Жив съм. Разбира се, това е само временно… Ама те и ядовете са само временни, така че все пак има нещо като справедливост. Много от най-скъпите ми хора вече не са чак толкова живи. Мишо, двамата ми дядовци, баба, татко… Това не ми пречи да ги обичам. И съм сигурен, че и на тях не [...]

Моят най-добър приятел ме прегърна и ми честити юбилея с думите: “Животът започва на 40! Най-хубавото е пред теб, приятелю!”. А после ми подаде малко пакетче, опаковано в луксозна хартия. Докато развързвах червената панделка се питах какво ли има вътре. За моя изненада, вътре имаше само един пожълтял пощенски плик. Такива вече нямаше… отдавна… Разтворих [...]

Само след 3 дни ще се навършат точно 5 месеца, откакто се роди щурата идея за книга за блогирането, написана от самите блогъри. И то не от един, не и от двама – а от цели 12 български блогъри! (Всъщност, можеха и да са 13-14… но насила не само хубост, но и книга не става…) [...]

“Животът започва едва на 40!”. Не помня кой го беше казал, но точно днес много ми се иска да е истина. Някога – когато бях на 20, например – 40-годишните ми се виждаха бити карти. Хора, чието време е минало… Днес – естествено – съм на друго мнение. Като удавникът, който се хваща и за [...]

Пролетта се усеща във въздуха. И е близко… С пролетта идва и нова надежда – за слънце, за повече светлина, топлина, растеж… Пролетта е сезона на Промяната. А днес е денят на пролетното равноденствие: Пролетното равноденствие отбелязва възлов момент в хода на годината – когато енергиите на светлината и тъмнината, на мъжкото и женското начало [...]

Тази сутрин закуската ми включваше и три парчета грейпфрут. Един полезен, но и с доста горчив вкус плод. Тази сутрин научих и една доста горчива новина: нещо, в което бях вложил изключително много душа и сърце (а и време и пари) вече няма да съществува. Поне в този му вид, в който беше досега… Отначало [...]

Песента се стелеше бавно и протяжено, като цигарен дим в стая със затворени прозорци: “Изпей ми една любовна песен когато сенките започнат да нарастват и вече няма да съм тъжен и самотен!” Дрезгавият глас на Крис Риа проникна във вените му като глътка качествен алкохол. И също като добро уиски го отпусна и стопли едновременно. [...]

Вървял един ден Конфуций из гората с учениците си – много умислен и мълчалив. Те никога не го били виждали такъв, чудели се и накрая попитали какво има. -Тази нощ сънувах, че съм пеперуда-отвърнал Конфуций. Учениците се засмели: -Какво толкова странно имало в това. Конфуций продължил: -И сега вървя и си мисля дали пък в [...]

Борислав Сапунов е не само мой дългогодишен приятел, но и един от моите ментори и учители по пътя към богатството и успеха. Имам привилегията да ви поканя от негово име на едно изключително събитие, което ще се състои тази неделя (14 март) в зала “Арена” на петзвездния хотел “Арена ди Сердика” в София. Самият аз [...]

Днес ще й подаря любимите й цветя – защото днес е нейния празник. Нейният ден – 8 март. И защото искам да видя как за пореден път усмивката й озарява стаята… и живота ми… Днес ще й подаря любимите й цветя. Защото тя е като нежно цвете, което иска много грижи, внимание и любов. Също [...]

Казват, че най-тъмно било точно преди зазоряване. Има логика… Казват също, че много хубаво не било на хубаво. Много страхлива философия. Страх ни е да се усмихнем – да не би после и да се озъбим. Ама то – озъбването – няма къде да ни избяга. Независимо дали ще треперим като мишки или ще се [...]

Събуждане. На работа. Прибиране у дома. На дивана пред телевизора. Заспиване… И отново: събуждане, на работа, у дома, заспиване… И пак, и пак, и пак… От понеделник – до петък. Свалят ни нашийника за цели два дни и ни оставят да потичаме на свобода. Но само за малко. После – пак на въртележката. И защо [...]