„Ноември“ и бъдещето на българското криминале

 (НЕ)ПРЕДУБЕДЕНО ЗА ВТОРИЯ РОМАН НА ЯВОР ВЕСЕЛИНОВ

Да си млад писател е достатъчно тежка орисия, но ако прибавим и обстоятелството да си българин – тогава вече положението е почти безнадеждно.

По неясни причини аз пък имам слабост към безнадеждните каузи, но това беше само една от причините да приема поканата на издателя на втория роман на Явор Веселинов„Ноември“ – да прочета книгата и да напиша нещо като рецензия в блога си.

Няма да скрия, че предварително бях леко скептичен. И предубеден – като повечето български читатели (спрямо младите български автори).

Другото ми притеснение беше, че от доста време не бях чел добро (или каквото и да е) криминале. А едно време това ми беше много любим жанр…

С всичкия този тежък „багаж“ започнах пътешествието си по страниците на „Ноември“ и понеже за втори път чета книга „по поръчка“ (за първата още не съм ви разказал, но се надявам да го сторя скоро), в началото настройката ми беше като на главен редактор… или както там се нарича отговорната длъжност на този, от когото зависи дали една книга ще бъде публикувана или не…

Като повечето главни редактори, аз също бях най-вече строг и критичен. (Поне в началото…)

Нещото, което най-много ме подразни бяха диалозите на героите в романа. Голяма част от тях ми звучаха много нереалистично. Изкуствено. Дори помпозно…

„Кой говори така в реалния живот?“, питах се. И понеже чета доста бавно, през следващите няколко дни се заслушвах малко по-внимателно в разговорите на хората около мен. Случайни хора – на улицата, в магазина и на други такива места…

Оказа се, че доста хора говорят точно така. С такива реплики. Префърцунени, „накъдрени“ и не винаги с ясен смисъл…

Това ме направи доста по-снизходителен – в моята редакторска роля. Но все пак, бих си позволил да препоръчам на Явор занапред да обърне повече внимание на „достоверността“ на диалозите…

Докато навлизах, страница по страница, във фабулата на романа (и загадката на извършеното престъпление) си дадох сметка, че наистина сме свикнали криминалния сюжет да се развива някъде доста по на запад. (Последното криминале с български сюжет, което съм чел сигурно е било с главен герой Авакум Захов – а тогава не само не съм имал побеляла брада, но сигурно още не са ми били поникнали и мустаци).

В крайна сметка, престъпленията се случват и тук. И до голяма степен полицейската работа и следователския занаят е почти еднакъв – навсякъде по света. Затова и родните криминалисти заслужават вниманието на родните белетристи. В този смисъл, „Ноември“ е едно много добро попадение…

Но моето усещане за тази книга е, че криминалната нишка във втората книга на Явор Веселинов е само „фон“. Декор за една съвсем човешка любовна история. Драматична, магическа и фатална… като всяка истинска любов.

Виж, с определението „еротичен роман“ не мога съвсем да се съглася. Приемам го – доколкото това е някакъв маркетингов похват – но еротичните сцени в книгата са описани по-скоро малко свенливо, отколкото сме свикнали да бъдат в наистина интимните четива… макар че, в това отношение вероятно също сме доста поразглезени от филмите и дори Интернет…

Всичките тези разсъждения, всъщност са доста постфактум. Защото, още в първата третина на романа, вече не мислех за стила, диалозите и забележките си – книгата просто ме увлече. За което Явор Веселинов заслужава наистина похвала.

Признавам и че финалът ме изненада. И то доста…

Разбира се, няма да ви кажа кой е убиеца! Но ще ви препоръчам да прочетете този роман. Още повече, че скоро ще е идеалния момент за това. Ноември…

В заключение, тази книга ме накара да променя доста от предварителните си нагласи – най-вече по отношение на съвременните български автори и бъдещето на родната литература въобще. Поздравления за Явор и може би скоро ще потърся и първата му книга, а прочетох също, че е на път и третата (а той вече замисля и четвърта).

Понеже по традиция в края на публикациите ми има някакъв музикален клип, този път избрах той да е на Мария Илиева. Неслучайно. Докато четях „Ноември“, през цялото време си представях така главната героиня – младата певица Лори Конс:

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes