Не е трудно да се досетим, че не-свободата е липса на свобода. Но не е и точно робство. Робството е външна принуда да следваме чужди цели и желания. Вместо своите. Не-свободата е вътрешна. Нейната утроба е онова място, за което мнозина не са сигурни дали въобще съществува, а според други е нашия добре скрит, истински […]
Кой е луд и кой е нормален е много философски въпрос. (Въпросите, всъщност са два – нищо, че изглеждат свързани – но да не издребняваме и да се фокусираме върху основната идея… която още не съм ви разкрил… щото се отплесвам). Лудостта, също така, е много – ама много – относително понятие. Ненапразно, една от […]
В края на миналата година ви срещнах задочно с един от „виновниците“ за идването на Ранди Гейдж в България. За съжаление, тогава събитието не се състоя по независещи – нито от Ранди, нито от организаторите – причини (стачката на летище Франкфурт). Днес ще ви „издам“ няколко горещи новини „от кухнята“, благодарение на другия „виновник“ – […]
– Как се става пеперуда? – Трябва да искаш да полетиш толкова силно… че да се откажеш от това да бъдеш само една гъсеница. Тази красива притча ми бе припомнена вчера от един много скъп приятел. И си спомних още, че отдавна ми се ще да напиша една специална шътокуа за пеперудите. И за гъсениците. […]
Оскар Уайл определено е от любимците ми. Не толкова поради бурната си биография и със сигурност не заради сексуалните си предпочитания. А заради острия си език и остроумния си сарказъм. Които и обезсмъртяват името му… Смехът и шегата могат да бъдат много видове. И добродушни, но и не чак толкова… Хуморът на Оскар Уайл рядко […]
25 години не са никак малко време. За някои са целия живот. Или дори повече, отколкото са живели досега… А за мен – точно днес – това е времето, което е изминало, откакто за първи път скочих с парашут. 9 април, 1987 година. Рано сутринта, на летището на авиоклуба край гр. Михайловград (сегашна Монтана). Аз […]
„Татко ще ми купи колело… друг път!“. Това е реплика, от един нашумял навремето български игрален филм от близкото минало. Това е и първото, което ми дойде наум днес. По адрес на станалото – и нестаналото – в един славен -(в близкото минало) български футболен отбор. За съжаление (казвам го съвсем ясно), този клуб не […]