Едно време е било по-лесно. Хубавите неща са били малко. И затова и са ги ценяли много повече… Сега имаме от всичко по много. Ама толкова много, че направо прелива. Задушава ни. И се тъпчем. С ядене, пиене, хапчета и други отрови. До пръсване… И душите си тъпчем. С душевни макдоналдси и други душевни боклуци… […]
„Не трябва вятърът да я докосва, защото болка той й причинява…“ Жената, която сънуваш всяка нощ. А всеки ден се надяваш да срещнеш извън сънищата си… Жената, която те кара да си спомниш мириса на първата пролетна трева. И топенето на снеговете – във вените ти… Жената, която може да свали от плещите ти товара на […]
Преди около месец ви запознах за първи път с информацията за предстоящия семинар на Сандро Форте в София (7 март, Интер Експо Център). Днес давам думата на един от организаторите на това събитие – Силвана Миленова – за да научите някои неща „от кухнята“ и да побързате да се регистрирате, докато още има от по-евтините […]
Има едно огромно огледало. Сигурно и ти си го виждал. Или поне си чувал за него… В него ежедневно се оглеждат милиони хора. И с всеки изминал ден стават все повече… Всеки вижда различни неща в това огледало. Защото то е много специално… Усмихнатите хора виждат там само усмивки. И стават още по-усмихнати… Тъжните хора […]
По времето когато все още бях ерген имаше два празника, които истински ме подлудяваха – Коледа и Свети Валентин. Толкова ме подлудяваха, че даже веднъж – беше малко преди Коледата когато за втори път бях тръгнал да ставам „софиянец“ – влязох в едно софийско кино (някогашното „Глория палас“) без да подозирам какво ме чака след […]
С Борис и Петър се познавам сравнително от скоро. Но когато разбрах за техния амбициозен проект Microweber – не се поколебах и за минута, че трябва да ги подкрепя. Не само защото са млади, нахъсани и талантливи. Нито пък само защото са българи, а такива софтуерни платформи с родно авторство не са никак много… Искрено […]
Те са навсякъде около нас. И стават все повече. А положението става все по-отчайващо… Виждали сте ги, но обикновено сме свикнали да се правим, че не ги забелязваме, да ги игнорираме или да им се подиграваме – във Фейсбук или на маса с приятели. Освен ако… нашето собствено дете не се превърне в нещо подобно. […]