Когато още учех в подготвителния клас на английската гимназия, веднъж имахме диктовка, чийто текст ми се стори много странен. И в същото време думите – макар и в немерена реч – звучаха като някаква поетична приказка. И ме привличаха с една необяснима красота и хармония…
Тогава името на автора не ми говореше нищо – Ричард Бах (Richard Bach). Но откъса беше от произведение с още по-странно име: “Джонатан Ливингстън Чайката“. Години по-късно попаднах и на българското издание, но или превода не беше толкова добър, колкото оригинала…или просто магията беше по-силна когато си на 14…
После си купих “Едно”. След това “Илюзии”, а после и още няколко от книгите му…
Няма да скрия, че тези книги не се четат лесно. Ако сте свикнали на по-директни послания, стилът на Ричард Бах дори може да не ви допадне или дори да ви подразни.
Но ако успеете да настроите вътрешното си трептене на същите честоти – може и да преживеете нещо повече от обикновена реалност.
За всеки е различно…
(И точно това е разликата между великите книги и телефонните указатели, да речем).
Ако не вярвате в случайности – може би точно сега четете този текст, защото ви е време да (пре)прочетете нещо от Ричард Бах?!
За начало – тези цитати:
„Един от начините да избереш бъдеще е като вярваш, че то е неизбежно.“ („Едно“)
„Ето как ще провериш дали си изпълнил мисията си на Земята — ако си жив, значи не си!“ („Илюзии“)
„За да летиш бързо като мисълта, докъдето и да е, трябва да започнеш със съзнанието, че вече си пристигнал.“
„Колкото повече ми се иска да свърша нещо, толкова по-рядко го наричам работа.“
„Лошите неща не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи нищо!“ („Джонатан Ливингстън Чайката“)
„Не бъди обезсърчен на прощаване. Сбогуването е необходимо, за да можем да се срещнем отново. А приятелите винаги се срещат след даден период от време.“
„Спори за своите ограничения, и бъди сигурен, че са твои.“
„Ужасно е чувството за провал, когато се откажем от това, в което сме вярвали, но още по-лошо е, когато идеите, с които сме живели, се окажат погрешни.“ („Едно“)
„Човек поверява живота си на това, в което вярва.“ („Едно“)
“Мерило за невежеството ти е степента, в която вярваш в неправдата и трагедията. Онова, което за гъсеницата е краят на света, за Учителя е пеперуда.” (“Илюзии”)
“Вятър работа е вярата. Не се иска и грамче вяра. Иска се единствено въображение.” (Илюзии)
“За да постигнеш нещо в живота си, представи си , че вече го имаш” (Мост през вечността)
“Колкото по-просветлени ставаме, толкова ни е по-трудно да намерим хора, които да ни разбират. Колкото повече познания постигаме, толкова по-вероятно е да живеем сами.” (Мост през вечността)
“На човек никога не му се дава желание, без в същото време да му се даде и силата да го осъществи.” (Мост през вечността)
“Това е познанието: не дали ще изгубим играта, а по какъв начин ще приемем загубата, какво ще научим от нея, какъв опит ще извлечем от следващите игри. Колкото и странно да ни се струва, загубата е всъщност печалба.” (Мост през вечността)
“Толкова сме се вторачили във външното и повърхностното, че сме забравили, че не външността определя истинската ни същност.” (Мост през вечността)
“Ние създаваме нашата собствена действителност.” (“Едно”)
“Единствената реалност е Любовта.” (“Едно”)
“Ние можем да преобразим живота си само в този миг-вечност, който е нашето СЕГА.”(“Едно”)
“За да живееш свободно и щастливо, трябва да пожертваш скуката. Това не винаги е лесно…”
“В края на краищата, побеждават тези, които си вярват, че го могат”
“Няма грешки. Събитията, които привличаме върху себе си, дори и най-неприятните, са необходимост, която трябва да ни научи на нещо. Каквото и стъпки да предприемем, те са ни необходими, за да стигнем там, където сме избрали да отидем”.
“Няма проблем, в който да не се крие някакъв подарък точно за нас самите. Затова и търсим проблемите – защото имаме нужда от техните дарове”.
“Когато настъпи последният ни миг и погледнем назад във времето, единственият въпрос, който ще има значение ще бъде “Какво беше качеството на нашата любов?”
„Всичко, казано дотук, може да е погрешно“
…
Още по темата:
Tags: Джонатан Ливингстън Чайката, Едно, Илюзии, мъдри мисли, Ричард Бах, цитати
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Blogatstvo.com News: Незабравими цитати от Ричард Бах http://is.gd/74EjP
Пламене, много благодаря затази статия! Припомних си много неща, които бях позабравил
Препоръчвам на всички редовно, профилактично препрочитане на всичко, което имат от Р. Бах!
Поздравявам всички с една извадка от интервю с Р. Бах, която така ми се е набила в паметта, че няма излизане
:
“… Момчето в другия самолет обича да лети също както обичам и аз. Само че върху неговия самолет е нарисувана червена звезда, а върху моя – бяла. Това е цялата разлика. И така, струва ли си заради това да се убиваме един друг?” Аз помахах с крила и летецът в съветския самолет ми отговори със същото. И разбрах, че с него аз имам много повече общи неща, отколкото с онези хора в моята собствена страна, които агитират за войната. В очите ми напираха сълзи, осъзнавайки що за лудост е около мен. …”
Още при първото четене на Ричард Бах усетих някаква прилика с Егзюпери – неслучайно и двамата са били пилоти.
ЩОМ НАМИРАТЕ ОБЩО МЕЖДУ БАХ И ЕГЗЮПЕРИ ЩЕ ТРЯБВА ДА ПРОЧЕТЕТЕ И РОМЕН ГАРИ,ТОГАВА ОБЩОТО ЩЕ СТАНЕ ПО-ГОЛЯМО!
Щом трябва…
Между другото, в Мрежата писането само с главни букви се смята за еквивалент на крещенето…
Има даже един лаф: “Я не ми повишавай шрифт!”
Пламен, мерси, че ми припомни любим автор днес. А пък той има и нещичко специално за теб!
- A professional writer is an amateur who didn’t quit.
Роси, това не го знаех – но е много на място! Благодаря ти!
RT @blogatstvo: Blogatstvo.com News: Незабравими цитати от Ричард Бах http://is.gd/74EjP
Много го обичам.
Променя живота ти. 
Моите два любими цитата са:
Don’t be dismayed by good-byes. A farewell is necessary before you can meet again. And meeting again, after moments or lifetimes, is certain for those who are friends. …Richard Bach
Както и от Чайката, но цитирам по памет: I don’t teach them how to fly, but the essence of flying…
Страхотен, благодаря за тази статия.
mnogo blagodaria du6ata mi se usmihna
Пламене,пак надскочи нещата докога така бре? Много добре е само съм чувал за него,не съм чел нищо негово.Благодаря ти отново.
“Мост през вечността” ми е любимата. Благодаря, че ме подсети да си я прочета пак, че доста време мина от последния път когато я четох.
Ричард Бах се чете като откровение, особено, ако си млад. Аз го открих на около 20 и досега “Илюзии” е любимата ми книга, не помня колко пъти вече я препрочитам и всеки път откривам по нещо ново.
Аз много харесвам и “Няма такова място – далеч”.
Всичките ти статии са много хубави, по различен начин всеки път.
много хубав материал, и аз обичам книгите му, защото те ме промениха и продължават да ме промеят, а “Чайката” е моята лична библия, макар, че минаха много години, откакто я прочетох за първи път, и наистина-някои хора, казват, че се чете трудно, но за мен споделеното от него вдъхновение е като потвърждение на онези проблясъци и странности в съзнанието ми, за които не бих говорила с други хора, но книгите му показват, че щом нещо такова се появи-идея-вдъхновение, колкото и да е странна, може би е добре да видим къде ще ни заведе
Какви сте красиви : ) Думите ви са като Чайки в полет. Само че от онези, Сребристите, дето се ускоряват и правят лупинги, така между другото. Това е Ятото’, което се радвам да расте и създава новата реалност: Стремя се да бъда сред вас и във вашия полет. Успех !
….в полет винаги и всякога.да натежава в крилете, но размаха да свести,да е ярко и виждащо…
Винаги съм харесвала Ричар Бах и начина му на усещането за свят.
Благодаря Пламен!
Ричард Бах – “Мост през Вечността”:
“Виж ти, как хората живеят тук, в големи квадратни кутии, които наричат къщи, за да се подслоняват от “дъжда” и “снега”, с дупки по стените, за да могат да виждат навън. Движат се в по-малки кутийки, боядисани в различни цветове, с колела отстрани. Те се нуждаят от тази кутиена култура, защото всеки възприема себе си като затворен в кутия, наречена “тяло”, с ръце, крака и пръсти, с които да държат моливи и инструменти. Те владеят езици, защото са забравили как да общуват помежду си, имат очи, защото са забравили да виждат. Странна малка планета. Приятно ми бе да те посетя. Скоро се връщам у дома…”
Ричард Бах е Бог на Мисълта, но човек трябва да я изпита на собствения си гръб, за да я приеме за вярна. Последната най-ми пасва: “„Всичко, казано дотук, може да е погрешно“ Мисълта не може да се докаже, докато не си я доказал лично, че е вярна. Животът е по-голяма книга от който и да било писател, а и не се учи по книга. Само изпитанията могат да докажат истинността на една мисъл.
Когато за първи път се срещнах със света на Ричард Бах,разбрах че това е и моя свят.През годините книгите му,които ми останаха и до днес любими,ги споделях с приятели като нещо много специално-с хора трептящи на същата честота.Хора,за които чудесата са реалност,а преодоляването на невъзможното е само следваща крачка по пътя към вътрешната необятност на силата ти.Радвам се,че толкова много души летят на тези височини и споделят един по-красив свят,пожертвали скуката.
Преди около 10 години прочетох първата си книга от Ричард Бах….хареса ми как звучи, но не я разбрах….след 3-4 години отново ми попадна и тогава беше точния момент за мен…..обичам го….имам всичките му книги и е страхотно удоволствие да го чета….кара ме да остана насаме със себе си….стилът му е невероятно лек….историите му са като спасително островче за мен….или като трамплин за нещо ново….Лети, Джонатан…..
Да, това е точният автор, в точното време, който осени съзнанието ми преди десеттина години. Проетете го, чистотата и вибрациите от неговите слова достигат до един истински силен резонанс от трепети и чувства, избухващи като вулкан, разтърсвайки душата на истински отдадения.