Животът е приключение! Или поне би могъл да бъде – ако престанем да се носим като мъртви риби по течението и се опълчим на собствения си страх от успеха. Признавам, че когато разбрах за първи път за това събитие – и аз се свих в черупката си. “Не мога да си го позволя!”, си казах. [...]

Уникална държава – като нашата – не може да си няма и уникални празници. А по-уникален от 24 май трудно ще откриете. Всеки народ празнува свободата си, независимостта, има ден в памет на загиналите и така нататък. Но не знам друг народ да празнува своята писменост? Повечето понятия свързани с тези празници се преекспонират и [...]

Утре празнуваме писмеността си – но в малко по-широк план това е и празникът на просветата, на обучението, на знанието… Лично аз смятам, че само по себе си знанието няма толкова голяма стойност. Ако не е съпровождано и от практическо прилагане на наученото – в бизнеса, в личните взаимоотношения или в живота въобще. Без практика, [...]

Преди да са наскачали зоофилите (и всички други, дето първо се хващат за кобура, пък чак после мислят), да си кажа: не съм против животните! Напротив. Против насилието съм – включително и срещу животни. И мразя лова и избиването им – особено когато се прави за кеф, кървав кеф… И не ми се ще тази [...]

“Само мъртвите риби плуват по течението”. Не знам кой точно го е казал – но е точно така. И с хората е така – или се бориш за мечтите си, или просто живуркаш. А живуркането е най-скучната форма на бавна смърт. Неотдавна навърших 40 и на такива юбилеи човек неминуемо си прави равносметка. Спомняш си [...]

България е всичко друго, но не и СКУЧНА държава! Екшънът, трилърът и съспенсът са не на всеки километър, а по два на всяка педя земя (включително и плочките). В края на месеца ми предстои пътуване до Будапеща (свързано е пряко с тайнствения ми семинар довечера) и понеже оня Мърфи не е бил случаен човек – [...]

Подозирах, че няма да послушате предупреждението ми. Но бях длъжен да ви предупредя. Така че, оттук – вие си носите пълната отговорност. Не аз.. След малко повече от 24 часа смятам да ви събера очичките (също като на котарака на снимката… само дето аз не съм буболечка… още по-малко – червена). Утре вечер точно в [...]

Не съм от тази порода хора, които могат да намерят петно по килима и на най-скъпият хотел. Във всеки човек и събитие (по принцип) се стремя да открия хубавото, а ако не е чак толкова хубаво – приемам го за неизбежно. Но понякога някои кусури не трябва да се премълчават – иначе просто няма как [...]

Не знаех, че се казва Събина. Даже не знаех, че й казват Бъни. (Тогава даже не подозирах, че е и ентелегентна…). Не знаех, че и двамата ще напуснем един и същи форум по (почти) едни и същи причини. Не знаех и че няколко месеца след това ще станем съавтори на една все още неиздадена книга. [...]

Скоро май не съм измислял нова блог-игра. А когато си известен с щурата си способност да генерирам шантави идеи – трябва да си поддържаш реномето! Редовно. Та затова реших, днес да ви отправя поредното предизвикателство – всеки блогър, който се хване на хорото, трябва просто да сподели (искрено и лично!) в своя блог поне 10 [...]

Точно преди 365 дни написах първата страница в своя “Капитански дневник”. Всъщност, това беше и първата ми публикация като блогър. И в нея чистосърдечно си признах, че всяко начало е трудно. Споделих също, че: “Да разширяваш границите на познанията и уменията си (с ясното съзнание, че никога няма да знаеш всичко) е не само благородно [...]

Преди малко ме осени една идея. Голяма идея. Ама много голяма… направо larger than life! И ме стресна. Направо ме уплаши. С размера си – пред толкова голяма идея аз самият изглеждах някак си малък, даже жалък… И онази “черна станция” – дето почти всеки от нас си я носи в главата – веднага започна [...]