Името ми е Крис. На три съм. Очите ми са подути, едвам виждам. Сигурно съм много глупав. Сигурно съм много лош. Какво друго би вбесило моят татко толкова много?! Ще ми се да бях по-добър. Ще ми се да не бях толкова грозен. Тогава може би мама щеше да поиска да ме гушне. Нямам право […]
Заглавието може би е малко стряскащо. Картинката към него – също. Но още по-стряскаща е и темата, с която ще си позволя да ви занимавам: благотворителността (и има ли тя почва у нас… както се казваше в едни стари вицове). Лично за мен, благотворителността е много лична тема. По ред причини. Все лични… Така се […]
Като бивш парашутист, много се дразня когато някой използва тази дума – „парашутист“ – в преносното й значение. Тоест като нещо недостойно и обидно, човек на някой си, спуснат отгоре без лични заслуги и качества за дадения пост… Защото парашутистите – като цяло – са смели и достойни хора. И не заслужават такава подигравка точно […]
Ако ти се струва, че нещо е така, както ти се струва – няма начин да няма някой друг, на който да му се струва, че е точно обратното. И че ТИ не си прав. Даже си виновен. За всичко… Малко завързано звучи, знам. Но нещата са и доста прости. Хората са егоисти. В което […]
„А бе, к’во ми дреме на мене, че тая е умрела, бе?! Така й се пада – наркоманка и алкохоличка!“ – няма начин да не сте чули и някоя подобна реакция на новината за внезапната смърт на британската певица Ейми Уайнхаус. Такива коментари и хора с такова мислене ще има винаги. Само дето никой няма […]
„Говори Биг Брадър! Ей, мушмороци, ей сега ще ви изплющя така че, да ме запомните!“. Репликите са от една хумористична пародия… но от случилото се вчера не ми стана смешно. Но пък си е пародия отвсякъде… В петък публикувах една снимка на своята Фейсбук стена. Голо, червенокосо момиче сред поле от макове. От голотата на […]
Да ме прощават феновете на албионския бард, ама Шекспир верно не е бил прав! Или поне вече не е актуален… В смисъл, че неговото твърдение, че „целият свят е сцена“ трябва да се ъпдейтне (или ъпгрейдне) до по-съвременното: ЦЕЛИЯТ СВЯТ Е КРЪЧМА! И ТАЗИ КРЪЧМА (ПОНЕ ЗАСЕГА) СЕ НАРИЧА FACEBOOK. Е па, не е ли […]
Мъжът отпи бавно от чашата и продължи да наблюдава безцелно хоризонта. Беше любимата му част от деня – преливането на късния следобед в ранна вечер, когато слънцето вече не беше толкова изпепеляващо и пясъчната ивица придобиваше по-наситени, оранжавеещи като добре узрял портокал, багри… Беше и на любимото си място. Удобен шезлонг под бамбуковия навес на […]
Гадно звучи, нали?! Шкембе-чорба – с трюфели!!! Канонът повелява на таз балканска амброзия да се туря само чесън, оцет, люто и много сол. И няколко бири, разбира се! Да изядеш две шкембета с една бира е проява на лош вкус, но обратното – едно шкембе с две бири – е в известен смисъл нашенския вариант […]
Бях се зарекъл да не пиша повече и ред за пфулитика… но то днешната ми шътокуа, всъщност няма много общо с политиката. А с географията… Ама една по-особена география. На човешката душа. В частност – българската. (А, че ще има гузни, дето ще побегнат – и ще се разпищят – без да съм ги гонил… […]
Пламен Русев сигурно се пита от доста време защо толкоз народ се изреди да пише за неговата книга „Властта на хората“, а неговия адаш Петров още си мълчи… Ако е видял заглавието – Пламен Русев може би вече си припомня поговорката „Внимавай какво си пожелаваш!“. Снимката също не е случайна. Пламен Русев знае кой е […]
Повтарям си го. Като някаква откачена скоропоговорка. Вече 20 и кусур години… Едни и същи думи, в чието истинско значение никога не съм сигурен: Стояха зверчета Около плета. В тях стреляха И те умираха. (стихове на малко момченце)* Повтарям си го когато нещо ми е чоглаво отвътре. Но и аз не знам причината да е […]