BLOG CHALLENGE №1: Луди, луди баби

 ЕДНА НЕВЕРОЯТНА ИСТОРИЯ С ОЩЕ ПО-НЕВЕРОЯТЕН КРАЙ

Луди, луди баби!

Не знам дали е истина, но дори и да не е станало точно така – тази история ще ви остави без дъх. От смях…

При мене – когато я чух за първи път – даже не беше смях, а нещо като цвилене… а накрая даже се молех да престана да си го представям, за да мога все пак да си поема въздух.

Историята ми разказа – преди около година-две – един приятел. А на него му била разказана лично от Шкумбата. Който пък твърдял, че историята си е съвсем истинска и се е случила в неговия блок, в столичния квартал „Младост“.

Преди да започна разказа си, искам да направим някои уточнения. Още веднъж ще кажа, че не мога да твърдя със сигурност дали историята е истинска или измислена. Но имената на героите в нея и всички други конкретни данни са 100% измислени. За да не бъда само преразказвач – вложил съм и по нещо от мен. (Дано не съм пресолил манджата!) 😉

А ето и самата история.

Никой не знае кога точно се е случила тази история. Може да е станало преди 1 година, но спокойно може да се е случило и преди десет. Това не е от значение.

Важно е да се знае, обаче, че цялото действие се развива през лятото. И то много горещо лято – да речем, че е било в началото на август.

Приблизителното местоположение също е известно: високоетажен жилищен блок в столичния квартал „Младост“. Дали номерът на блока е бил 8 или 868 също не е толкова от значение. Не знам и в коя точно част на „Младост“ се намира този блок, но се знае, че въпросният соц-небостъргач е бил в доста голяма близост до полите на Витоша.

Историята започва точно на един балкон – някъде на последните етажи на блока – и този балкон е гледал точно към планината.

На въпросния балкон (с панорамна гледка към Витоша) имало два избелели от слънцето шезлонга. Едното даже не било точно шезлонг (французкото chaise longue означава всъщност „дълъг стол – казвам го само, за да има историята ми и някаква образователна стойност… пък и да намекна на девойките, че имам добри познания по френски), та всъщност, шезлонгът бил само един – а другото било от онези сгъваеми рибарски столове… но и тази подробност не е чак толкова важна. (Забелязали ли сте как в американските филми ако в някой кадър се появи някакъв битов предмет – картофобелачка, примерно – то до края на филма въпросната картофобелачка непременно ще се озове във врата на някои от героите… или не точно във вратлето – ако филмът е късен и е само за възрастни, да речем?! А в европейското кино не съществуват такива клишета и предметите на екрана понякога са си само неодушевени вещи. Има и изключения, разбира се…)

Ама аз се поотплеснах… Докъде бяхме стигнали?

Двата стола на терасата не били никак празни. В тях седели (всъщност, направо се били излегнали) двама от тримата главни герои на нашата история.

В истинския шезлонг бил отпуснал морно тяло собственикът на двустайния апартамент, който бил собственик и на две-трети от терасата. Да го наречем Григор.

Описанието на облеклото на Григор няма да ни отнеме много време – поради августовската жега, той бил само по едни къси гащи, купени на далавера от едни китайци на кооперативния пазар (Илиенци му било прекалено далеко) и джапанки, които въпреки предполагаемата етимология на думата (Japan-ки) , въобще не били японско производство, щото едната почнала да се къса още на втория ден след покупката, а е известно, че японците по принцип правят качествени стоки.

От кръста нагоре Григор не носил нищо (терасата в този късен следобяд била почти на сянка, но въпреки това жегата била непоносима), ако не броим един ланец от фалшиво злато и съвсем естественото окосмение на мършавите му гърди.

Другият мъж – да го наречем просто Киро (още повече, че Киро си бил и несравнимо прост, което не се среща чак толкова често в „Младост“) – също бил по къси гащи (неговите били толкова избелели, че и той не помнел вече произхода им), но над тях носел и тениска. Бяла, с недискретно голям надпис „Каменица – мъжете знаят защо!“.

Сигурно и жените са любопитни защо пък Киро бил с тениска. Причините са две.

Първата е, че наш Киро работел като шофьор на камион за доставки и често доставял именно каси с въпросната пенлива течност от въпросната марка. И така се сдобил и с тениската…

Древните мъдреци са казали, че за всяко нещо си има две причини. Първата е логична, обяснима, благородна… и така нататък. А втората е истинската.

И в нашия случай било точно така. Киро – за разлика от Григор, който бил толкова слаб, че за такива хора по врачанско казват „изсъънал е на пъдарска дреа“ – Киро бил доста пухкав и се самозалъгвал, че с тениската прикрива поне донякъде онези няколко ката плът, заради които колегите му (също шофьори и доставчици) му викали Киро Мишелина. (Който  е виждал рекламното човече на тази известна марка за автомобилни гуми, бързо ще схване защо Киро страшно се дразнел от този прякор).

Имало и друга причина Киро да е толкова суетен – макар че, вече гонил четирийсетте, Киро все още бил ерген. Но и все се надявал, че все ще срещне истинската си любов. (Няколко сервитьорки от крайпътни заведения и една касиерка в местната поща го заблудили – за кратко – че всяка от тях е истинската жена за него, но благодарение на приятелската помощ на Григор, Киро бързо разбирал, че това е само поредната женска лъжа).

Григор пък въобще не се впечатлявал от това как изглежда. Не само защото от години бил щастливо разведен, но на всичкото отгоре бил и безработен т.е. нямал никакви колежки, пред които да се прави на мъж.

Дотук с разликата между двамата ни герои. (За третото ни главно действащо лице ще трябва да потърпите още малко – тя се появява чак накрая). Приликите между Киро и Григор били доста повече от разликите. И точно това била причината за дългогодишното им приятелство. А също и че били съседи – другата една-трета от общата тераса принадлежала на Киро. Както и прилежащата й ергенска гарсониера.

Двамата приятели си имали и нещо като дългогодишен ритуал, който рядко се влияел от капризите на времето. Ритуалът се състоял от седене във въпросните шезлонги и пиене на бира (когато превозваш няколкостотин каси в седмицата – не е никак трудно поне една от касите да се озове на собствената ти тераса). През лютите зими пиели и „твърдо гориво“ (осигурено по същия контрабанден канал) в кухничката на Кировата гарсониера (в апартамента на Григор просто не можело да се разминеш от всякакви вещи останали още отпреди развода).

Но точно във въпросния късен петъчен следобед, двамцата пиели и бира, и ракия. Пак поради две причини. Едната била, че в петък вечер можели да си позволят да се натряскат до безпаметност (състояние, с което техните съседски сбирки завършвали понякога и през други делнични дни), а втората причина била, че и много българи – също както и много шваби – подлагали природните закони на сериозно изпитание, смесвайки тези две духовни течности по едно и също време. (Без да съм писал дисертация по въпроса, смея да предположа, че „дух“ (spirit)  и „спирт“ не си приличат толкова, просто ей така. Сигурно оттам идва и израза „Да пуснеш духа от бутилката“?!)

Слънцето още не било тръгнало в посока Перник, но погледите на Киро и Григор били вече по-мътни и от биографията на някой от последните 5-6 собственици на футболен клуб ЦСКА. Освен че в краката им чинно се били построили около дузина празни бутилки от бира, шишето с ракия, което кротко си седяло на масичката между двата шезлонга,  било повече празно, отколкото пълно (също като бюджета на който и да е български футболен клуб).

Футболът винаги е благодатна причина за спорове и кавги – дори и между приятели – но точно в онзи следобед, Григор и неговия комшия били на път да се скарат сериозно заради един друг спорт. Ски-слалом.

Преди мноооого години и двамата ходели на ски на Витоша (бившата на Григор била именно ски-инструктор, но истинската причина била механата, която се намирала в престъпна близост до пистите) и гледката на планината срещу тях, била събудила в поетичните им души стари спомени.

Неусетно и за двамата, спомените някак си прераснали в лют спор – кой от тях бил по-добър скиор навремето.

Киро завалено твърдял, че в цял „Младост“ още нямало кой да го бие по скорост на спускането и по майсторлък в завоите, а Григор подклаждал огъня на справедливия му гняв с подхвърляния, че дори и сега ако се качи на ските ще го изпревари – въпреки очевидното предимство на Кировото тяло, което щяло да бъде привлечено надолу с по-голяма сила от гравитацията.

Намеците, че е дебел още повече вбесили Киро и той открито предизвикал опонента си да проверят на живо кой е по-добър в ски-спусканията.

С някакви последни остатъци от здрав разум, Григор все пак споменал, че сега е август месец и няма много сняг. Но Киро вече бил толкова нетърпелив да докаже правотата си, че не се стъписал и за секунда от тези природни детайли и намерил решение на проблема: „Тогава ще се пързаляме по стълбището на блока!

За част от секундата Григор си помислил, че идеята е леко налудничава. Но после бързо съзнал, че ако откаже – Киро ще спечели морална победа в спора. И затова приел облога с подобаващото достойнство на пиян до козирката жител на „Младост“.

Уговорката била да се срещнат след 10 минути на стълбищната площадка на техния – фатален – 13-ти етаж. И точно след 8 минути и половина двамата се появили на уреченото място. В пълно бойно снаряжение.

Въпреки, че температурата – дори и във входа – била поне 33 градуса, Киро бил навлякъл не само старите си ски, но и шушляков гащиризон (който, учудващо и за самия него, още му ставал), яркочервено скиорско яке – закопчано до брадичката – а на главата си носел и зимна шапка с огромен сив помпон на върха и жълти скиорски очила.

Видът на Григор бил не по-малко зашеметяващ: неизвестно как той бил обул ски-обувките си на босо, продължавал да носи само прословутите си къси гащи, но горната част на гърчавото му тяло била облечена в дебел, ръчно-плетен пуловер (с бяло еленче на гърдите). Най-зашеметяващите елементи от доспехите на Григор обаче били на главата му. Там се мъдрела една червена шапчица на джудже на Дядо Коледа със звънче на края и пухкава ивица по ръба. А върху нея греели чифт очила – но не скиорски (в бъркотията в апартамента му, а и поради краткия краен срок до старта, Григор не успял да намери скиорските си очила от едно време), а очила… за заваряване. Със сини стъкла, които рязко контрастирали с червеното на шапката му и с пребледнялото му – поради завладялата го спортна злоба – лице.

Въпреки, че и двамата вече си били сложили очилата, когато си разменили кратки погледи, миг преди да се спуснат по трасето, ясно си проличало, че в очите им трепери гръмовното напрежение от поне няколко хиляди волта.

Със заучено приклякане и лек подскок (явно някои неща се помнят, като карането на колело), двамата несезонни скиори се юрнали по стълбището на блока, а въздухът просто затреперил от усещането за спортен драматизъм (а и доста алкохолни пари).

И точно в този момент, в нашата история се появява и третият й главен герой.

Всъщност героиня – 76-годишната баба Пенка от долния етаж.

Баба Пенка била кротка женица и целият блок я уважавал и обичал, защото имала невероятната дарба да изпада в тежки и непредвидени ситуации, които винаги имали драматични последици за самата нея.

Този път Съдбата я подложила на най-тежкото такова изпитание – като я накарала да отвори външната врата на апартамента си, точно в мига, в който срещу нея с бясна скорост и изкривени от злоба физиономии летели две странни и страшни същества, които досущ приличали на двама от конниците на Апокалипсиса.

Цяла половин секунда преди крехкото й тяло да бъде отнесено от връхлитащите мъже и да се претърколи надолу по стълбите чак до долната площадка… баба Пенка загубила съзнание. От страх и ужас.

Тя така и не видяла как злополучните скиори също се претъркулват с крясъци до долната площадка и как и двамата също загубили съзнание, след като почти в синхрон си ударили главите в извивката на парапета, точно на завоя.

Само след секунди стълбището се изпълнило с разтревожени съседи – спортният епизод бил продължил всичко на всичко едва няколко секунди, но грохотът от двата чифта ски и последвалите ужасяващи викове на пишман-скиорите, били събудили поне няколко етажа от сладката следобедна дрямка. (Половината блок били също безработни и така или иначе не ходили на работа нито в петък, нито през останалите дни и обичали да си подремват).

Тялото на горката женица било в толкова неестествена поза, че веднага си личало, че трябва спешно да извикат линейка. (Спешната помощ, разбира се, пристигнала чак след около час и половина, но за късмет на баба Пенка, през цялото това време тя все още била в безсъзнание и не усетила болката от счупванията и натъртванията).

Скиорите пък имали късмета на всяко пиянде – ако не броим двете цицини на челата им, по телата и на двамата нямало нито една драскотина (един Господ знае как стават тези работи?!). Съчетанието от изпитото количество алкохол и бурните преживявания на „пистата“ (а донякъде и ударът в металният парапет на стълбището) били причината и двамцата да изпаднат в непробуден сън.

Добри хора се смилили над клетниците и ги отнесли в леглата на всеки от двата апартамента, които още зеели с широко отворени врати. Когато ги положили в постелята, по лицата и на двамата греела по една самодоволна усмивка – някак си в съня си всеки от тях си мислел, че е победителя в състезанието и че е натрил носа на другия.

Когато – чак в ранния следобед на следващия ден – двамата (пак почти едновременно) отворили очи… никой от тях не помнел какво точно се е случило.

Но веднага разбрали, че нещо все пак се е случило. Дори и на тях им било доста подозрително да се събудят в такова странно облекло и с чифт стари ски до главата. (Сходните цицини на челото въобще не ги притеснили, обаче – и преди се било случвало комшийските им запои да завършват с подобни аксесоари или други дребни наранявания).

Когато слезли пред блока да си купят по една студена бира от близкия гараж (запасите на Киро били изцяло употребени за допинг преди вчерашния старт), Григор и Киро разбрали и още нещо: това, което се било случило вчера не било никак добро. Иначе защо всички от блока ще ги гледат толкова лошо?!

Докато гълтали жадно бирата си на пейката пред гаража-магазин, двама от другите им съратници по чашка се присламчили към тях и малко по малко цялата истина излязла наяве.

Трябвали им по още две бири, за да преглътнат истината. А после и още по една – да преглътнат и срама от стореното.

По съвет на другарите си по чашка, те решили да отидат в „Пирогов“ и поне да проверят какво е състоянието на любимата и на тях баба Пенка. Григор дори предложил да изпият преди това и по две мастики – за да съберат кураж и за по едно извинение… но Киро го  убедил, че не върви да цъфнат в „Пирогов“ ухаещи на анасон. И така извинението останало само като неясна опция…

Поделили си парите за едно такси (Митко от петия етаж решително отказал да ги закара с 30-годишната си Волга и ги нарекъл „пропаднали пияници“ и „камикадзета“) и след около 40 минути вече стоели на входа на прочутата спешна болница.

Тук изведнъж се почувствали още по-гузни и виновни и с много накъсани изречения и поглед в мозайката на пода обяснили на дежурната на регистратурата, че идват да видят тяхна съседка, която била пострадала предния ден в трагичен битов инцидент.

Отначало едрата жена в бяло им се сопнала, че пускат в стаите само роднини. Но после явно се трогнала от окаяният им вид и искрената мъка в очите им – и ги пратила да говорят с лекуващия лекар на баба Пенка. Да го наречем доктор Пелтеков.

По странна ирония на съдбата, доктор Пелтеков наистина леко завалял думите. И всеки път когато го правел – се изчервявал и смутено оправял (без да има нужда) очилата си с тънки, сребристи рамки.

Той бавно (по обясними причини), но старателно обяснил на загрижените съседи, че тяхната баба Пенка, всъщност не е пострадала много зле. Имала две пукнати ребра, няколко охлузвания по бедрата и синини по гърба. Но от медицинска гледна точка, всичко това щяло да отшуми за седмица-две и реално би могло да я изпишат още утре. (Последвала дълбока въздишка на облекчение от страна и на Киро, и на Григор).

И точно тогава докторът изтърсил, че въпреки това неговата преценка е, че баба Пенка трябва да остане в болницата поне още месец. Като видял учудените погледи на бившите скиори, доктор Пелтеков се навел по-близо до главите им и заговорнически им прошепнал:

„Виж-ж-жте се-се-сега! Б-б-б-б-бабата е в почти перфектно фи-фи-фи-физическо здраве. Но о-о-о-очевидно не е наред с гла-а-а-а-вата и затовя смятам да я препра-а-а-атя за оценка от пси-пси-психиатър“.

„АМА ЗАЩО?!“ , извикали в един глас Григор и Киро. Те познавали от години баба Пенка и тя никога не била давала каквито и да е признаци, че възрастта й вече й влияе на мозъчната дейност.

Доктор Пелтеков снизходително се засмял и след това изстрелял – без никакво заекване:

„Ами тая жена разправя, че била блъсната на стълбите – от двама СКИОРИ!“

––––––––––––––––––––––––––––––––

Ако историята ми ви е разсмяла поне веднъж, моля гласувайте за нея – поне веднъж – в класациите на SVEJO.NET и TopBlogLog!Ще съм ви изключително благодарен и ако оставите своя КОМЕНТАР дали разказът ми ви е харесал и как ви е подействал, или пък да споделите друга подобна случка.

––––––––––––––––––––––––––––––––

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

60 коментара за “BLOG CHALLENGE №1: Луди, луди баби”

  1. radislav каза:

    Хахаха – ей за това не карам ски 🙂

    • Аз пък – щото на 5 годинки се пребих със ски на един стръмен завой. И татко едва ме намери надолу по склона – бях се претъркулил между едни борове, но при падането си изкарах въздуха и не можех и да извикам.

      Още от тогава ми се изпари мерака за зимни спортове. Не че в летните имам олимпийски титли… 😉

  2. Историята е наистина ама наистина много смешна.
    Незнам дали е по действителен случай но между нас медиците ( студент съм по медицина) се разправя от години. Нещо като стара градска легенда ама в друг жанр.
    🙂 🙂 🙂 🙂 🙂 🙂

    • Никак няма да ме учуди ако е истинска – България е страна на неограничените възможности! Предимно в консумацията на алкохол… 😉

  3. bgbox.info каза:

    Пази се борче идва скиорче.

  4. Някои работи не ги разбирам…

    225 души са прочели днес тази статия – и от тях само 3-ма са се престрашили да коментират!

    Явно не искат точно аз да спечеля първия седмичен BLOG CHALLENGE…

    🙁

    • radislav каза:

      Споко, при мен са над 1600 прегледа, но коментарите не са повече 😉

      Ако това те успокоява – историята е готина и хубаво си я написал 🙂

      • Знаеш, че за мен най-важното е не кой ще спечели – а всички участници в състезанието да се ЗАБАВЛЯВАМЕ. 😉

        (Но въпреки това, нищожният процент хора – от всички читатели – които буквално консумират труда ти, но не намират за нужно да ти оставят дори и две думи в замяна…ами това наистина не го разбирам какво е?!

        Навик?! Народопсихология?! Манталитет?! Дебелокожие?! Безразличие?!

        Не знам…

        („Stop! Listen to me! We don’t HAVE to be just sheep!“)

      • radislav каза:

        И аз не знам кво е, със сигурност тъжен факт. По-добре да не го мислим, че ще ни отрови вдъхновението и ентусиазма, а това е най-страшното.

      • Нямаше да го мисля – ако нямах никакъв шанс да го променя.

        Но вярвам, че е точно обратното…

        Преди няколко месеца блогът ми се четеше едва от няколко по-близки познати и приятели. Но това не ми отрови вдъхновението и ентусиазма – само увеличи желанието ми да го променя като пиша всеки ден и се старая това, което пиша да е полезно и интересно на хората…

      • Ивалина Ташева каза:

        Пламене, причината е комбинация от всичко, което си изредил, но нали знаеш, че светът около теб се променя, ако ти се променяш, не в смисъл да се нагаждаш към апатията и нищото, а в растежа. Само растежа ти ще изтегли и другите, но процесът е бавен. Светът е голям и спасение дебне навсякъде 🙂
        Аз следя с голям интрес как си ги мерите и се възхищавам на идеята ти. Не се вълнувам кой ще спечели (е, имам си пристрастия, разбира се:)), но съм сигурна, че аз ще спечеля много! УСПЕХ!

  5. Ивалина Ташева каза:

    Имам известен праг на чувствителност към думата баба и ме накара да се замисля над връзката баба и лудост и ето го резултата:
    Лудостта е нетипично, необичайно, социално нежелано поведение, което може да бъде породено от физиологични нарушения на мозъчните функции, но може да бъде и съзнателен избор на личността. Когато сме избрали да бъдем луди, обикновено изразяваме своеобразен протест или пък използваме лудостта като форма на защита. Животът обаче е доказал, че всеки който се прави на луд наистина има известна доза лудост т.е психопатология 🙂 Известно е също, че психопатология съвсем не означава болест, както и че едва ли има дишащ човек, който да няма доза психопатология. До тук за лудостта, сега за бабите.
    В българския език думата баба има две значения – 1) възрастна жена и 2) жена, която има внуче/ци. Каква е връзката между баба и лудост, като имаме предвид казаното до тук за двете понятия?
    От биологията е известно, че възрастта променя мозъчните функции така, че не е изключено да видим баба от първи тип, която има нетипично, необичайно или социално нежелано поведение. В живота, често се случва доста засукани жени от най-женствената и зряла възраст между 40-50 години да станат баби от втори тип. Тогава се проявава другата лудост – съзнателния избор, който иска да каже, че ние може да сме баби на внуците си, но съвсем не сме баби от първи тип. Лудостта ни е протест срещу онези асоциации за сбръчкани кожи и треперещи ръце, а лудото поведение има защитна функция и се изразява в „ей сега ще видите за какво още ме бива”.
    Нали се сещате, че тези умотворения не са само резултат на познание, но и на ролята ми на баба от втори тип 🙂 Бабинството си преживявам като особен вид майчинство и ме накара наистина да превърна живота си в лудост :). Така, че в комбинацията лудост и баби има много забавение и за актьорите в представлението и за публиката :).
    Да живеят ЛУДИТЕ БАБИ! 🙂

    • Моят тъст има един любим лаф: че не е срамно да станеш дядо – срамно било да спиш с баба. 😀

      Аз лично познавам жени, които и на(д) 50-годишна възраст могат да накарат доста млади момичета да им завидят – и на тялото, и на духа!

  6. Малко философско-лаконично включване от мен: http://peshev.net/blog/ludi-ludi-babi/ 😉

    • Поздравления, друже!

      Най-вече за куража – да си от първите участници в първия BLOG CHALLENGE!

      А за бабите…един мой приятел навремето (бяхме още ученици) завърза интелектуален спор на високо ниво с една такава баба. И тя в един момент реши да го затапи с аргумента „Как не те е срам – та аз имам внуци на твоите години?!“. При което той най-невъзмутимо я контрира: „Че какво от това?! И аз имам баба на вашите години…“ 😀

  7. Според мен статията ще има голям отзвук ако помолиш хората да коментират. Не е зле в края й просто да напишеш два три реда.

    Хората сигурно не са разбрали, че те също участват в „предизвикателството“, че те определят победителя като коментрират.

    Ако това не помага, мотивирай ги!
    Раздавай награди, например безплатен линк или нещо такова.

    Не виждам смисъл да умуваме защо хората не коментират, важното е да мислим как да го променим……

  8. Biliana Georgieva каза:

    Много добре написана история! Както и целият сайт – имаш нов фен в мое лице 🙂

  9. adin каза:

    Отдавна не се бях смяла толкова много 🙂 Ще има ли и още? Спирам да чета Роалд Дал и неговите „Разкази с неочакван край“ и се прехвърлям на твоите.

    • Ще има, разбира се! В петък обявяваме победителят и той ще има правото да избере заглавие за следващия BLOG CHALLENGE, който ще стартира…мигновено.

      • adin каза:

        Чакам с нетърпение. Като се замисля май ми е по-интересно не кой ще спечели, а каква ще бъде следващата тема и какви неща ще се родят от нея.

  10. PetyaIvanova каза:

    Историята е доста симпатична и определено ме развесели. Състезанието е много идейно. Успех на всички, аз лично ще се забавлявам на прекрасните ви творения 🙂

    • Прочетох всичко написано досега и от „съперниците“ ми в това състезание – и всеки от текстовете си заслужава да бъде прочетен!

      Личи си, че всеки от нас се е ЗАБАВЛЯВАЛ докато е писал – а това е най-важното! (И е основната цел на тази игра).

  11. Biser каза:

    Ще има и все повече коментари. 😉 Поздравления за написаното. Историята е интересна и макар да не вярвах, че ще прочета толкоа дълго нещо в блог – оказа се, че греша. 🙂
    Очаквайте скоро и моя принос. :))

    • Другият път ще бъда по-кратък и по-малко обстоятелствен. Уча се от грешките си и ценя мнението на хората, които ме четат! 🙂

  12. nela mihova каза:

    MNOGO ZABAVNA ISTORIA

  13. Лита каза:

    чудесна история :))
    много се смях накрая 😀

  14. Макс каза:

    Е батака и от мен коментар, макар и леко спам.
    Цепиш мрака с тази история 🙂

  15. Макс каза:

    батака = батка

  16. venimus каза:

    до тук всичките са много забавни, надявам се и моята да ви харесва 🙂

  17. Бисер каза:

    Впрочем сетих се, че основно изискване да стигаш до повече коментари от разгледалите, е да пишеш по-кратки текстове. Имаче малко се престрашават да четат толкова онлайн. 😉

  18. Филип каза:

    ще ме съсипеш от смях :)))

    как може да те блъсне скиор по стълбите …. хахахаххаха

    • Тази история ми я разказа Васко – на Таня мъжа й – миналата година (или май вече по-миналата се пада), докато пътувахме за Варна…

  19. По едно време реших да се откажа от четенето, защото не очаквах да е толкова дълъг текста и имах друга важна работа, но не успях да се откъсна! Което означава, че наистина се е получил елемента на „интрига“ в разказа. Не обичам пиянски истории, а тази е направена толкова образно, че в стаята усетих мириса на двамата герои 🙂 Стискам палци да спечелиш !

  20. дон Айс каза:

    Пламене здравей,ето ти линк към нещо,което може да те зарадвамисля.http://www.salon-florans.hit.bg/help.html

  21. ралица христова каза:

    имаш едно рамо и от мен! 🙂 сладкодумен разказвач си и ентусиазмът ти е заразителен, така, както хуморът ти! 🙂

  22. Ваня каза:

    Горкото бабе 🙂 но беше доста увлекателно 🙂 както почти всичко твое 🙂 успех!

  23. Лина каза:

    Много забавна историйка и искрено ме развесели! И добре, че все пак е завършила без инциденти с трагични последствия :). Успех на Blog Challenge!

  24. Венета каза:

    Благодаря. Страхотна история с неочакван край. Скоро не се бях смяла толкова много, чак се просълзих от смях. За пореден път се чудя как ги измисляш. 🙂 Късмет и с нетърпение очаквам следващите рундове 😉

  25. Страхотна история 🙂

  26. Графът каза:

    Не е работата до историята, а до разказването ?.
    А разказът нито е хубав, нито лош – той е от тия, дето си ги закътваш подръка за да си ги препрочиташ!

    Между другото, идеята за тази игра е блестяща, но нещо много куца класацията по брой коментари…

  27. Павел Ганчев каза:

    Пламене, тази история я знам, действителна е и съм я чул от участник в нея. НЕ ГЛАВНИЯ! Пък може и да е той, но да не си признава,-не знам. Аз съм в момента на 60, а участниците в нея са над 65 годишни. Така,че Шкумбата е втора ръка разказвач. И тук си мисля, че приказката, дето всеки си добавял по нещо е вярна (и не само), ами и ако подложим на математически анализ въпросната случка, ще се окаже, че броят на преувеличенията е равен на броя на преразказващите на 8 степен!
    Иначе признавам ти фантазията и чувството за хумор, което изглежда е някакъв врачански синдром, защото имам няколко приятели от Враца, и ВСИЧКИ те имат богата фантазия и страхотно чувство за хумор. Въобще по чувство за хумор (И САМОИРНИЯ!) моята
    класификация е: 1) Врачани, 2) шопи 3)Габровци. За пример ще дам
    една случка с Кембъла (Лека му пръст!) и един мой приятел. Та когато Кембъл съобщи, че имал комплекс между софиянци, защото бил от Бяла Слатина, моя приятел (Също Пламен между другото, и за когото Кембъл мислеше че е софиянец), рече: – Е- е- е, не може всички да сме идеални,- от Враца! Друг случай: Някой дал съвет на негов комшия, лежащ под колата, в напразни опити да я поправи, който бил елементарен, но за учудване свършил работа бърз и лесно.
    Коментарът бил: Вярно бе, -простото е гениално! И тогава Пламен, който се подпирал на една „полска“ тенис- маса и си пиел ракията, рекъл:- Нали не говориш за жена ми?!
    Между другото, Кембъл също беше „майстор на краткия разказ“-
    (О`Хенри сущий,-ако използвам неговия стил)- Това е друг „симптом“
    на „врачанския синдром“ Поздрави, Павел.

  28. Павел Ганчев каза:

    Това е коментар по темата за лудостта и бабите.Познавам жена, (на 72 в момента),която, (след като изпие 1/2 литър водка), е „във вихъра на танца“ и разказва страхотни истории, а мъжете в компанията отдавна са „под масата“! Не е алкохолик, а ДАМА! Много интелигентна и ерудирана.
    Та спред мен, тя е живо доказателство , че младостта не е телесно, а духовно състояние.

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes