На раздяла

 ЕДНО МАЛКО ПОГРЕБЕНИЕ СЛЕД ЕДНА МАЛКА СМЪРТ

parting

Разделехиме се. Само преди три дни. И раната още е отворена.

И кърви…

Мислех си, че не мога без нея. Но реших да я зарежа. Не й казах нищо. Тя не подозираше.

Почти до края…

Тръгнах си без да кажа нищо. Мълчаливо и почти студено. Опитах се да не изпитвам никакви емоции.

Почти успях…

После дълго мислих за нашата връзка. Познавам я от 16-годишен. Дълго време вярвах, че ще сме заедно до последния ми дъх.

Или докато смъртта ни раздели…

Реших да се разделим преди това. Много преди това. За мое добро. Крайно време беше.

Да направя решителната крачка…

Сега ми е малко кофти – без нея. Всъщност – много ми е кофти. Но така било само в началото.

Ще свикна…

Понякога ще я виждам в ръцете на някой друг. Ще се опитам да не реагирам като луд. Ще се опитам да не я пожелавам никога повече. И никога повече да не я докосна.

Но сега ми е трудно да я забравя.

Моята последна цигара…

httpv://www.youtube.com/watch?v=QsSUv3ELwCA

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Най-четените днес:

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes