубавите очи (и цици!) на главната героиня. Такава боза е, че пред него дори българското кино след 89-та не изглежда чак толкова елементарно. А си мислех, че само в нашите „нови“ филми могат да се чуят толкова бездарни реплики от толкава бездарни актьори… Грешал съм.

Друга моя грешка е досегашното ми вярване, че не може да има по-елементарен филм от супер-геройските поредици на MARVEL. (А познавам хора, които дори смятат, че тези филми са върха на сладоледа… и на философията… горкичките…).

Да се върнем на Ким Бейсинджър. Умишлено пиша името й „погрешно“ – според сегашните всезнайковци. Щото по времето когато я гледах в „Девет седмици и половина“, в България беше известна точно така…

Снощи си помислих, че тя май няма свястна роля – след този филм. После се замислих и за самия филм. Че може би ако сегашните млади го гледат – сега – ще им се види не по-малко тъп и клиширан. Да, ама не…

По наше време филмът си беше шедьовър. Щото просто беше един от първите рушители на табута. Сега вече не е така. 6-7 годишните вече са гледали порно. Хард порно. В Интернет…

И затова цялата тази истерия с „нюансите“ е толкова смешна. И жалка.

Снощи, в залата, публиката се смееше на шеги, които не ми бяха никак смешни. Всъщност направо цвилеше…

А аз седях в недоумение и се питах дали наистина съм станал дърт чичко с мания за елитарност – или просто не съм за тази публика.

После ми стана жал. Наистина. За тия хора в залата – явно бяха гледали само такива бози… и нямаха база за сравнение…

Хрумна ми, че това е като да си отраснал само с junk food  – щото я има на всеки ъгъл. И щото нямаш баба, която да ти забърка такива вкусни – и истински – манджи… като моята баба. Която вече я няма. И все по-малко хора ще имат такива баби – щото са на изчезване. И все повече деца ще израснат, хранейки се само с боклучава храна. Щото майките им са забравили да готвят… но не и да си правят маникюр, прическа и други женски работи…

Отклоних се от темата май. (А дали?!). Връщам се на „50 нюанса по-тъмно“.

Първоначалното ми заглавие беше „50 нюанса по-тъпо“. Дойде ми отвътре. Ама после Google ме разочарова – вече имало такова заглавие. Но и малко се зарадвах – че май не съм единствения, за когото този филм е загубено безвъзвратно време…

Някои ще кажат даже, че всъщност му правя реклама. Ами, не е (баш) така… Много свикнахме напоследък да си премълчаваме когато някой направи нещо тъпо. Да сме политически коректни. Да щадим чувствата на творците…

Аз – в това, но и не само в това отношение – съм си малко старомоден. А и много врачанин…

Този филм е тъп. Много тъп. И скучен… Безкрайно предвидим и скучен.

Този филм е обида за всяко атомче интелект. Но е най-голяма обида за истинското кино.

Най-лошото в него е, че… ще има продължение…

Най-хубавото беше саундтракът. Особено кавъра на The Scientist на Coldplay. (Чуйте го – най-отдолу!).

Всичко останало беше пълна боза. Вкисната – като мен след края на прожекцията…

https://www.youtube.com/watch?v=W2oAIiVL0HE
Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes