Внимавай в картинката!

 БЛОГ-ЩАФЕТА ЗА ХОРА С АПЕТИТ И МЕРАК

plamen petrov

Ако някога ви хрумне екстравагантната идея да напишете еротичен роман – един съвет от мен: преди това се отдайте на сексуален пост (и молитва) за поне 40 дни!

Няма начин това да не изостри сетивата ви (както и мерака) до крайност. Което в крайна сметка ще ви направи много по-продуктивни и талантливи…

Пиша тия глупости, за да обясня защо съм написал следващите глупости – на гладен стомах. Не всеки ден съм способен на такова самоизтезание – да се лиша от закуската си – но Иво и Любо заслужават много повече! (Примерно, да бъдат вързани в тъмна стая и да им се пусне концерт на Веско Маринов… но трябва и да им запушат устите, че да не пречат крясъците им на музиката…).

Точно тия двамцата ме набутаха в тази блог-щафета. То е като с жененето… (Обърнахте ли внимание, че в тая думичка ДВА ПЪТИ се повтаря отрицанието „НЕ“? Аз обърнах… ама късно!).

Човек като се ожени и после най-безсрамно лъже приятелите си, че то било много хубаво – за да се набутат и те. (По някаква извратена причина на хората някак си ни олеква когато знаем, че не сме единствените прецакани…).

По същата тази логика, небезизвестните Иво Илиев и Любомир Любомиров (забелязахте ли, че и на трима ни имената и фамилиите започват с една и съща буква – И.И., Л.Л. и П.П.) ме набутаха да отговарям на следните въпроси:

1. Какво очаквате от блога си?

Близнаци. И вече ми личи…

Това, всъщност, си е един екзистенциален (дано да съм го написал правилно… ама надали) въпрос. Направо философски…

Какво толкова може да се очаква от един блог?! Нито може да ти изглади ризата… нито да шибне вместо теб два шамара на комшията, дето надува чалга по нощите… Един блог даже една мусака не може да ти сготви!

(Последното го написах умишлено – за да има някакъв, що-годе логичен, преход към следващия екзе… философски въпрос).

2. Кое е любимото Ви за приготвяне ястие?

Тъща на жар. Шегувам се, разбира се…

(Май…).

Малко са ястията, които не обичам да ям. Всъщност са само три: пача, свински уши и суши. Първите две са ми гадни на вид и вкус, а третото никога не съм вкусвал. (Имам си някакъв вътрешен глас, дето ми забранява да ям суши – не ме питайте защо!).

Аааа, ама вие ме питате за ястия, които лично ПРИГОТВЯМ! Момент само – да се концентрирам!

(Отпива глътка концентрат).

Готово! Нямам точно определено любимо ястие, но може да се каже, че имам 2-3 любими кулинарни „жанра“.

Първия са супите. Много ме бива да готвя пилешка супа (не само за душата – щото на мен специално ми се лепи на ханша), зеленчукова също, леща… и няколко други. Точно сега – през лятото – не го правя много често, но след 2-3 месеца ще съм в разгара си!

Ей такива манджи готвя аз!

Втория ми любим жанр са манждите с червен сос. Още повече ако са приготвени в глинен съд (гювече). Тук вече наистина нямам спирачки! Ползвам всякакви видове месо – дори понякога ги смесвам, както в прочутата „капама“. И всякакви видове зеленчуци, но най-често картофи, моркови, кисело зеле или броколи. Почти винаги в такава манджа добавям и някое резенче пушено сирене (придава много специфичен аромат на месото), а любимите ми подправки за такива ястия са дафиновият лист и бахарът.

Третата област, в която се развихрих откакто се преместихме в жилище с камина, са печените меса – на скара или на жар. (Пак се сетих за тъщата…). Мога да споделя и няколко „тайни“. Първата е да имате достатъчно търпение да изчакате жарта – иначе стават гафове (вервайте ми!). А втората е, че след като сваля месото от скарата, винаги го поръсвам с малко сос („Уорчестър“ е за предпочитане – ако не ви мързи да си забъркате свой) и го оставям в закрит съд да предстои, да се „задуши“, така да се каже… (Въпреки воплите на гостите откъм кухнята).

3. На каква музика обичате да се “вихрите” в кухнята?

Този въпрос вече е подвеждащ. Не защото отказвам да разкрия тайните си пристрастия към творчеството на Христо Кидиков, а защото въпросът предполага, че все пак обичам да слушам музика – когато готвя.

А истината е по-различна. И аз – като повечето мъже – мога да се концентрирам едновременно само върху едно-единствено нещо. (Който е създал жената с две гърди, явно не е знаел тази характерна мъжка черта… но не се оплаквам!).

Затова готвя в тишина. За мен готвенето е свещенодействие. Неслучайно и готвачите – и свещенниците – носят специални престилки!

4. За кого сте вдъхновен да сготвите = да творите?

Половин секунда след като прочетох въпроса се видях как печа гъби – за Мая Манолова и някои други членове на любимия ни Парламент… (Няма да споменавам латинското име на точно този сорт гъби – за да не стане някой случаен сакатлък –  но зетьовете сами ще се досетят…).

Иначе – готвя винаги за да се изфукам. Ако няма публика, т.е. ако няма за кого да готвя, мога да ям и консерва… (На вестник – колкото да си спомня ергенските ми години).

Бон апети!

Най-често бенефициентите (да ви покажа, че знам и аз завързани думи!) на моите кулинарни вдъхновения са близките ми или приятели, които са ми на гости. Нескромно е, но след като опитат манджите ми, повечето хора проговарят на турски… („Евалла! Машалла! Ашколсун! Аферим!“)

Случвало се е и да си късат дрехите в екстаз… но това е друга тема.

5. Какво Ви е отношението към експериментите с черпак в ръка?

Зависи дали става въпрос за лявата или дясната ръка. Аз от дете съм левичар…

(Понякога съм и левак… но поне не съм гласувал никога за „левите“).

Иначе, за мен всяко готвене е експеримент. Не спазвам много-много рецептите – те са ми само груб ориентир и винаги влагам фантазия и творчество. На практика, съвсем отговорно мога да заявя, че досега не съм готвил една манджа два пъти – винаги има малка разлика, нещо ново, някакъв експеримент…

Стават и гафове, но рядко… Обикновено кулинарната ми „интуиция“ не ме подвежда.

6. Как бихте поднесли следобедния чай?

Вече обясних – с лявата ръка, разбира се! Иначе може да го разлея… (На света има толкова по-приятни неща от горещ чай в скута).

Следобедният чай е за бабите – и то британки. В България още от обяд вече се пие бира, вино, ракия…

(Понякога и трите).

7. Кое кътче от Родината Ви е любимо?

Пазвата на… ох, сори – обещах да не й казвам името! Ще измисля нещо друго…

Това с любимите неща не ми е много в кръвта. Аз обичам разнообразието, новите предизвикателства, тръпката…

Познавам, например, хора, които от 20 години всяко лято ходят на едно и също място на море. Уважавам това – но не е за мене. Аз бих отишъл на 20 нови места… и го правя.

8. Какво е мнението Ви за диетите?

Каквото е и тяхното за мен – не сме родени един за друг! Не си пасваме…

В Уикипедия пише, че диетата е хранителен режим. Ето в това е проблема! Мразя всички режими! Особено комунистическите…

Не обичам насилието – включително и над собствения си организъм и желания.

Просто трябва да има баланс, хармония, умереност…

Но понякога човек може да си позволи и малко разюзданост… Ей така, заради желанието да си угоди! Да поглези детето в себе си… Не намирам нищо лошо в това.

9. Какво четете?

Въпросите Ви. Иначе щях да говоря малко наизуст…

А аз съм сериозен човек и обичам винаги да се придържам строго към темата.

(Ако се вържете на това – ще сте първия! Но едва ли…)

И понеже темата е кулинарна – чета редовно сайта на 1001 рецепти. Но обичам и само да гледам картинките…

Авторите на този сайт ги бива не само в готвенето и фотографията – но и в писането! Дори и там си личи, че всичко се прави с много любов… а това е най-важното.

(Особено в правенето на любов…).

10.Мъжете или жените са по-добри кулинари?

Няма нужда от подобна конфронтация. Добрият готвач (шофьор или счетоводител) е добър, защото е професионалист – а не защото носи боксерки, вместо бикини! Поне моето мнение е такова…

Но не мога да не спомена и един популярен лаф, който е (почти) по темата:

„Едно време жените готвеха като наш’те майки – а сега пият като наш’те бащи!“.

Не знам кой точно го е казал. Но винаги съм си представял, че тези думи са излезли от устата на някой тъжен мъж, на когото много му се е прияла мусака…

(Докато гледа безжизнената глава съпругата си – просната на масата, до празната бутилка от ракия).

И в името на този клет мусакофил, ще ви споделя нещо много интимно – едно мое стихотворение от ергенските ми години:

СТУДЕНА ВЕЧЕРЯ
(неизпята кънтри-балада)

Хладилникът-келнер менюто съобщава:
домати и сирене, хляб и салам.
Животът е тежък и не прощава.
Студена вечеря. Вечеря за сам.

Преглъщам набързо ергенската манджа.
Поглъща ме бавно хладилният мраз.
В мрака потърсвам пак старото банджо.
То тихо запява. Пея и аз:

“О, мила, къде си? Чуй моите вопли!
При мен пак върни се! Недей ме мъчи!
И – моля те – пак сготви ми две топли,
ласкави, нежни…яйца на очи!”

1991

Пламен Петров

СНИМКИ: личен архив

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Най-четените днес:

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes