Изгубеният символизъм

 ЗА ДАН БРАУН, АНДРЕШКО И КЕБАПЧЕТАТА

корицата на българското изданиеИма книги и автори, които преминават през литературния небосклон почти незабележимо или проблясват само за миг – като падаща звезда в юнска нощ.

Но има и такива книги, които са направо като Халеевата комета. Чакат ги (е, не чак 76 години) да се появят много преди това да стане, а появата им е наблюдавана от милиони хора по цялото земно кълбо.

А когато самата книга най-накрая кацне по рафтовете на книжарниците – медийното цунами продължава с още по-голяма сила. И тежко му и горко му на този, който още не е чел книгата или още не е изказал мнението си за нея!

Дан Браун отдавна си е извоювал правото неговите книги да имат точно този статут  – на Халееви комети. За последната му книга – „Изгубеният символ“ – даже се твърди, че може да има и ефекта на ядрена бомба (поне в средите на някои тайни общества).

Признавам, че още не съм чел книгата. Но никога не съм бил от хората, които ще оплюят една книга (или нещо друго) преди да са я прочели. Още по-малко пък книга точно на Дан Браун. Определено съм почитател на творчеството му и преди няколко зими изгълтах всичките му книги буквално за няколко дни. И продължавам да смятам, че „Шестото клеймо“ (на кой ли роден гений му е хрумнало, че е по-добър от самия Дан Браун, който е дал на същата книга съвсем друго име – „Ангели и демони“?!), а не „Шифърът на Леонардо“ (тук вече няма да пискам срещу превода на The Da Vinci Code) е най-доброто му произведение досега. Разбира се, с уговорката, че все още не съм се докоснал до „Изгубеният символ“.

Ще поправя тази грешка съвсем скоро. Разчитам през спокойните дни на коледните празници да се насладя на новия шедьовър на Дан Браун. (Така ще спазя и традицията – всичките му останали книги прочетох точно по това време на годината).

И все  пак – от чисто любопитство – поразрових предварително тук-таме в Мрежата по въпроса. Интересно ми беше да чуя и първите оценки от българските читатели. Не се изненадах, че почти всички мнения бяха задължително или в едната или в другата крайност. Българинът е екстремна натура (дори малко екстремистка) – особено пък когато се отнася до нашумели в целия свят заглавия. (За Хари Потър ще поговорим някой друг път… може би).

Не само, че лично аз никога не съм бил от тези, дето казват, че „Тази книга не съм я чел – ама не струва!“, но и никак не уважавам хора с подобна умствена нагласа. Убеден съм, че предубежденията и предразсъдъците са нещо като черна лента, която сами връзваме върху очите на душата си. И така сами се лишаваме от „виждането“ на много красиви, а понякога дори прекрасни неща и гледки…

В доста сайтове и форуми се натъкнах на мнения на „разбирачи“, за които Дан Браун, разбира се, е някакъв прехвален пикльо, който само си мисли, че може да пише интересни четива…

И вие ли се усмихвате? И аз не мога да разбера поведение от типа „Гроздето е кисело“, а ми е още по-трудно да проумея защо трябва да се мрази всеки успял с таланта си човек – та било то и американец?! (Подозирам само, че на духовно равнище също съществуват заболявания от рода на язвата и… хемороидите).

шедьовърът на Ивайло ДимановНе че я няма и другата крайност – истерия и „мода“ по дадена книга или даден автор. Още си спомням как щях да се задавя с храна когато една манекенка обяви в ефир, че любимата й книга била „Махалото на Фуко„…

Подобна истерия и мода има и по отношение на Дан Браун – особено със „Шифърът на Леонардо“ (един български автор се възползва много удачно от тогавашната модна вълна като издаде хумористичен сборник озаглавен „Шлиферът на Леонардо“ – и фейлетоните вътре наистина си ги бива).

Същото започва да се случва и с „Изгубеният символ“ и съм сигурен, че занапред ще видим и други форми на това явление. Но не бих се отказал да прочета една книга – само защото всички останали са истерясали по нея и държа да съм по-различен от тълпата. (Тази интелектуалщина също не я разбирам. И аз обичам да пия бира и да ям кебапчета – но нито това ми е любимата храна, нито задължително го правя под съпровода на някой фолк-хит. На този свят просто има толкова много други цветове освен черното и бялото! Ама има и толкова далтонисти…)

И друго нещо ми направи впечатление, докато четях в различни сайтове какво са писали хората за тази книга. В един форум имаше оживена дискусия откъде може вече да се свали (безплатно!) новият бестселър в електронен формат. Щото нямало да дадат 20-30 лева за една книга… (Така де, що да плащаме за труда на издатели, преводачи, разпространители и всякакви други нехранимайковци?! Още по-малко пък на самия автор – ами че той вече си е милионер!).

В същия форум, друг потребител беше заявил буквално следното по повод този тип мислене: Андрешко е жив!“. Мога да добавя към тази оценка само, че за същите пари може да се купи голям пакет тоалетна хартия. Пак е хартия и пак ще я ползват само за собствените си задници…

Дан Браун се смее на критикатаПонякога наистина ми става тъжно, че нямаме не само обща култура, но и култура на споренето. Когато имаме противоположни мнения по която и да е тема – не е задължително да избодеш очите на другия или да го ритнеш по кокалчето (в буквален или преносен смисъл), само защото не мисли точно като теб. Аз наричам това духовен расизъм. При истинският расизъм също една голяма група хора бива считана за по-лоша от нас – само защото е различна от самите нас. Тъпо е, нали?!

На Дан Браун със сигурност не му дреме особено за мнението на някой саможив язваджия – било то от България или от Париж.

На мен – още по-малко…

Затова обещавам да пиша пак по темата – когато вече съм прочел книгата.

Ако вие вече сте го сторили – можете да напишете тук мнението си!

(Знаете, че ще бъде уважено…) 🙂

P.S. За малко да забравя първата загадка, с която се сблъсках относно „Изгубеният символ“. В този сайт (за който не е много ясно кой го е направил и с каква точно цел, но ми хареса определението „интерпретация на официалния сайт“, което се мъдри скромно  долния ляв ъгъл) още в първото изречение пише, че романът бил „писан в продължение на шест години“. Само един параграф по-надолу обаче, пише, че (курсивът и почернянето са от мен):

„Основаващ се на майсторско проучване и писан светкавично бързо, романът Изгубеният символ още веднъж демонстрира защо Дан Браун е най-търсеният писател на трилъри по света.“

Ако 6 години е „светкавично бързо“ – значи няма за какво да се притеснявам. Аз „пиша“ една книга вече десетина години… Но все пак, да не съм Дан Браун?! 😀

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

3 коментара за “Изгубеният символизъм”

  1. adin каза:

    Вече си я купих книгата и нямам търпение да я прочета. Но ще чакам неделята, за да мога да я прочета на спокойствие и без да ми се налага да прекъсвам четенето.

  2. Лита каза:

    Такива сме си българите – от всичко разбираме, всичко правим по-добре от останалите народи, жените ни – най-красиви, а мъжете – най-силни етс.. 😉 и разбира се, най-добрите телепати са сред нас – знаят книгите без да са ги чели 😀
    и на мен ми е странен курса „Тази книга не съм я чел – ама не струва!“ По-съгласна съм с твърдението „От този автор съм прочел 3/4/5 книги, стилът/темите не ми допадат“
    колкото до точно тази книга – не мога да дам оценка 🙂 сега съм на фентъзи-вълна 🙂

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes