Бизнес уроци от Chef Манчев

 НЯМА СЛУЧАЙНИ СРЕЩИ – И ПРЕДАВАНИЯ

Шеф Иван Манчев

Обичам да готвя (и да се хваля с това във Facebook), но много рядко гледам кулинарни предавания. Но, вярвайте ми, днес няма да говорим за кулинария.

Снощи – съвсем „случайно“ – попаднах на едно ново, поне за мен, предаване по Нова ТВ: „Кошмари в кухнята“. И го изгледах докрай. Неслучайно.

Признавам си, че досега съм имал известни предразсъдъци към подобен род предавания – а и към всички риалити шоута. Но не съм бил прав.

Светът е голям и (бизнес) уроци дебнат отвсякъде. А този път, в ролята на учител ми бе популярния Шеф Иван Манчев.

Оказа се, че и за не го съм имал някаква смътна представа, която освен, че не е била много положителна – е била и съвсем невярна.

Снощи видях този човек в съвсем нова светлина и видяното не само много ми хареса – но и ме замисли сериозно.

А също така ми даде и надежда…

На пръв поглед – нищо ново. Позападнала бирария в Пловдив. Такива заведения има във всеки български град и на всеки ъгъл.

Кръчмата – средна хубост. Обстановката, собствениците, клиентелата, персонала и храната – също.

Само че, това, което за повечето от нас е „средна хубост“ (т.е. знаем си, че не е много качествено… но „за толкова пари – толкова“), за хората, които си обичат професията е направо обидно.

Такъв човек се оказа Шеф Манчев. (Пиша титлата му с главна буква от уважение – снощи той си го заслужи).

Казано накратко, за няколко дни Шеф Манчев успя да превърне едно западнало ресторантче в „западно“ бистро. Ама такова, в което да ти е кеф не само да си клиент – но и да работиш.

Много може да се изпише по тази тема. Защо сме такива, защо се задоволяваме със „средната хубост“ – и като клиенти, и като собственици на свой, личен бизнес. Защо не уважаваме собствения си труд и собствената си професия. Защо се примиряваме да сме „като другите“ и не забелязваме, че така превръщаме ниското качество на живот в стандарт…

Но аз ще бъда кратък. От снощния епизод на шоуто най-много ме впечатли един разговор между Шеф Манчев и един от готвачите в бирарията.

Шеф Манчев се караше на въпросния готвач за непочистената кухня и му даде за пример готвачите в собствения му ресторант – които оставали и до един часа през нощта ако трябва, но никога не си тръгвали преди да оставят работното си място в идеален вид.

Вместо да разбере урока и да вникне в същността на тези думи, младият готвач каза пренебрежително: „То и аз да взимах по 5000 лева – и аз щях да седя до 1 часа в кухнята да чистя!“.

Ето тука е ключът от бараката! И разковничето за това да станем „бяла държава“

За да е „бяла“ държавата – в нея трябва да преобладават и „бели“ хора. (Ако виждате в тези думи и капка расизъм – значи нещо с вас не е наред).

А за да са „бели“ хората – те трябва да уважават себе си, собствения си труд и хората, на които го предоставят: клиентите.

И да разберат, че не се стараем чак когато получаваме наистина добро заплащане – а е точно обратното.

Ще сме доволни от заплащането – когато клиентите ни са доволни от труда ни.

Ако си мислите, че не е точно така – може би и вашия „фритюрник“ се нуждае от сериозно почистване…

https://

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes