Шътокуа без много дзен (и съвсем без мотоциклети)

 

корица на първото издание

Купих я преди повече от 12-13 години. От „Славейков“. Естествено, привлече ме най-вече нестандартното заглавие: „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“. (Малко по-късно прочетох – още в началните страници на книгата – признанието на автора, че творбата му няма кой знае колко общо нито с Дзен, нито с поддръжката на мотоциклет). Повярвайте ми, това не намалява нейното…качество.
Прочетох я почти на един дъх. И още тогава разбрах, че съм открил нова вселена. През годините я препрочитах още няколко пъти. Но всеки път това ставаше по-бавно и по-трудно. Защото със зрелостта започнах да откривам в това изящно четиво все повече нови „пластове“. Да се замислям над много повече неща. (При първото четене, например, все още не бях нито семеен, нито родител – а след като станах и двете, много моменти в книгата започнаха да ми въздействат съвсем различно от първоначалния прочит). Да преоткривам самата книга. А и себе си…

Последното – и най-трудно препрочитане – беше преди няколко седмици. На фона на умопобърканото ни ежедневие е много странно да четеш разказите за един „умопобъркан“, който търси причините за доброто и злото. И за качеството. За онова „арете“, забелязано още от древните гърци, но съществуващо много преди тях…
За хората, които не ги заболява глава от мислене тази книга ще е като пир в най-изискания ресторант за някой чревоугодник. На останалите може и да не се хареса. Свят голям – читатели и вкусове всякакви!
Наскоро забелязах, че книгата има и второ издание (на мен лично повече ми харесваше корицата на първото, която е тук на снимката), така че няма да е трудно да я намерите.
А ако харесате „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“, непременно ще харесате и втората книга на Робърт Пърсиг – „Лайла„. Все пак, авторът не е първа младост, но досега е написал само две книги. И това не е случайно…(Да ви напомня за Селинджър?)
Прочетете тази книга – обещавам ви, че няма да съжалявате!

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

7 коментара за “Шътокуа без много дзен (и съвсем без мотоциклети)”

  1. Бойа Барнс каза:

    ЕЕЕЕЕЕЕХ!!!! Най-накрая да попадна на човек (в България), който, точно като мен, да поставя толкова високо в личната си класация Пърсиг и творчеството му … философията му … „Лайла“ е не по-малко любима книга от „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“…. и след нея – има ли нужда от още, ако си казал как усещаш/разбираш света и защо си тук????

    Успех с БЛОГАТСТВОТО – ще Ви чета… 🙂

    Бойа

  2. @Бойа Барнс
    Благодаря! Ще се постарая да има какво да се чете… 😉

  3. Николай Рашков каза:

    В момента я чета. Изключително много ми допада философския подход в тази книга и в същото време има някак си приключеснки дух. Убеден съм, че след години като я прочета пак ще има същият ефект, за който говорите и Вие.

  4. Браво за цялото Блогатство! ОПределено ме накара да спра, да се замисля, да се развеселя. Само напред, мледежо!

  5. […] Духовно блогатство, Ново юли 22, 2010 По примера на един любим автор, трябва да си призная в самото начало, че в днешната ми […]

  6. Ariorm каза:

    Съжалявам, но не съм съгласен. Много плитко четиво. Оценявам напъна на автора, но някак си не му достига нито мисъл, нито сили да се изкаже. Съжалявам за критиката, но дори „Мечо Пух“ е по-дълбок…

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes