-
Тез червени домати…
Имам една добра и една лоша новина. Но и двете, всъщност, са относителни. Щото добрата новина е и лоша – за тези, дето си мислят, че все още ядем доматите с колците. То и лошата новина е добра. За други. И въобще, всичко зависи от гледната точка… Гледната точка на доста мъже е доста елементарна. […]
-
Чернова за бели дни
Много често (да не кажа почти винаги) когато те е яд на някого, всъщност те е яд на самия себе си. Но не винаги осъзнаването на този факт е достатъчно, за да те излекува… На кого точно ме е яд – и за какво точно – това чак няма да споделя. Личният ми блог, все […]
-
Кой боядиса паметника?!
Левски и ЦСКА в момента не са най-актуалните теми в държавата, но в Абсурдистан винаги се намира повод да се разделим отново на два враждуващи лагера. На „сини“ и „червени“… Естествено, визирам нашумялата тема за „осквернения“ Паметник на Съветската армия. И как този акт раздели обществото ни на две. И пак се почна… Както се […]
-
Ето го слънцето…
Ето го слънцето. Ето го изгрева на още един ден от твоя живот. Ден, който може да бъде изживян само веднъж. Ден, който ще отмине и никога вече не може да бъде върнат. Ден, в който можеш да бъдеш чудо… или обикновен сбор от молекули, нервни окончания, сиви клетки и посивяващи коси… Ето го слънцето. […]
-
История с бисквитки… и още нещо
Тази история е на пръв поглед банална. Като повечето неща, които са прекалено важни, за да не бъдат замаскирани като клишета… Разказа ми я една приятелка (добре де – изпрати ми я по е-мейл). В труден за мен момент… Може и да ви се стори безинтересна и скучна. Ежедневна. Измислена… А може и да откриете […]
-
9 причини да не си моя Facebook дружка
„Разприятеляването“ (unfriend) звучи привидно негативно – но може да бъде и един пречистващ процес. В живота въобще, но в частност визирам социалната мрежа, в която напоследък минава голяма част от дните ми. Фейсбук… Както (почти) всеки петък, днешната ми шътокуа също не претендира за нещо повече от инструмент за добро настроение. Но на ваше място […]
-
Инджой дъ сайлънс!*
Допреди малко се канех да кажа тук нещо. На ония плужеци, дето се спотайват хитричко в ниското и само ни гледат сеира… На нас, камикадзетата, дето си позволяваме да изкажем първи някакво лично мнение. И тогава плужеците се превръщат в хищни чакали… После размислих. Колкото и да не ми е лесно (от Овен мноооого трудно […]
-
Дрейтън Бърд: „Повечето блогове са ужасно скучни…“
Досега нямах честта да се запозная с Дрейтън Бърд наживо – така се случи, че пропуснах и двете му предишни гостувания в България. А много ми се искаше лично да се уверя дали този човек заслужава гръмката титла „гуру на маркетинга и рекламата“ – особено след като така го определят неслучайни хора, като покойният Дейвид […]
-
Дори не чак толкова умните хора…
Мъдрите мисли не винаги са се раждали в главите на мъдри хора – така както за красивите момичета не е задължително да имат непременно и красиви родители. И обратно… Моят приятел Марио Пешев ме покани да участвам в нещо като поредното ексхибиционистично блогърско предизвикателство. А аз, както може би вече знаете, трудно отказвам на приятели. […]
-
Помните ли филма „КОСА“?
„Всички вие, младежите, които участваха във войната, сте едно изгубено поколение!“ – това казва поетесата Гертруд Стайн на Хемингуей. Преди много, много години… Моето поколение не е участвало в нито една война. Но загуби много битки. И също е едно изгубило себе си поколение, което е до болка разкрачено между романтичното си минало и циничното […]
-
Уиски, Танго и Фокстрот
Преди да решите, че пак съм „яхнал метлата“, бързам да ви призная, че „разприятеляването“ във Фейсбук не е задължително да става само по емоционални подбуди. Понякога и здравият разум е достатъчно основание… Колкото до странното заглавие, ще обясня и откъде идва то. Англоезичните военни имат навика да „именуват“ всяка отделна буква от азбуката с някаква […]
-
Златко и неговите мечти
За съжаление, много малко хора ще прочетат този текст до края. А голяма част от тези, които все пак го прочетат – ще побързат да забравят, че са го чели. Това е някакъв странен човешки инстинкт – да бягаме от чуждото нещастие, с наивната надежда, че такива неща никога не могат да се случат на […]
Facebook
Twitter
Youtube
RSS