Фемили, Джон! Фемили…

 ЗА ТЕЗИ, ЗА КОИТО НАИСТИНА ПРАВИМ ВСИЧКО

Годината е 1984. Аз съм на 14 и очите ми са приковани върху приключенията на младия Тарзан (Greystoke: The Legend of Tarzan, Lord of the Apes) върху белия екран. В тъмнината на киносалона след малко ще прозвучи една реплика, която ще си повтарям наум хиляди пъти – през следващите 25 години, а сигурно и много повече:

FAMILY, JOHN! FAMILY…

Тези думи – и съответната сцена от филма – винаги ще се появяват отново и отново в съзнанието ми. За да ми напомнят, че семейството е най-важно от всичко. Че всичко, което правим – не го правим само за себе си. А в името на нещо по-голямо…

Семейството е в основите на почти всяка човешка добродетел. Какво, например, е патриотизмът – ако не любов към семейството… но в малко по-голям мащаб?!

Всички храбрости и подвизи по време на война (а също и в мирно време) не са извършвани заради медали, ордени и звания. А защото някой е защитавал семейството си, животът на най-близките си и правото им да живеят свободно и щастливо.

В днешно време „войната“ не е толкова очевидна. Но все пак е тук.

Всеки ден, всеки миг от съществуването си, ние сме воини и участваме в някаква битка.

С неразбирането на околните, с трудностите и премеждията, с предизвикателствата на съвременния живот… и със самите себе си. Най-вече…

И тези битки биха били напълно безсмислени и/или егоистични – ако не беше семейството. Ако целта ни не беше по-голяма от самите нас…

Преди години, в Америка решили да се преборят със стотиците ексцесии, породени от гнева по пътищата (Road Rage) по един доста нестандартен начин. След края на работния ден стотици хиляди хора се отправяли с колите си от мегаполисите към своите домове в покрайнините и това предизвиквало огромни задръствания по магистралите и останалите пътни артерии (да ви звучи познато?!).

Изнервени от дългото и бавно пълзене напред, повечето шофьори бибипкали с клаксоните си, често се псували един-друг и си показвали неприлични жестове (а това познато ли ви е?!), но понякога се стигало дори и до вадене на оръжие и по-сериозни инциденти…

На някой му хрумнало да направи един прост експеримент. Над много щатски шосета има огромни електронни табла, по които постоянно се излъчвали различни светещи съобщения: реклами, метеорологична информация, съобщения за затворени отсечки и т.н.

Точно на тези електронни табла –  и точно по време на най-тежките задръствания – започнал да се появява един много странен надпис. Отначало хората не разбирали какво точно означава това. Но после усетили посланието. Със сърцата си…

Това не ликвидирало напълно всички прояви на човешката лошотия и изпуснати нерви. Но ги намалило значително. И всичко това – само заради един простичък надпис:

„ТЕЗИ, ЗА КОИТО НАИСТИНА РАБОТИШ, ТЕ ЧАКАТ У ДОМА!“

Шофирайте внимателно! По обратния път към вкъщи…

(И непременно вижте този клип!)

P.S. По една „случайност“, песента, която избрах за вас днес също е от далечната 1984-та. И ми е любима…

httpv://www.youtube.com/watch?v=MKZGmtYx_pY

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

4 коментара за “Фемили, Джон! Фемили…”

  1. Елена Петкова каза:

    “ТЕЗИ, ЗА КОИТО НАИСТИНА РАБОТИШ, ТЕ ЧАКАТ У ДОМА!” – понякога ми се ще да си го татуирам на челото. (Ще си спестя доста нерви, изхабени нахалост!) Благодаря за „електронното табло“, Пламен!
    Не пропускайте надписа!

  2. Безспорно семейството е важно за нас, имаме потребност да му принадлежим…заради себе си! Когато, обаче, сме му отдадени така, че да забравим себе си, рано или късно ни обзема недоволство от нас самите, което преживяваме като недоволство от него-семейството. Затова и тук е важен балансът между Аз и Ние!

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes