Отиде си и Рей Бредбъри…

 HE SANG THE BODY ELECTRIC

Тази вечер се пие вино от глухарчета. В памет на един от най-великите  разказвачи на истории. Рей Бредбъри.

С него си отива и част от детството ми. Запознахме се още тогава. Задочно. Будувал съм не една и две нощи над книгите му – прехласнат, очарован, жаден и размечтан…

Заплени ме още с Dark They Were, and Golden-Eyed. После и „451 градуса по Фаренхайт“. Но най-много със своите „Марсиански хроники“.

За мен винаги ще си остане едно труднообяснимо усещане от неговите разкази – тъга и красота едновременно. Като при красив залез…

Сигурно са минали почти 30 години, откакто за първи път прочетох тази негова иронична мини-биография – но още помня почти наизуст благородното му потекло:

Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгър Алан По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка. Флаш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели. Това е моето потекло. Като се прибави естествено и фактът, че Мери Улстънкрафт, авторката на „Франкенщайн“, ми е майка.

Тази нощ, ако погледнете към нощното небе и се взирате достатъчно дълго – може и да видите една новопоявила се звезда. И може да ви се стори, че примигва някак си закачливо… като един побелял възрастен с детска физиономия… и душа на поет.

Тази нощ се пие вино от глухарчета.

И е напълно в реда на нещата, заедно с виното, да пролеете и една сълза…

 

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes