Купих я преди повече от 12-13 години. От “Славейков”. Естествено, привлече ме най-вече нестандартното заглавие: “Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет”. (Малко по-късно прочетох – още в началните страници на книгата – признанието на автора, че творбата му няма кой знае колко общо нито с Дзен, нито с поддръжката на мотоциклет). Повярвайте ми, това не намалява нейното…качество.
Прочетох я почти на един дъх. И още тогава разбрах, че съм открил нова вселена. През годините я препрочитах още няколко пъти. Но всеки път това ставаше по-бавно и по-трудно. Защото със зрелостта започнах да откривам в това изящно четиво все повече нови “пластове”. Да се замислям над много повече неща. (При първото четене, например, все още не бях нито семеен, нито родител – а след като станах и двете, много моменти в книгата започнаха да ми въздействат съвсем различно от първоначалния прочит). Да преоткривам самата книга. А и себе си…
Последното – и най-трудно препрочитане – беше преди няколко седмици. На фона на умопобърканото ни ежедневие е много странно да четеш разказите за един “умопобъркан”, който търси причините за доброто и злото. И за качеството. За онова “арете”, забелязано още от древните гърци, но съществуващо много преди тях…
За хората, които не ги заболява глава от мислене тази книга ще е като пир в най-изискания ресторант за някой чревоугодник. На останалите може и да не се хареса. Свят голям – читатели и вкусове всякакви!
Наскоро забелязах, че книгата има и второ издание (на мен лично повече ми харесваше корицата на първото, която е тук на снимката), така че няма да е трудно да я намерите.
А ако харесате “Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет”, непременно ще харесате и втората книга на Робърт Пърсиг – “Лайла“. Все пак, авторът не е първа младост, но досега е написал само две книги. И това не е случайно…(Да ви напомня за Селинджър?)
Прочетете тази книга – обещавам ви, че няма да съжалявате!
P.S. Ако се чудите какво пък е шътокуа – обяснил съм го накратко тук. Но по-добре е обяснено в самата книга.
Няма други текстове по същата тема.
Tags: дзен, Лайла, мотоциклет, Робърт Пърсиг, шътокуа
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
ЕЕЕЕЕЕЕХ!!!! Най-накрая да попадна на човек (в България), който, точно като мен, да поставя толкова високо в личната си класация Пърсиг и творчеството му … философията му … “Лайла” е не по-малко любима книга от “Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет”…. и след нея – има ли нужда от още, ако си казал как усещаш/разбираш света и защо си тук????
Успех с БЛОГАТСТВОТО – ще Ви чета…
Бойа
@Бойа Барнс
Благодаря! Ще се постарая да има какво да се чете…
В момента я чета. Изключително много ми допада философския подход в тази книга и в същото време има някак си приключеснки дух. Убеден съм, че след години като я прочета пак ще има същият ефект, за който говорите и Вие.
Ще издам една “тайна” – най-интересно става към края!
Браво за цялото Блогатство! ОПределено ме накара да спра, да се замисля, да се развеселя. Само напред, мледежо!
[...] Духовно блогатство, Ново юли 22, 2010 По примера на един любим автор, трябва да си призная в самото начало, че в днешната ми [...]
Съжалявам, но не съм съгласен. Много плитко четиво. Оценявам напъна на автора, но някак си не му достига нито мисъл, нито сили да се изкаже. Съжалявам за критиката, но дори “Мечо Пух” е по-дълбок…