Революционен Свети Валентин

 ИЛИ КАКВО ИСКАТ МЪЖЕТЕ

viva_la_revolution_by_surrealistique

Почти е дошъл… ей го къде е. Поредният Свети Валентин. Денят на влюбените…

Цветарите пак ще ударят кьоравото и цял ден ще се продават и подаряват шоколадови изделия и балони във формата на сърца. Което ме подсеща за любимия ми виц по темата:

В магазин:
– Моля, дайте ми онзи червен плюшен гъз.
– Ама господине, това е сърце!
– Госпожо, аз съм кардиолог от 20 години и знам как изглежда сърцето, така че, дайте ми онзи червен плюшен гъз!

Откакто се помня… добре, де – откакто съм женен – всяка година на този ден джоба ми олеква значително. В началото бяха скъпите ресторанти и бижута. И понеже по ресторантите на 14-ти февруари е такова стълпотворение, напоследък вече празнуваме у дома. Но кошмарът пак е на мой гръб: пазаруване, готвене (любимата й сьомга, задължително по нова, екзотична рецепта), скъпо вино, подарък-изненада под възглавницата…

Като казах „подарък“, та се сетих за първия ни Св. Валентин като семейство. Подведен от задължителността на клишетата, бях решил да й купя еротично бельо. Без да знам каква беля ще си взема на главата…

Влизам аз в първия магазин за бельо, вътре няма никой – освен мен и една млада, засукана продавачка зад щанда. Почвам аз да обикалям с небрежния поглед на средностатистически мухльо в магазин за авточасти, когато девойката ме атакува ребром с въпроса с какво може да ми помогне. (Не помня дали си помислих, че една свирка би облекчила неимоверно страданията ми, но със сигурност не й го казах… на глас).

Пропуснах да ви кажа, че предварително се бях консултирал с една приятелка на жена ми относно размера на чашките на сутиена. По някаква неведома за мен причина, цицодържателите се номеруват като американски бомбардировачи. И аз чинно си повтарях наум (чат-пат и на глас) заветния номер. До влизането ми в магазина…

Та след като виновно смутолевих пред продавачката, че търся комплект бельо за съпругата си, последва и логичния въпрос за номерацията. И тук ми изби ледена пот. Забравил бях тотално моделът на бомбардировача!

Започнах да преглъщам на сухо и да поглеждам тавана, сякаш отговорът е изписан там (а бе, направо все едно бях пред дъската в час по физика!).

Продавачката – която, между другото, имаше завидна физика – реши да ме избави от затруднението.

Всичко се разви за някакви части от секундата. С рязко движение тя повдигна блузката си. Пред очите ми лъснаха две почти съвършени женски гърди, свенливо придържани от ефирен и доста прозрачен сутиен.

Аз още дишах като риба на сухо, а очите ми сигурно са били като на човек ударен от трифазен ток… когато тя изстреля с най-невинен тон въпроса си: „Като моите ли са?“.

И се усмихна приветливо.

Накратко – аз постъпих по възможно най-срамния и недостоен начин. Тоест, изшмулих се от магазина с някакво нечленоразделно оправдание. И й купих парфюм.

Но да се върнем на пустия му Свети Валентин. Денят на ВЛЮБЕНИТЕ…

Защо, питам аз, на този ден все мъжете да сме жертвата?! А все жените да са тези, които биват обслужвани, изненадвани, глезени и обсипвани с подаръци и внимание…

Че ние, мъжете, не сме ли ВЛЮБЕНИ?! Нима не заслужаваме равноправие и реципрочно отношение?

Вместо цял ден да се държим като послушни поданици на някаква си кралска особа…

Да, знам какво ще кажете сега. Че вечерта, в спалнята (или където там ни се отвори парашута… щото гръмотевица и мерак удрят където сварят) всичките ни светивалентиновски мъки и несгоди ни се отплащат. С лихвата…

Добре. Така е. Ама не може ли на този ден жените да ни глезят и дундуркат – а вечерта ние също ще им се отплатим в леглото по подобаващ начин? Би било справедливо, нали така?

Да подчертая дебело, че не мрънкам само за разходите. Както са пели нашите прадядовци по кръчмите преди и след Освобождението:

"Не щеме ний богатство, не щеме ний пари,
а искаме Свобода, човешки правдини!"

И ние искаме точно това. Свобода и равенство. Долу тиранията!

И ако не ни го дадете с добро – революцията вече е назряла…

(Вече се виждам как водя народа с раздран на лявата гръд потник и бутилка „Магарешко мляко“ в другата ръка).

Но най-много от всичко искаме някой, който да ни обича.

Нима вие не искате същото?!

PHOTO: surrealistique

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes